Силвио Берлускони и приятелят му в Кремъл

Откъс от "Берлускони - епичната история на милиардера, който завладя Италия" с автор Алън Фрийдман, първата оторизирана биография на бившия италиански премиер, която проследява възхода и драматичното му падение от политическата сцена...

- Казвал съм това много пъти, и то не само във връзка със Силвио, но и за другите ми колеги: хората, които навлизат в политиката, са на първо място човешки същества и те трябват да останат такива, иначе няма как да бъдат добри политици, поне според мен. Един лош човек не може да е добър политик.

Владимир Путин спира за момент. Той е седнал пред камина от мрамор и неокласически мраморен часовник, покрит с малки ангелчета, в една стая, обзаведена в бароков стил на втория етаж в Кремъл, известна като "Стаята с комина".

- А какво означава да си добър, да си свестен човек? - задава риторичен въпрос Путин. - Това означава да запазиш добри чувства към приятелите си, към колегите си. Не можеш да натиснеш едно копче просто ей така - той щрака с пръсти, - все едно загасяш лампите, когато излизаш от стаята. Не трябва

да забравяш хората, които са ти помогнали, когато си имал нужда

от тях. Това означава, че не трябва да спираш да поздравяваш някого, ако той вече не е важен човек, нали така? Подобни хора има навсякъде, включително и в политиката, но аз не им завиждам, понеже техният живот е скучен.

Владимир Путин вярва силно във важността на личното сработване и цени дългогодишните приятелства, които продължават и след слизането на някой от политическата сцена. В случая със Силвио Берлускони изглежда, че това, което казва, е истина.

Владимир Путин е седнал сред богато украсената и бляскаща в златист цвят вътрешна част на Кремъл и очевидно е щастлив да отдели малко време от натоварения си график, за да поговори за приятеля си Силвио, за това какъв човек е той, за чувствата помежду им и за приятелството.

А в Италия, в къщата си в Аркоре, Берлускони му връща жеста

- Владимир - казва той - е точно обратното на онзи негов образ, който се представя от западните медии. Той е наистина чувствителен човек, способен да изпита дълбоки чувства, винаги се отнася с уважение към другите. Той е много мил. Той е мъж с деликатна чувствителност.

Никое друго познанство не е причинявало толкова смайване, любопитство или полемики, колкото прочувственото и трайно приятелство на Силвио Берлускони с руския президент Владимир Путин. То датира от началото на века, когато Берлускони играе ролята на самоопределил се посредник между Путин и президента Буш.

Четири дена след визитата си в Белия дом Берлускони се озовава в Русия, за да се срещне с Путин. На 30 януари 2003 г. опитът на Берлускони да накара Буш да промени мнението си за войната срещу Саддам се проваля.

"Ще му сритам задника!" - казва Буш на Берлускони

в края на обяда им, имайки предвид Хюсеин. Малко след това Берлускони е гост на Путин за двустранна среща между Русия и Италия и със знанието на Буш той се впуска в прикрита дипломация заради задаващото се сваляне на Саддам.

Една от официалните резиденции на руския президент в провинцията представлява голяма дача насред гората, разположена близо до град Завидово, на около 110 км на североизток от Москва. Това е ловен район, а през зимата там става изключително студено. Когато на 3 януари вечерта руският военен хеликоптер, превозващ Силвио Берлускони и двама от съветниците му, каца в комплекса в Завидово, температурата е 21 градуса под нулата.

Владимир Путин се усмихва и започва да се смее, докато си спомня за ужасно студеното време.

- Намирахме се в един природен резерват, създаден още по времето на Съветския съюз. Той наистина е голям, около 124 хил. хектара. Предложих на Берлускони да вечеряме в гората и той се съгласи. Разходихме се, вечеряхме и седнахме за малко пред огъня. Исках да остане с добри впечатления и мисля, че му хареса.

Руският президент наистина силно желаел да покаже някои от чудесата на Русия през зимата... Той разпорежда да бъде направен нощен лагер за хранене навън, като

уверява леко стреснатия Берлускони, че големият огън ще ги топли

Путин дава на Берлускони руска ловджийска шапка, един от онези големи казашки калпаци с космати наушници. Конвой от джипове със задвижване 4х4 спира пред дачата, двамата се качват и се отправят към гората. Съветникът на Берлускони по дипломатическите въпроси си спомня за ужасяващия студ, както и за Путин, който казал, че ще им покаже как истинските руснаци живеят в пустошта.

