Той поразява веднага, не е нужно да се подготвяш за въздействието на картините му. Днес те са толкова актуални, колкото и през XVII век и вдъхновяват най-различни творци - от Мартин Скорсезе до Давид Лашапел

В света на изобразителното изкуство няма друг художник с по-завладяваща биография от Микеланджело Меризи да Караваджо (1571-1610).

Той има репутацията на най-размирния, избухлив пънкар в историята на изкуството.

Художникът наелектризира артистичните среди както със своите неконвенционални картини, така и с бурния си живот, изпълнен със свади и скандали.

Според един от ранните му биографи фламандецът Карел ван Мандер Караваджо имал навика да работи напрегнато две седмици, а после "месец или два да се перчи наоколо, препасан с меч... от едно игрище за тенис на друго, винаги готов да е забърка в бой или свада, а най-трудното нещо е да се разбереш с него".

В това описание няма нищо преувеличено: в началото на XVII век срещу художника са заведени поне 11 дела, включващи ругаене на полицай, съчиняване на сатирични стихове срещу колега художник и хвърляне на тава с горещ артишок в лицето на келнера.

През 1606 г. му се налага да напусне Рим, след като е убил човек по време на свада, избухнала заради партия тенис. Остатъкът от живота си художникът прекарва в бягство, от място на място, докато накрая рухва и умира през 1610 г., напът за Рим, където се надява да измоли опрощение от папата.

Колкото до платната му, те са също толкова провокативни, колкото и човекът, който ги е създал. Според Летиция Тревс, куратор на изложбата Beyond Caravaggio в Националната галерия в Лондон (12 октомври - 15 януари 2017), художникът има драматично влияние върху цялото изкуство на XVII век, в което внася революционни промени по няколко различни начина.

Първо, той използва моделите по нов и неортодоксален маниер - води в ателието си хора направо от улицата и ги рисува директно.

"Художниците винаги черпят от живота - обяснява Тревс, - но никой не поставя моделите си директно върху платното. Караваджо не се главоболи с академично изучаване на рисуването. Той пропуска този етап, тъй като вярва във важността на това да се наблюдава природата."

Като резултат картините му поразяват с директния си, неподправен реализъм: ако моделът е бил с мръсни нокти например, Караваджо рисува и тях.

Освен това живописецът обръща на неодушевените обекти също толкова внимание, колкото и хората.

"Той издига на висота натюрморта, който се е смятал за по-долен жанр - казва Тревс - Смятал е, че изобразяването на натюрморт изисква същото майсторство и внимание, колкото и рисуването на човешки фигури. Това е наистина революционен подход."

Следващото му голямо откритие е използването на осветлението.

"С това той е най-известен. За това говорят и биографите му - не е рисувал на дневна светлина, поставял е източника на светлина отгоре насред тъмна стая, използвайки осветлението, за да улови формата, да създаде пространство и да драматизира иначе обикновени, всекидневни сцени."

Картината "Вечеря в Емаус" например предава случка от нощта, последвала разпятието на Исус - когато двама от учениците му внезапно осъзнават, че разпнатият им учител седи с тях на масата.

"Това е моментът на откровението и светлината подчертава наратива - казва Тревс. - Така че Караваджо използва светлината по емблематичен начин, не просто като театрален ефект. Много по-премислено и сложно е."

Тази комбинация от суперреализъм и драматична светлина създва невероятно силно повествувание. Караваджо прави тези библейски истории толкова живи. Той ги пренася в собственото си време - ангажира и нас, така че да не стоим и пасивно да наблюдаваме. Даже и днес не е необходимо да познавате историята на вечерята в Емаус, за да се почувствате въвлечени в драмата, допълва Тревс.

Изложбата Beyond Caravaggio изследва влиянието на италианския художник върху неговите съвременници и последователи. "Караваджо манията" се разпространява из Европа в първите десетилетия на XVII век, когато богатите патрони се надпреварват да купуват картините му, а художниците изследват стила му или направо му подражават.

Любопитно е, че до средата на XVII век модата да се рисува в маниера на Караваджо отминава напълно.

"Наблюдаваме решително завръщане към класицизма - казва Тревс - и на натуралистичния стил, в който рисува Караваджо, започва да се гледа като на антитеза на благородната традиция в рисуването, датираща от Рафаело."

