Преди няколко дни Йордан Стоев - приятел на наши приятели, се върна от Австрия след поредното си каране на сноуборд там. Ние успяхме да го хванем за едно интервю, подкрепено с много снимки, относно екстремните спортове в живота на човек, моторите и Куба.

Той е висок 184 см, атлетичен млад мъж. Завършил е "Библиотекознание" и "Бизнес администрация". 

На 29 години е, а вече ръководи отдел "Продажби" в "Диел спорт" -  най-успешната българска компания, производител на специализирана зимна екипировка, с пазари в над 20 държави по цял свят.

Роден е в София, но е дете на планетата Земя. Живял е в Словакия и САЩ, а междувременно е обиколил голяма част от света. Определя себе си като "пират". 

Йордан Стоев, или Данко, както го наричат приятелите му, не обича да стои на едно място и да бездейства. Дори когато мързелува, не го прави като повечето хора, препичайки се на слънце на някой красив плаж. Той е привърженик на екстремните изживявания, на пътуванията по "гори и паланки", на качествените пури и тъмния ром. Задължително пие рома с кола и резенчета сладки портокали.


Йордан Стоев - мениджър „Продажби“ във фирмата за ски екипировка "Диел спорт"

Г-н Стоев е лудо влюбен в живота и граби с пълни шепи от него. Наслаждава се на всеки красив момент и както сам казва: "Оставям на всяко място парченце от сърцето си!".

Ето какво ни разказа самият той за работата си, пиратите и нощите в Куба.

- На въпроса "Какво работиш?" отговаряш "общ работник". В какво се изразява работата ти тогава? 

- Няма никакво значение на каква позиция си: клоун, хигиенист, барман, пилот на совалка и т.н., идеята е работата да ти харесва. За мен винаги е било важно работата, с която се занимавам, да ми доставя удоволствие и да я върша с цялата си душа и сърце! Ако е възможно да е хобито ти, това е вече изстрел точно "в десетката". (Смее се.) 

- Работя от 8 години за най-симпатичната българска компания "Диел спорт", която се занимава с производството на зимна екипировка. И с ръка на сърцето мога да кажа, че не е имало и сутрин, в която да се събудя, и да не отида с усмивка на работното си място.

- Какво правиш след дълъг работен ден?

- Разпускам с игра на тенис на маса в парка или с чашка в ръката, заобиколен от приятна компания.


Йордан Стоев и местна сантерия гадателка в Хавана, Куба

- Знаем, че пътуваш много. Къде си бил?

- В около 30 държави и на пет континента. Винаги съм го приемал като най-добрата инвестиция, която човек може да направи в живота си.

- В колко морета си плувал, колко планини си покорил? 

- Най-малко девет планини и девет морета. (Смее се.) Всъщност всеки ден "катеря и плувам" към върховете и разстоянията, които съм си поставил за цел да "покоря".

От баща си съм научил, че нито един връх не се "покорява", а се изкачва с всички сили дори и с последен дъх, ако се налага. 

След това остава само да се насладиш на гледката, която се разкрива към всичко там долу, останало в ниското - и да продължиш към следващия.

Йордан Стоев - поглед от вулкана Тейде, о. Тенерифе, Испания

- Какво ти дава срещата с толкова много различни култури? Разкажи ни някоя случка, която е оставила трайна следа в съзнанието ти.

- Няма място, на което да не съм оставил поне малка част от сърцето си. Винаги ми е било трудно да се разделям. Много пейзажи, хора и приключения ще останат запечатани в съзнанието ми, но най-ярко в паметта ми изплува една от вечерите ми в Хавана.


Йордан Стоев с много ром във Фабриката за ром, Хавана

- Хавана... Беше ужасно горещо и влажно, площадът пред катедралата "Сан Кристобал" бе изпълнен с танцуващи хора, които сякаш не се интересуваха от нищо друго, освен от ритмите на кубинската музика. Всичко това бе примесено с тежкия аромат на пури и сладникавия мирис на тъмен ром.

- Коя е любимата ти дестинация? 

Имам страхотна слабост към Арабския свят: суровата красота на безкрайната пустиня, малките оазиси, останали неподвластни на времето, пазарите, обсипани с безброй подправки, които карат всичките ти сетива да ликуват, изящните лабиринти на малките улички, вплетени една в друга като фина дантела, където можеш да срещнеш чудати хора, дошли сякаш от миналото. Изобщо, цялата тази магия, която витае там, ми действа ужасно много.

 Чувството е същото като влюбването - стомахът ти се пълни с "пърхащи насекоми"

- Кое е най-екзотичното място, където си бил?

- Кораловите рифове на Карибско и Червено море. Имах удоволствието да се гмуркам с местни водолази, които ми разкриха подводния свят с неговите невероятни обитатели и пъстротата му. 

Йордан Стоев е готов за гмуркане в Червено море, град Шарм ел-Шейх, Египет

А къде мечтаеш да отидеш?

