Британският биолог Саймън Уот гостува на Софийския фестивал на науката (14-17 май) с популярната на Острова комедийна вечер "За жабите и хората", а на български излиза книгата му "Грозните животни", където е описан и този мадагаскарски герой

Изданието със закачливото подзаглавие "Не може всички да сме панди" съдържа множество снимки на различни грозни животни, сред които дългоносата маймуна, гущера Пинокио, плешивия ибис, имперската листовидна пеперуда, дюгона, малайския тапир, голямоглавата костенурка, прилепа призрак, китоглавата чапла.

Виж още: Ричард Докинс и тв илюзионист идват за фестивала на науката

"Успехът на пандата до голяма степен се дължи на това, че еволюцията й по щастлива случайност я е направила същинско плюшено мече. Повечето от застрашените видове нямат този късмет. Много от тях не стават за вестникарски заглавия и дори под светлината на прожекторите не показват дарба на звезди", коментира авторът и изтъква, че катастрофата, сполетяла живия свят, е неизмеримо по-тежка от необходимостта да се спасят няколко

животни, които ловят окото и за които се правят документални филми

"Не трябва въз основа на плиткото си естетическо чувство да избираме кой вид ще оцелее. Проблемите пред нашата планета са много по-големи", категоричен е Уот. Той е и водещ на комедийното предаване с природозащитна насоченост "Дружество за защита на грозните животни" (Ugly Animal Preservation Society), което през 2012 г. избра т.нар. "риба капка" за номер 1 в света по грозота.

Чрез книгата си този популяризатор на науката цели да хвърли светлина върху някои от наистина многото пренебрегвани и недолюбвани чудеса на животинския свят. Грозотата им скрива техните невероятни биологични особености и ни пречи да забележим, че те се нуждаят от помощта ни, изтъква още той.

Ай-ай (Daubentonia madagascariensis)

също е сред героите, описани от него в "Грозните животни". Ето какво казва за него Саймън Уот:

Коренните жители на някои части на Мадагаскар ужасно се страхуват от ай-ай и щом го видят, гледат да го убият. Според тях да зърнеш това зверче в най-добрия случай носи лош късмет, а в най-лошия предвещава смърт. Заради това убийствено суеверие и унищожаването на горските местообитания видът сега е застрашен.

Нищо чудно, че този необикновен лемур постоянно и безцеремонно показва на всички среден пръст: своеобразният, извънредно

дълъг и тънък среден пръст е най-забележителната му особеност

Ай-ай е нощен дървесен вид с широк обхват от местообитания - от девствени влажни тропически гори до сухи широколистни гори. Среща се само на остров Мадагаскар.

През деня спи в сложно устроено гнездо от преплетени клонки и сухи листа, за което избира някой от горните клони на високо дърво. Тези гнезда съвсем не са паянтови и строежът им може да отнеме цяло денонощие. Когато се местят, животните или си правят нови гнезда, или се нанасят в стари, изоставени от други ай-ай.

Този вид е най-едрият нощен примат и измежду всички лемури има най-дълга независима еволюция, защото е единственият жив представител на своето семейство Daubentoniidae.

Учените от ХІХ в. дълго време са го смятали за гризач

заради постоянно растящите му резци, гъстата му груба черна козина тук-там е с по-дълги бели косми и разкошната рунтава опашка, двойно по-дълга от тялото му. Големите му жълтеникави очи са нагодени за нощно зрение, а погледът му ни изглежда стреснат.

В еволюцията си ай-аят е заел екологичната ниша, която в другите части на света принадлежи на кълвачи и катерици. На Мадагаскар те липсват и не са му конкуренция. Съответно ай-ай е развил удивителни приспособления в устройството си, свързани с начина му на хранене.

Всеки от дългите му тънки пръсти е въ­оръжен с извит като кука нокът. Третият пръст е най-внушителен, защото е невероятно дълъг и тънък, като на скелет. С него ай-ай

почуква по дърветата и бърка в кората им

После наостря огромните си като на прилеп уши, насочва ги напред и слухти за тихото шумолене, което безпогрешно издава гърчещи се под кората ларви на насекоми. Щом чуе нещо, лемурът прогризва кората с острите си зъби и бърка в дупката с чудатия си дълъг пръст да търси закуската си.

За разлика от нашите пръсти, които имат само макаровидни стави, извънредно ловкият среден пръст на ай-ай има кълбовидна става, която му позволява да се върти чевръсто във всички посоки.

Същите удивителни анатомични приспособления позволяват на зверчето да изгребва меката вътрешност от плодове и семена с твърда черупка като кокосовите орехи и ядките на местното дърво рами. При това ай-ай напомня човек, който бърка с дълга лъжичка да обере вкусните парченца от дъното на чаша мелба.

Източник: Саймън Уот / изд. "Изток-Запад"