Нужни са цели три века, за да се възстанови репутацията на Караваджо. За да добиете представа колко ниско са се котирали акциите му, имайте предвид, че единствената причина споменатата "Вечеря в Емаус" да се появи в Националната галерия през 1839 г. е, че тогавашният й собственик просто не е успял да я продаде на търг.

Влиятелният през XIX век британски критик Джон Ръскин критикува Караваджо за неговата "вулгарност", "еднообразие" и "неблагочестие" и се оплаква,че италианецът така явно е пренебрегнал красотата в полза на "ужаса, грозотата и мръстотията на греха". Леле!

През ХХ век Караваджо отново излиза на мода, като голяма заслуга за това има мащабна изложба, посветена на творчеството му през 1951 г. в Милано.

Веднъж върнал се в играта, творчеството му отново започва да вдъхновява творци от най-различни поприща. Не е изненада, че заради използването на светлината той става сериозно влияние за режисьори и фотографи.

Фотографът Давид Лашапел например говори за "наистина огромното влияние" на филма "Караваджо" (1986) на Дерек Джармън. Заинтригуван от художника, Лашапел открива, че Караваджо е риксувал "куртизанки и хора от улицата, проститутки и улични мошеници".

Това на свой ред оказва въздействие върху серията му Jesus Is My Homeboy, в която са представени хора от улицата, облечени според съвременния тенденции.

"Веднага бях завладян от силата на платната му - казва и кинорежисьорът Мартин Скорсезе. - Въздействието им е така мощно и директно. От него би излязъл страхотен режисьор, няма никакво съмнение в това."

Скорсезе признава, че сцените в бар в "Жестоки улици" са директно отдаване на почит към Караваджо: "Да правиш филм с хора от улицата - ето за това ставаше въпрос, така както той го е направил преди това в живописта."

Визуалните артисти също черпят вдъхновение от картините на Караваджо. Преди две години британският художник Мат Колишоу разполага своята изложба Black Mirror сред богатата колекция на галерия "Боргезе" в Рим. Три от работите му са черни огледала в пищни орнаментални рамки. Огледалата създават симулакрум на някои от прочутите платна на Караваджо в галерията.

"Исках да върна обратно мига, в който Караваджо е обезсмъртявал моделите си, застанали пред него, превръщайки ги от живи, дишащи същества в икони на западната живопис. От дълбините на огледалото се появява трепкащ образ на мъж или жена, заели леко тревожна поза, химически извикано за живот присъствие, което идва и те обсебва през огледалото.

Той е от онези художници, които не е нужно да изучаваш или специално да четеш, защото е толкова интуитивен: поразява те на мига - обяснява Колишоу. - По времето, когато е рисувал, обикновените хора не са ходели на църква, търсейки уроци по естетика или история на изкуството. Те просто са търсели връзка с Бог. И Караваджо им я е давал, на език, който те са разбирали. Той е така брутално реален. Той не украсява и не декорира, а ти показва живота направо, навирайки ти мръсните крака в лицето."

Не по-малко важен според него е размирният характер на художника, превръщащ го в емблема на критичния, антибуржоазен художник.

"Не е само това, което е рисувал, но и онова, което е бил. Бил е човек на нощта, на сенките. Ходил е из тъмните улици, препасан с кама, пиел е и се е биел на места, обитавани от проституки и откровени престъпници. Сещам се за Франсис Бейкън, кръстоващ Сохо през 50-те - продължава Колишоу. - Та кой не е вдъхновен от Караваджо? Незабавното въздействие на картините му е нещото, към което аз и мнозина други се стремим непрестанно. Той просто е толкова съвременен."

Част от полицейското досие на художника:

4 май 1598 г. - арестуван е близо до площад "Навона", защото носи рапира без разрешение;
19 ноември 1600 г. - даден е на съд, защото е пребил мъж;
2 октомври 1601 г. - Караваджо и приятелите му са обвинени за оскърбление и нападение през нощта;
24 април 1604 г. - кръчмарски служител се оплаква, че художникът му хвърлил в лицето чиния с горещ артишок;
19 октомври 1604 г. - арестуван е за хвърляне на камъни срещу полицаи;
28 май 1605 г. - арестуван е за носене на рапира и кинжал без разрешение;
29 юли 1605 г. - напада нотариус на Ватикана;
28 юли 1606 г. - убива мъж в улична схватка и избягва от Рим.
По-късно е убит и тялото му не е открито.

Източник: Би Би Си