30-минутната й реч "Всички би трябвало да сме феминисти" вдъхнови Бийонсе и последната колекция на "Диор"

Наскоро тя се превърна в истинската звезда по време на ревюто на модна къща "Диор".

Светкавиците и камерите за миг забравиха за появата на знаменитости като Риана, Дженифър Лорънс и Кейт Мос и се насочиха към Чимаманда Нгози Адичи - писателка и модерна феминистка икона.

Представата за феминистките като за небрежни към външния си вид мъжемразки отдавна е овехтял стереотип.

Но никой по-добре от Чимаманда не е показвал колко забавни и убедителни могат да са феминистките.

Прочутата й 30-минутна реч по време на конференция TED We should all be feminists става мигновен хит и образец на ораторското изкуство.

Лекцията на Чимаманда дотолкова вдъхновява Бийонсе, че тя използва откъси от нея в песента си Flawless (2013).

Същата тази реч е и вдъхновение за колекцията на Мария Грация Чиури - първата жена дизайнер в 70-годишната история на марката "Диор". Така че присъствието на Нгози на първия ред на лъскавото модно събитие е напълно закономерно, а и тя надали би сметнала за нужно да се оправдава за него.

Коя все пак е Чимаманда Нгози Адичи? Родена е през 1977 г. в Нигерия и е петото от шест деца. Още от малка е ученолюбива и има интерес към книгите и литературата. Израства в семейство на интелигентни хора - баща й е първият нигерийски професор по статистика, който по-късно става и ректор, а майка й е първата жена регистратор в Нигерийския университет.

Чимаманда учи известно време фармация, след което заминава за САЩ. Там написва първите си романи, за които получава редица литературни номинации и награди. Днес тя е омъжена и е уважавана писателка, а темата на повечето от книгите ѝ е именно (не)равнопоставеността между половете, класовите различия и стереотипите; живее в САЩ и Нигерия, където преподава творческо писане.

Първият й роман Purple Hibiscus (2003) получава много похвали и награди. Следващият Half of a Yellow Sun (2006), разказващ за нигерийската гражданска война, е превърнат във филм. Третият роман на Чимаманда Нгози Адичи - "Американа" (2013) разказва за двама влюбени, които се борят поотделно с проблемите на имигрантите: раса, подозрителност и самота. Издава също сборника с разкази The Thing Around Your Neck (2009).

Ето и няколко откъса от "Всички би трябвало да сме феминисти", които ще ви убедят в очевидното:

- "Не културата прави хората. Хората създават култура. Ако е вярно, че жените не са част от нашата култура, тогава ние можем и трябва да ги направим част от нашата култура."

- "Някои хора питат: "Защо използваш думата феминизъм? Защо просто не кажеш, че вярваш в човешките права или нещо такова?" Защото това би означавало, че вярваме в това, че не жените са били отхвърляни от обществото в продължение на векове. Би било начин на отричане, че проблемът с половете не е насочен към жените."

- "За себе си избрах да не съжалявам за своята женственост или липсата ми на такава. И искам да бъда уважавана за липсата си на женственост, защото заслужавам да бъда."

- "Ние учим момичетата на срам. "Кръстосай крака. Покрий тялото си". Караме ги да се чувстват така, че само заради факта, че са се родили жени, те са виновни за нещо. Затова тези момичета порастват и се превръщат в жени, които не могат да изразят гласно желанията си. Те израстват в жени, които сами налагат мълчанието си. Те израстват в жени, които не могат да кажат това, което действително мислят. И израстват - а това е най-лошото нещо, което можем да причиним на момичетата - в жени, които превръщат преструвките си във форма на изкуство."

"След това правим на момичетата още една лоша услуга - като ги учим да се грижат за нежното его на мъжете. Учим ги да се свиват, да изглеждат малки. Казваме им - "Можеш да имаш амбиции, но не прекалено много. Можеш да искаш да си успешна, но не прекалено успешна - в противен случай ще си заплаха за мъжа. Ако ти си глава на семейство, преструвай се, че не си, особено пред хора. В противен случай ще обидиш мъжа".

Чимаманда в тоалет от колекцията на Диор, вдъхновена от самата нея

- "Мъжествеността е здрава, малка клетка, в която поставяме малките момчета".

- "Веднъж един познат от Нигерия ме попита дали се притеснявам, че мъжете се плашат от мен. Не се притеснявах изобщо - никога дори не ми е хрумвало, че мога да се притесня, защото мъж, който би се страхувал от мен е точно този мъж, към който аз не бих проявила никакъв интерес."

- "Половете - по начина, по който съществуват те днес, са една огромна несправедливост. Бясна съм заради това. И всички трябва да сме бесни. Гневът отдавна намира своето място в историята като начин за постигане на позитивна промяна."

- "Но засега най-лошото нещо, което причиняваме на мъжете - карайки ги да чувстват, че трябва да бъдат силни - е това, че ги оставяме с ранимо его. Колкото по-силен е принуден да се чувства човек, толкова по-слабо е егото му."

- "Моята дефиниция за феминист е мъж или жена, който казва - да, има проблем в половете и ние трябва да го решим. Трябва да направим нещо. Всички - мъже и жени - трябва да живеем по-добре."