Какво още констатира докладът "Жива планета 2018" на Световния фонд за дивата природа

Нарастващото потребление води до рекорден срив в биоразнообразието на планетата, алармира докладът на Световния фонд за дивата природа (WWF) "Жива планета 2018".

Един от основните изводи в него - популациите на гръбначните животни в световен мащаб са намалели средно с 60% само за 40 години. Данните потвърждават, че водеща предпоставка за това е свръхексплоатацията на природните ресурси.

Публикуван за първи път през 1998 г., докладът на WWF "Жива планета" излиза веднъж на всеки две години, а в тазгодишното издание се казва, че хората оказват все по-силен натиск върху екосистемите, които поддържат живота на Земята.

"Опазването на природата не се прави само, за да осигурим бъдеще за тигрите, пандите, китовете и за цялото невероятно разнообразие от живот, което обичаме. Става дума за нещо повече. Не може да има добро, щастливо и проспериращо бъдеще за хората на планета с дестабилизиран климат, изчерпани водни ресурси, деградирала почва и празни гори", коментира генералният директор на WWF Марко Ламбертини.

Според доклада природата осигурява услуги на стойност около 125 трилиона долара годишно, вкл. жизненоважния достъп до въздух, прясна вода, храна, енергия и лекарства.

Става ясно обаче, че има многобройни връзки между цялостното въздействие върху здравето, ресурсите, храната и сигурността, неравномерното разпределение на тези блага и влошаващото се състояние на природните системи на Земята.

Услугите на природата и биологичното разнообразие изчезват с тревожна скорост. Въпреки опитите тази загуба да се спре чрез международни споразумения като Конвенцията за биологичното разнообразие, ние се проваляме - действията ни дават в най-добрия случай контролиран спад, констатират от WWF.

Организацията предупреждава, че за да се постигнат ангажиментите по отношение на климата и на устойчивото развитие, обръщането на негативната тенденция за природата е от решаващо значение.

Неотдавнашна публикация на сп. "Нейчър" потвърждава, че ключовите двигатели за спада на биологичното разнообразие остават прекомерното използване на ресурсите на природните ресурси и на селското стопанство. От всички видове растения, земноводни, влечуги, птици и бозайници, изчезващи от 1500 г. насам, 75% са били засегнати от свръхексплоатация, селскостопанска дейност или и от двете едновременно.

През последните десетилетия обаче човешката дейност е засегнала много повече жизненоважни местообитания. Сред тях са океаните, горите, кораловите рифове и влажните зони. 20% от Амазонските джунгли са изчезнали само за половин век, а през последните три десетилетия Земята е изгубила половината от своите плитководни корали.

Като се има предвид, че горите са дом на осем от всеки 10 сухоземни вида, става ясно, че опазването им е критично за осигуряване на биоразнообразието.

"У нас са оцелели безценни вековни гори, но голяма част от тях още не са защитени - припомня Веселина Кавръкова, която е начело на WWF България. - WWF работи за проучването и сертифицирането на българските гори, както и за ограничаване на мащабните незаконни сечи, които ощетяват държавата с около 150 млн. лв. годишно."

В продължение на работата по доклада WWF си сътрудничи с консорциум от близо 40 университета и междуправителствени организации в научноизследователска инициатива за коригиране кривата на загубата на биологично разнообразие.

Днес решения взима първото по рода си поколение, което има ясна представа за ценността на природата и за огромното въздействие, което хората имат върху нея - може би то ще е и последното, което все още има какво да направи, за да се обърне негативната тенденция, заключават от WWF.

Източник: WWF България