- Путин се държеше изключително гостоприемно - спомня си Джовани Кастеланета, който бил през цялото време до Берлускони. - Заведе ни на това място, където бяха запалили огън, но все още беше много студено. Путин искаше

да ни покаже красотите на руската природа,

гледката на безкрайните степи и как ловците сядат около огъня, после се хранят и пият, докато падне нощта. Дори и на масата всички бяхме дебело облечени, с дебелите шапки на главите. Вечерята започна с превъзходна рибена супа, а после поднесоха есетра на скара. Имаше и много водка, макар че Путин почти не пие. Единственият проблем беше, че при температура 21 градуса под нулата, докато сервитьорите донесат рибата до масата, тя вече беше изстинала.

А междувременно Берлускони е в стихията си. Той със сигурност е изпитал уважение към един лидер, който може да сътвори такова преживяване. За тяхна радост Путин не ги оставя дълго да страдат в студа и накрая закарва треперещите италиански гости обратно в дачата за една втора, малко по-церемониална вечеря.

- Поне в дачата беше топло - казва Кастеланета. - И обстановката беше по-уютна за напрегнатите разговори за задаващата се война с Ирак. Когато Берлускони сподели с Путин вижданията на Буш, се оказа, че и двамата са против военна намеса. Все пак Берлускони се опитваше да бъде лоялен съюзник на САЩ, докато в същото време водеше и положителна комуникация с Путин. Бивши американски дипломати твърдят, че всъщност Берлускони

е изиграл добре ролята си на посредник между Буш и Путин,

особено в периода след 11 септември, както и през 2002 и 2003 г.

Срещата му с Буш, както повтаря неведнъж, била като любов от пръв поглед. Възхищението на Берлускони от всичко американско улеснило много това приятелство. И двамата си допаднали. Помежду им имало химия, която не можеш да объркаш. Същото се случило и с Путин. Берлускони винаги се опитва да усили впечатлението, което прави, като добавя към него умението да убеждава и обиграността си. Дори и във външната политика той си остава непоправим бизнесмен и чаровник, съблазнител, какъвто е бил и на младини.

Според твърденията на всички Берлускони и Путин веднага демонстрирали уважение един към друг. Те били странна приятелска двойка. Единият - самоиздигнал се милиардер и медиен магнат, който по време на управлението си се превърна в най-близкия сподвижник на Буш в Европа (след Тони Блеър), а другият - хладнокръвен мачо и бивш служител на КГБ, който също като Берлускони се оказа алфа-мъжкар, роден за водач, който никога не се колебае да изрази искреното си мнение.

Това, че Берлускони и Путин се забавляват, когато са заедно,

може да изглежда изненадващо, но въобще не е. Двамата мъже ще счупят всички рекорди за двустранни срещи между руски и италиански лидери. Между първата им среща през 2001 г. в Генуа и вечерята на студа в Завидово в началото на 2003 г., само за 19 месеца, те вече са се срещнали осем пъти.

А в това число не влиза лятната ваканция на дъщерите на Путин в луксозната вила на Берлускони в Сардиния и ежегодната визита на италианския министър-председател в Русия през октомври за празненството по случай рождения ден на Путин. Те продължават да се срещат, най-малко по два пъти на година, и през следващото десетилетие.

Путин използва думата "стратегически" доста често и се вижда, че той уважава силно онези политически лидери, които смята за стратегически мислители. Той нарича Берлускони "последният мохикан" сред европейските лидери. Но какво точно иска да каже с този израз?

- Може и да греша - започва Путин, - но според мен г-н Берлускони е човек, който не мисли само за политически избори и за следващия си мандат. Той размишлява много по-стратегически. Животът му не се измерва в политически избори - той има стратегическа визия. Разговорите, които сме водили, не са били свързани само с текущи казуси и дела. Разбира се, че обсъждаме и тях, но доста често Берлускони повдига много стратегически и дългосрочни въпроси, касаещи Италия, Европа и международните отношения в по-широк смисъл. Той е човек с визия и влияние, ако мога да се изразя по този начин.