Преди галаконцерта в Софийската опера и балет, който представя премиерно у нас кантатата й "Безсмъртният Шекспир", българската композиторка, номинирана за "Грами", даде интервю за Bulevard.bg

Добринка Табакова представя у нас кантатата си "Безсмъртният Шекспир" в Софийската опера и балет, където е едва второто изпълнение на творбата. Галаконцертът под диригентството на Максим Рисанов е тази неделя, 4 декември, от 19 ч. Програмата на вечерта включва още сцени от опери по произведения на Шекспир и Сервантес по повод 400-годишнината от кончината им.

Младата българска композиторка е родена през 1980 г. в Пловдив, в семейството на лекари и учени. Нейният дядо е праплеменник на големия възрожденец Христо Г. Данов, който формира голяма част от следосвобожденската ни интелигенцията.  

Вдъхновена от огромната колекция плочи на дядо си и оперните представления в Античния театър, тя пожелава да учи пиано. Междувременно се преместват във Великобритания.

Едва на 14 е, когато печели във Виена медала "Жан Фредерик Перену". Днес има докторска степен по композиция от Кралския колеж в Лондон и номинация "Грами 2014" за дебютния си албум String Paths (Струнни пътеки).

През 2002 г. получава първа награда за химн, написан по случай златния юбилей на британската кралица Елизабет Втора и изпълнен премиерно в катедралата "Сейнт Пол" в Лондон. В актива й има и първо място в конкурса за хорова музика "Сорел" в Ню Йорк през 2011 г.

Нейната "Фантазия" в памет на Шуберт, изпълнена от оркестъра на Българското национално радио с диригент Емил Табаков, е представена на Международната композиторска трибуна в Хелзинки и е сред трите препоръчани творби на радиостанциите по света за 2014 г.

Табакова е сред малкото композитори, които са получавали поръчки от Кралското филхармонично дружество (RPS). Сред композициите, писани за легендарната институция, са Деветата симфония на Бетховен, Четвъртата симфония на Менделсон и Третата симфония на Сен-Санс.

Оркестърът в родния град на Шекспир я кани да сътвори кантата, с която през април 2016 се откриват юбилейните чествания в памет на Барда. Изпълнението в катедралата, където той е погребан, е записано и излъчено по Би Би Си.

Кантатата трае 30 минути и проследява седемте стадия на човешкия живот - от раждане до дълбока старост. Използвани са подбрани от нея текстове от пиесите на Шекспир.

Със съдействието на Софийската опера и балет Добринка Табакова отговори на няколко въпроса за Bulevard.bg:

- Мнозина, които не помнят уроците по музика в училище, се питат какво е кантата. Защо избрахте точно този жанр за "Безсмъртният Шекспир"?

- Най-лесно се запомня, че кантата е произведение, което се пее (от латински, "кантаре" - пея) обикновено с хор, солисти и оркестър. Избрах формата, защото, разбира се, думите тук вдъхновяват музиката, а те трябва да бъдат изпети.

При моята кантата различното е, че няма пеещи солисти. Солист има, но е цигулка, и си представях, че това е гласът на Шекспир. Името му също е закодирано в кантатата с мелодия, която изписва по музикален начин всяка буква.

Момент от репетицията на "Безсмъртният Шекспир", снимка: Светослав Николов / Софийска опера и балет

- Живеете в Лондон от дете, от началото на 90-те, и сте учили там. Тогава ли се запознахте за първи път с творчеството на Шекспир?

- Всъщност за първи път се срещнах с произведенията на Шекспир по телевизията. Помня, че като дете гледах цели пиеси, които се излъчваха по националната телевизия в България. Също и от преводите на Валери Петров. Представянето в неделя е специално, защото субтитрите са на оригиналния английски, както и на български, в превода на Валери Петров.

- Подходили сте професионално към заданието и сте изчели всички негови пиеси. Колко време ви отне подготовката за написването на кантатата?

- Ако бях актьор, сигурно щях да бъда от "методичните актьори" - които се потопяват в ролята си. Проготовленията да започна композирането бяха много сериозни - отне ми пет години, докато прочета пиесите и избера съответнте откъси.

Накрая се посъветвах и с артистичния директор на Шекспировия театър в Лондон "Глоуб" Доминик Дромгул, който подкрепи насоката и избора ми. Много съм му благодарна, той е сред хората, които смятам, че имат най-пряко разбиране на творчеството на Шекспир.

- Откога се занимавате с музика? Как стана така, че се ориентирахте към композирането, а не сте станали музикант/изпълнител?

