Защо в дадени епохи имаме струпване на гении, докато в други - далеч не е така

Дали гениалността е наследствена или може да се придобие с 10 000 часа труд? Несъмнено, без труд нищо няма да стане. Но само той е недостатъчен, трябва и още нещо. Само че, какво е то?

В „География на гения“ Ерик Уайнър развива интересна теория: той забелязал, че броят на гениите е различен в различните места и епохи. Гениите не са разхвърляни случайно (един в Лондон, а друг в Боливия), а се появяват на групи. Където има един гений, там има и други гении. Но в какво се крие причината за това? В генофонда? В климата? В политиката?

Общоприетото мнение е, че геният е самотник. Но ако творчеството е чисто вътрешен процес, психолозите отдавна щяха да са успели да опишат един универсален "профил на творческата личност". Обаче едва ли някога ще го направят. Гениите могат да са мрачни интроверти като Микеланджело, но и жизнерадостни екстроверти, като Тициан.

Ерик Уайнър избира шест места, в които човешките достижения са достигнали своя връх: Виена от началото на ХХ в., Флоренция от времето на Ренесанса, древна Атина, Ханджоу от периода на династията Сун, Единбург от ХVІІІ в., Калкута от ХІХ век (какво знаете за тамошните гении?) и съвременната Силициева долина. Той се опитва да изясни какво в тези места е предизвикало такава онцентрация на забележителни личности в едно определено време.

Уайнър е забаване и увлекателен разказвач, в което се уверихме след първата му излязла на български книга "География на блаженството", в която той с проникновение и чувство за хувор изследваше индекса на брутното национално не/щастие.
В "География на гения" той отново предоставя на читателя научни факти и исторически анекдоти, и едновременно с това го потапя в атмосферата на епохата, която описва:

„...Посягам за вилицата си, но нея я няма. Няма и салфетки, но най-лошото е, че липсва и кафе. Къде са изчезнали? Все още не съществуват, не и в Атина през 450 г.пр.н.е., където се намирам в момента. Обядвам в ресторанта „Archeon Gefsis“,което означава „Вкусове от древността“. Целта му е да пресъздаде атинската кухня и начина на хранене от времето на Сократ...“

Или

„... Да, с Леонардо бих отишъл да се напия. Той е бил забавен, истински баровец, но бих предпочел да седя и да си говоря с Майк (Микеланджело). С него не бих отишъл на купон. Щеше да развали настроението на всички. И най-вероятно щеше да иска да ме цапардоса по носа. Не е бил особено приятна личност. Бил е интересна личност...“

Novata kniga na erik uaynar

Между другото ще разберем, че изкуството на Ренесанса, което се смята за връх на човешките достижения, е започнало като чиста проба религиозна пропаганда.Ще разберем и каква роля е играла религията в разцвета на гениите на арабския свят. Ще чуем разсъжденията на мултимилионера Джак Ма, създател на Alibaba, за разрушаването на основите на китайското общество.
Ще открием, че у всеки от нас има частица от Шотландия, дори никога да не сме били там. Ще получим указания как да се занимаваме с взаимоизгодна церебрална стимулация. Ще се срещнем със стотици невероятно интересни хора, за някои от които никога досега не сме чували, като например съветската психоложка Блюма Зейгарник, открила наречения на нейно име ефект, на който гениите са подложени по-силно, отколкото простосмъртните.

Освен това ще узнаем, че да се возиш в претъпканото метро е по-полезно за креативността, отколкото на задната седалка на лимузина, а разсеяното внимание е необходимо условие за получаване на прозрение. А ако искаме да се вдъхновим, пред нас е примерът на функционално креативната Калкута:

„... Нищо в този град не работи. Нищо. Няма два дни еднакви. Което е работело вчера, днес може и да не работи. Така че човек се учи да импровизира.“

Такава битова креативност в една или друга степен притежава всеки - и тя ни помага да изработваме навици, полезни за Креативноста (с голяма буква).

Докато ни разказва забавни истории, Уайнър неусетно ни води към въпроса,който го занимава най-много: възможно ли е да се създаде място на гения - не само Силициева долина, но и нова Атина, нова Флоренция? Или това е все едно да създадеш дъга?

Източник: Фабер