- Много искам да посетя някой от "призрачните" градове: Припят (Украйна), Ганкаджима (Япония), Сан Жи (Тайван), Колманскоп (Намибия), Хъмбърстоун и Ла Нория, които се намират в Чили. Привличат ме с плашещите си легенди. (усмихва се)

Йордан Стоев - погълнат от мъгла по пътя към хижа "Ехо", Стара планина

Чухме, че си запален фен на екстремните спортове. Откъде е тази страст към тях? 

- Винаги съм действал първосигнално. Просто се будя сутрин и нещата се случват: първата татуировка, първата дъска, първият мотоциклет и още един куп "първи" неща в живота ми.

- Кой беше първият екстремен спорт, на който се научи?

- Скок от стълба към бетонна стена, още в крехка детска възраст, който едва не завърши трагично, ако може да бъде определен като спорт. (Смее се.)

- Трудно ли се научи? Кой ти показа как се случват нещата?

- Всички неща се учат лесно, стига да си упорит и да имаш желание! В случая имах перфектните предпоставки налице, а именно - висока стълба и дебела стена. Спомням си, че дори и наставник не ми беше нужен. (Смее се.)

- Колко наранявания си имал, преди да станеш "про"?

- Глави, ребра, крака, ръце в графата "счупеното и скъсаното носят щастие"! Далеч съм от "про", тъй като никога не съм се прехранвал от спортовете, с които се занимавам, за мен е просто начин на живот.


Йордан Стоев кара сноуборд на Боровец

Имаш ли талисман или нещо, което носиш за късмет?

- Да, винаги нося плочка на врата си с: името, ЕГН-то и кръвната група, плюс цялата си вяра в Доброто.

Какво ти носят като емоция екстремните спортове? 

- Чувството е същото като влюбването - стомахът ти се пълни с "пърхащи насекоми". (Смее се.)

- Имаш ли златно правило, което спазваш винаги, когато се качиш на "гребена на вълната"?

- Правилата са всъщност две:
1. Бъди добре екипиран и подготвен!
2. Не забравяй, че си смъртен!

- За всеки сезон ли си имаш спорт? Какъв?

- Винаги се намира по нещо. (Усмихва се.) Мотори, сноуборд, гмуркане, катерене, планински преходи, тенис, и не на последно място, тичането в парка до нас.


Йордан Стоев на поход из българските планини

Какво практикуваш в България и къде?

- На практика България е невероятно място, където е възможно да се практикува почти всичко. Планина, море, пясък, сняг, асфалт, зала, каквото си поискаш.

- Кой е най-опасният от екстремните спортове, които си опитвал? 

- Определено мотоциклетизмът. Всички добре знаем, че миг невнимание и си в чувал или по-лошото - инвалид. Ще използвам момента, за да се обърна към всички водачи: 

"Моля Ви, пазете мотористите и поглеждайте най-малко по два пъти в огледалата!"


Йордан Стоев и моторът му Joe The Black

- Изпадал ли си в опасност? 

Най-опасното нещо, което някога ми се е случвало, е да се събера с момчетата от пиратското сдружение "Групата на мрака" и да потеглим към някой бар. (лукава усмивчица)

- Какво е последното екстремно нещо, което направи?

- Преди няколко дни се върнах от Алпите. Към края на деня с "брат" ми Ники решихме да покараме през едно от деретата в покрайнините на Егалм. Всичко изглеждаше прекрасно, но само на пръв поглед. Изведнъж теренът се превърна в местност, приличаща на каньон, с почти вертикални склонове. В продължение на няколко часа газихме в дълбоки преспи и ледените води на реката при минусови температури, докато стигнем селото. Няма да забравя колко се присмивахме един на друг през цялото време и колко се зарадвахме, че сме стигнали магазин, от който да си вземем по една, още по-измръзнала и от нас самите, бира.

Глетчерът Хинтертукс през очите на Йордан Стоев, Майрхофен, Австрия

Как майка ти приема хобитата ти?

- (Смее се.) Всеки телефонен разговор завършва с уговорки от рода на: "Няма ли да продадеш това или онова? Не е ли време да спреш да бъдеш тийнейджър?" и т.н.

- Колко ризи имаш? А колко спортни обувки?

- И една да е, бих я дал на ближния!

- На какво те научиха екстремните спортове?

- Да вярвам във себе си и да не забравям колко свободен може да бъде един човек.

- Има ли спорт, който още не си опитвал, а много би искал? С какво те привлича?

- Винаги съм искал, в горещите юлски дни на празника на Св. Фермин в Памплона, да участвам в надбягването с бикове. Още от малък се възхищавам на местните смелчаги.

Йордан Стоев наблюдава борба с бикове в Мадрид, Испания

А почиваш ли си като "обикновените хора" понякога, по стандартния начин - върху кърпа на плажа?

- По-скоро на бара с книга. (Смее се.) Но всеки път щом се случи, приятелите ми умират от смях.

- За какво мечтаеш?

Да стъпя на всички континенти и да направя скок с парашут над Антарктида.

- Благодарим ти! Пожелаваме ти успех в новите начинания и попътен вятър! 




0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook