Основателят на движението за "бавно хранене" гостува отново у нас на 16 и 17 март за представяне на книгата си "Хубаво, чисто, справедливо"

Карло Петрини, роден на 22 юни 1949 г. в италианското градче Бра, в Северен Пиемонт, е журналист, писател и радетел за устойчива хранителна система.

През 1986 г. заедно с няколко свои приятели приготвя спагети и ги раздава на минувачите по Пиаца ди Спаня в Рим. Събитието е протест срещу отварянето, в близост до прочутите Испански стълби, на първия "Макдоналдс" в Италия.

Така се заражда движението Slow Food (букв. "бавна храна") - организация, която днес обединява над 100 хил. членове в повече от 150 държави, отдали сили на

местната храна и свързаните с нея традиции

Освен с Университета по гастрономични науки в Поленцо, днес Slow Food може да се похвали и със световния форум Terra Madre. Започнал през 2004 г., на всеки две години той събира в Торино над 2000 хранителни общности от цял свят: дребни фермери, рибари, занаятчии, готвачи, млади хора, учени, и експерти от над 150 държави.

Петрини пътува по целия свят и участва в конференции, изнася лекции в престижни университети (вкл. и от Бръшлянената лига в САЩ), посещава хранителните общности от мрежата на Slow Food, участва в дискусии на Европейската комисия и Организацията по прехраната и земеделие (ФАО) по въпроси, свързани с устойчивото производство на храната и селското стопанство.

Една от основните идеи на философията Slow Food (тема и на книгата "Хубаво, чисто, справедливо") е, че всеки на тази земя трябва да има право и достъп до

хубава, чиста и справедливо произведена храна

Хубава, защото е здравословна и вкусна. Чиста, защото се произвежда, без да оказва силно негативно влияние върху околната среда и се полагат грижи за животните. И справедлива, защото се уважава трудът на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната.

Често срещана заблуда е, че трябва да произвеждаме повече, за да изхраним всички. Като произвеждаме, консумираме и изхвърляме повече в западния свят, ние отнемаме правото на продоволствена сигурност на бедните страни. За да изхраним цялото население на Земята, се нуждаем от по-различен подход, който отчита дългосрочните последици от земеделските практики.

Ако се отнасяме към природата и към земеделските производители с уважение, ако оценяваме потенциала на нашата земя, можем

да живеем в хармония с природата и да намалим броя на гладуващите по света

Културата на хранене се е развивала във всяко кътче на земята благодарение на работата и отдадеността най-вече на милиони хора, които са се трудили, за да създават добрата местна храна, да я консервират, да й придават вкус. Векове по-късно кухнята се е превърнала в богатство и културно наследство на всеки народ - също като архитектурните паметници, езика, музиката.

На световно ниво това разнообразие обаче е изложено на риска да изчезне заради индустриалната логика, която води до стандартизиране на храната и превръщането й в обикновена стока. Една от най-важните цели на Slow Food е да защитава това разнообразие, защото то придава стойност на храната.

Идеологията Slow Food е идеология на бавното знание

Бавното знание отразява древните, традиционни умения и познания - производствени методи, на които хората са разчитали столетия наред, а днес с лека ръка са заменени от модерни, индустриални технологии. Методите на бавното знание отнемат време и отчитат влиянието върху околната среда - нещо, което обществото в един момент е започнало да пренебрегва.

"И до днес мнозина мислят, че сме утописти - споделя Петрини. - Мислят, че нашата битка е безсмислена. Защото смесват, объркват силата на идеите със силата на парите. Кризата, през която преминаваме, показва, че мощта на парите не е толкова безспорна. Дори може да се каже, че нуждата от нови идеи никога не е била толкова силна. Голяма част от новите идеи се състоят в

преоткриване на древната мъдрост на хората и общностите

Да се възстанови тази мъдрост, като се модернизира, като се използват включително и нови технологии.

Няма съмнение, че нашата дейност е една съвременна нежна революция - вкусна революция, но е революция. Защото революцията означава дълбока промяна на идеите. Консуматорството, печалбата на всяка цена преди и над всичко, убеждението, че ни е позволено да извършваме каквото си искаме срещу природата... Това са идеи, срещу които трябва да се борим по революционен начин. Това е нежна революция, да, но е революция."

Виж още: 7 тенденции в храната за 2016 г.

България се присъединява към световното движение Slow Food през 2004 г., когато изпраща малка делегация от производители на традиционни продукти -

смилянски фасул, троянска сливова, родопско бито сирене

През 2009 г. е създадена Асоциация на конвивиумите на Slow Food в България, която е призната от Slow Food за техния български партньор.

Като резултат от доброволческите усилия на съмишленици, производители, учители, готвачи, учени или просто хора, които вярват, че хубавата, чиста и справедлива храна не е отживелица, днес Slow Food в България е мрежа от пет президиума (за опазването на зеленото сирене от Черни Вит, каракачанските овце, смилянския фасул, навпавока от Горно Драглище и куртовския розов домат), 15 конвивиума (София, Сливен, Габрово, Ковачевица, Пирин-Влахи, Черни Вит, Родопи-Смилян, Горно Драглище, Троян, Бела Речка, Кюстендил, Златарица, Странджа, Копривщица, Куртово Конаре), един пазар "Плодовете на Земята" в с. Черни Вит.

Виж още: Зеленото ни сирене в топселекция на "Дейли телеграф"

Българските членове на Slow Food са се постарали повече от 50 уникални български храни да бъдат включени в Съкровищницата на вкусове.

Slow Food в България разчита на подкрепата на тематични медии, къщи за гости, семейни хотели, ресторанти. През октомври 2013 г. се слага начало младежката мрежа на Slow Food в България, която е част от световната младежка мрежа на Slow Food. Нейните членове допринасят за промени в сферата на производството и потреблението на храни.

Срещите с Карло Петрини са на 16 март във "Виваком Art Hall" от 19 ч. и на 17 март в Студио 1 на Радио Пловдив от 18,30 ч. Той вече е гостувал у нас за форума "Тера Мадре Балкани" през 2012 г., а на София филм фест 2013 беше показан документалният филм за Карло Петрини Slow Food Story.

Източник: ИК "Жанет 45"