- Започнах да свиря на пиано на 7-годишна възраст и се радвам че това стана по моя инициатива, и след като настоях, майка ми помогна да се запиша на уроци в Пловдив при Даниела Костова. Още преди да свиря, си импровизирах и пеех мелодии, вдъхновена от колекцията плочи в къщи.

След като започнах да свиря на пиано, пеенето се превърна в импровизации на пианото, които започнах да нотирам. Когато се преместихме в Лондон, през 1991 г., се явих на прослушване и ме приеха да уча композиция, пиано и диригентство в младшия отдел на Кралската академия по музика.

Обичам сцената и уважавам колегите си изпълнители много, но мисля, че характерът ми е пригоден за композиция, тя ме откри!

Добринка Табакова и албумът й String Paths (горе вляво), снимка: Sussie Ahlburg / ECM Records

- Кажете малко повече за работата си с Максим Рисанов?

- С Максим бяхме състуденти в консерваторията Гилдхол в Лондон. Той е забележителен музикант - виолист и диригент, който още тогава имаше интерес към откриване на нови творби и композитори. След като чу концерт с моя музика, той поръча да му напиша сюита за виола. Резултатът беше "Пирин", през 1999 г.

Познаваме се почти 20 години и оттогава съм написала концерти, камерни творби и сюити за него. През февруари той ще гостува отново в София ("Предводителят на музите" на 26-и в зала "България" - бел.ред.) и в програмата ще е моята "Сюита в старинен стил", също писана за него и която той изпълнява по целия свят.

Добринка Табакова и Максим Рисанов на репетицията в Софийската опера и балет. Снимка: Светослав Николов

- През 2015 г. сте включена сред 10-те млади композитори, които променят лицето на класическата музика. Как успявате да се "съревновавате" с авторите от миналото?

- За мен те са вдъхновение и учители, само трябва да отворя партитура на Шуберт или Малер и имам урок по хармония или оркестрация. Вярвам, че сега е едно от най-интересните времена да бъдеш творец, тъй като имаме достъп до толкова много информация, интерпретации, репертоар от миналото - и трябва да пречупим всичко това през призмата на нашето време.

- Бихте ли написали песен и за кой изпълнител (без значение от жанра)? А музика за филм?

- Обичам музиката, която е от планините - Алпите, Хималаите или Апалачите в Америка. Харесвам музиката на Алисън Краус и съм си представяла че с удоволствие бих искала да свиря на банджо, късно вечер около огън, и да музицираме така.

Относно киното - сътрудничила съм на една шотландска режисьорка за късометражен филм без говор, само музика - беше интересен процес, защото написах музиката, преди да бъде сниман филмът.

А легендарният френски режисьор Жан-Люк Годар използва музика от албума ми "Струнни пътеки" във филма си "Сбогом на езика", което беше висока чест за мен.

- Номинацията за "Грами" - какво означаваше тя за вас?

- Признанието на труда от колеги е може би най-ценното признание, а Академията в Америка, които гласуват за тези награди, са световни имена. Щастлива съм, разбира се, но знам че пътят до това признание е дълъг и то е резултат от много положен труд.

Екипът, който работи по реализацията на албума ми, е съставен от добри приятели и забележителни музиканти - и една от най-престижните звукозаписни фирми за джаз и нова музика, ECM Records.

- Тази година говорихме много за Великобритания заради Брекзит. Вашето мнение? Би ли повлияло на артистичните среди евентуалното излизане от ЕС?

- Определено би повлияло, най-малко ако си представим че може да се налага да има визов режим, което отново би поставило граници на свободния обмен между културите. Както повечето млади хора, и аз не харесах резултата от този референдум, но това са бавни процеси и гледам да съм оптимист.

- Какво ви вдъхновява във всекидневието?

- Отношения с хора, природата, тишината, светлината... Благодарна съм, че професията ми е като хоби.

- Кои са любимите ви места в родния Пловдив и Лондон? А местата, които бихте препоръчали всеки да посети?

- В Пловдив живея до Дановия хълм с часовника и от дете обичам да се разхождам и катеря по неговите стръмни пътеки и скали. Отскоро се радвам на артистичното разцъфтяване на Капана, а през октомври доведох група приятели от Англия и балтийските страни, които се влюбиха в Стария град и обичаха да гледат залеза над Тракийската низина от пловдивските хълмове.

След това бяхме цяла седмица в София, която също много им хареса, и с нетърпение чакат да дойдат отново и да опознаят повече от страната ни.

В Лондон обичам Ситито през уикенда, когато офисите са празни и се чувстваш като във филм, също така квартала Шоредич или разходка покрай река Темза.




0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook