Откъс от новата книга с източни мъдрости "Преброяване на лудите"

Източната мъдрост обикновено бива високомерно пренебрегвана от западната цивилизация, констатират от изд. "Изток-Запад" в анонса за новото си издание в библиотека "Извори". В сборника "Преброяване на лудите" са включени най-остроумните кратки притчи, които жанрово се доближават до анекдота и могат да бъдат сравнени с басните на Езоп.

Настрадин е живял през XIII в. според някои  в Турция, а според други - в Персия. Свързан е с фолклора не само на турците, както обикновено се твърди, но и на персите, азерите, кюрдите, бенгалците, пакистанците, както и с традициите на още една дузина народи: казахи, таджики, тюркмени, башкирци, узбеки, кримски татари, босненци, румънци, гърци, албанци, арменци, сефаради, сърби и с нас, българите.

В мюсюлманския свят названието "ходжа" като добавка към името подчертава неговата образованост и начетеност;, то е синоним на мъдрец и учител. 

В притчите на Настрадин преобладава иронията, но тя много често е насочена към самия него, а темите звучат актуално и днес. За издателите това е доказателство, че за мъдростта, която много често ни липсва, не съществуват териториални, времеви и етнически граници - тя намира неведомите си пътища, за  да достигне до част от хората и да остане в духовната съкровищница на света.

Виж още: Мъдростта на Леонардо да Винчи

Книгата може да накара читателите си не само да се усмихнат, но и да се замислят. Защото:

Един ден някакъв доброжелател се поинтересувал как е Настрадин ходжа.

– Ако ме питаш като враг, отговорът е, че съм добре. Ако ме питаш като приятел, времето няма да стигне, за да ти разправя какво ми е всъщност – рекъл Настрадин.

Предлагаме ви още шест от поучителните истории в книгата, чийто преводач и съставител е Огняна Иванова:

Подаянието – според нуждите

Един ден, когато Настрадин ходжа си тръгвал след молитва от джамията, видял на стълбите просяк. Заприказвали се.
– Прахосник ли си? – попитал Настрадин просяка.
– Да, ефенди – признал си той.
– Обичаш ли да седиш в кафенето, да пиеш кафе и да пушиш?
– Обичам, ефенди.
– Сигурно обичаш и да ходиш в хамама всеки ден, за да се наслаждаваш на къпането?
– Да – казал просякът.
– А може би се веселиш, като пиеш с приятели? – подължил да го разпитва Настрадин.
– Така е, всички тези неща ми харесват.
– Брей, да му се не види! – възкликнал Настрадин ходжа и му дал една жълтица.
Малко по-нататък друг просяк, който чул техния разговор, също поискал от  Настрадин ходжа милостиня. 
– Прахосник ли си? – попитал и него Настрадин.
– Не, ходжа! – уверил го вторият просяк.
– Обичаш ли да си прекарваш времето, като пиеш кафе и пушиш?
– Не – казал вторият просякът.
– Сигурно ходиш в хамама всеки ден?
– А, не.
– Тогава може би се веселиш, като пиеш с приятели? – продължил да го разпитва Настрадин.
– Каква ти веселба, аз искам само да живея скромно и да се моля – отговорил вторият просяк.
При което Настрадин му дал малка медна пара. 
– Защо – взел да хленчи вторият просяк – на мен, скромния и набожния, даваш медно петаче, а на оня прахосник даде пара от чисто злато?
– Защото, любезни, неговите нужди са по-големи от твоите! – рекъл Настрадин. 

Камъните – вързани, кучетата – пуснати

В една страшно студена зима Настрадин ходжа пристигнал в някакъв град по лична работа. На път за хана едно куче се скъсало да го лае. За всеки случай ходжата решил да замери звяра и се навел за камък, но не можал да го вдигне – камъкът бил замръзнал за земята. "Ама че сбъркан град! – рекъл си Настрадин ходжа. – Кучетата скитат на воля, а камъните са вързани!"

Слуга на Аллах

Случило се Настрадин ходжа да остане без работа и без средства за препитание, но веднъж, като изкарал малко пари, седнал в една евтина механа. Поръчал да му донесат боб и пилаф. Хапвал и гледал навън с едно око хората, които вървят по улицата. Забелязал сред тълпата снажен хубавец с надменно изражение, от глава до пети облечен в скъпи дрехи: копринена риза и атлазени шалвари, сърмен пояс и кадифен тюрбан, ятаган на пояса. Настрадин го посочил и попитал:
– Кой е този мъж?
– Това е слугата на Фехми паша – казал му механджията.
Настрадин ходжа дълбоко въздъхнал, погледнал към небето и рекъл:
– О, Аллах! Погледни как изглежда слугата на Фехми паша, пък после погледни и твоя слуга, който яде боб тук! 

Откъде идваме и къде отиваме

Един ден при Настрадин ходжа се отбил притеснен човек да го пита за нещо, което го мъчи.
– Молла Настрадин, как изглежда мястото, от което ние, хората, идваме, и мястото, на което отиваме?
– Ами... Тия места са едно от друго по-страшни – осведомил го Настрадин ходжа.
– Какво имаш предвид? – поискал да знае човекът.
– Там, където човек се появява като новороден, той плаче, а когато някой човек трябва да отиде на другото място, всички плачат. 

Така или иначе, това би взел

Веднъж един учен мъж, който минавал през селото на Настрадин ходжа, помолил ходжата да му препоръча къде да обядва. Настрадин ходжа му казал, а човекът, жаден да води разговор, го поканил да му прави компания. Зарадван, молла Настрадин придружил учения мъж до близката механа, където попитали коя е най-хубавото ядене за деня.
– Риба! Прясна риба! – казал им механджията.
– Донеси ни две риби – поръчали му те.
Малко по-късно той донесъл голям поднос с две риби, само че едната била много по-малка от другата. Без всякакви колебания Настрадин ходжа взел по-голямата риба и я сложил в чинията си. Ученият мъж го погледнал така, сякаш не вярвал на очите си, след което взел да му обяснява, че не само е постъпил като пълен себелюбец, но и стореното от него е против принципите на почти всички известни морални, религиозни и етически учения. Настрадин ходжа спокойно изслушал лекцията на учения мъж, а когато той изчерпал доводите си, ходжата го попитал: 
– Добре, ефенди, а ти как щеше да постъпиш?
– Като човек със съвест, щях да взема за себе си по-малката риба – рекъл мъжът.
– Именно! – казал Настрадин и сложил по-малката риба в чинията на госта.  

Какво е съдбата

Един човек попитал Настрадин ходжа:
– Какво е според теб съдбата, молла Настрадин?
– Съдбата е сбор от представи.
– В какъв смисъл? – отново попитал мъжът. 
Молла Настрадин го погледнал и отвърнал:
– Ако си мислиш например, че животът ти върви добре, а излезе, че не е така, наричаш това "лош късмет". Мислиш си друг път, че нещата вървят на зле, и пак излиза, че не си прав. Тогава казваш, че ти е провървяло. Представяш си, че нещо ще се случи или няма да се случи, но да такава степен си объркан, че не знаеш кое от двете да очакваш.

Вижте и откъс от най-гледания български игрален филм - "Хитър Петър" (1960), където Настрадин Ходжа, игран от Лео Конфорти, спасява заглавния герой от турците, като им прави номера с магарето, което плюе жълтици:

Източник: ИК "Изток-Запад"