След като групата изнесе концерт в кубинската столица, увековечен във филма Havana Moon (по кината само днес!), западните медии побързаха да обявят, че в комунистическата държава тази музика е била забранена - което не е съвсем така...

Havana Moon, който може да се гледа в кината по света на 23 септември, документира историческия рокконцерт на "Ролинг стоунс" от 25 март т.г., кулминация на седмицата, започнала с историческото посещение на US президента Барак Обама в Куба.

С този гиг групата приключи турнето си в Латинска Америка - континент, на който британските рокдинозаври и друг път са свирили безплатно за стотици хиляди фенове.

Видео: Виж "Стоунс" пред милионна публика на плажа в Рио, 2006 г.

На Острова на свободата и друг път е звучал рок, но самата група изтъкна, че за първи път излиза пред толкова многобройна публика.

Шоуто на Мик Джагър и компания беше безплатно и събра по окончателни оценки над 1,2 млн. зрители.

Дотогава рекордът за Хавана е през 2009 г., когато колумбийската звезда Хуанес пее пред повече от 1 млн. души на концерт под мотото "Мир без граници" на Площада на революцията, припомня агенция "Асошиейтед прес".

Havana Moon (по името на стар хит в репертоара на Чък Бери), се прожектира у нас в "Сине гранд", а режисьор е Пол Дъгдейл, в чийто актив има заснети концерти на Адел, One Direction, "Колдплей" и Ед Шийрън.

"Знаем, че преди години да се слуша нашата музика тук не е било лесно, но вече сме тук и свирим за вас, във вашата прекрасна страна. Мисля, че нещата най-сетне са се променили, нали?", заяви сър Мик пред публиката в Хавана.

Най-големият опонент на "Стоунс" за този гастрол се оказа папа Франциск, който им изпратил писмо с молба да не изнасят концерта на католическия Разпети петък - или поне да започнат след полунощ, разкри британският в. "Дейли мирър".

Дори от Ватикана обаче не успяха да осуетят плановете на групата. Звучаха класики като Paint It Black и Jumpin’ Jack Flash, Miss You и песента победител в организираното допитване - All Down The Line.

Сетлистът включваше още хитове като Angie, It's Only Rock N Roll, Honky Tonk Women и Brown Sugar, а за бисове бяха избрани You Can't Always Get What You Want и Satisfaction.

В духа на клишетата от Студената война западни медии обявиха, че концертът на "Стоунс" е първи в историята на страната, защото при дългогодишното управление на Фидел Кастро рокът е бил забранен. Причината обаче е по-скоро външна - карибската островна държава десетилетия наред е обект на американско ембарго, към което е принуден да се присъедини и останалият западен свят.

А и в условията на ожесточена конфронтация с кубинската емиграция в САЩ, властите в Хавана се отнасят с обяснима неприязън към всичко, което се приема за реклама на американския начин на живот

Статията в "Уикипедия" за кубинския рок твърди, че този стил е бил недолюбван от властите още при диктатора Батиста, когато местните артисти изпълняват кавъри на US хитове. След като той бива свален с революцията през 1960 г., новият лидер Фидел Кастро се опасява, че с музиката ще настъпи и внос на контрареволюция от САЩ - и официално забранява рока, но за кратко, до 1966 г.

Рокът е смятан за "музиката на врага", а конфликтът между двете държави екскалира неимоверно...

Все пак кубинците са музикална нация и дори тогава съществуват групи като Los Vampiros и Los Satélites. Отношението на управляващия режим обаче остава негативно към рока. Забраната практически е в сила и през следващото десетилетие, а роксцената е "в нелегалност" - докато масово се слушат местните популярни жанрове и латиноамерикански протестни песни на звезди като Виктор Хара, а самият Кастро е почитател на певицата Йорданка Христова.

Мнозина кубинци помнят и до днес, че през 60-те и 70-те да имаш дълга коса или плоча на "Бийтълс" се е смятало за почти контрареволюционно деяние, отбелязва Би Би Си преди време и допълва, че нещата през XXI век са се променили, а в Хавана са издигнали паметник на Джон Ленън.

Една от първите западни групи, свирили в Куба, са други британци - "Маник стрийт прийчърс", които в началото на 2001-ва изнасят концерт пред 5000 души, а сред публиката е и самият Фидел. Гигът в зала "Карл Маркс" е практически безплатен - билетите струват равностойността на едва 25 американски цента.

Басистът Ники Уайър тогава коментира, че приема Куба като "последния символ на борбата срещу американизацията на света".

По-късно, през 2005 г., "Аудиослейв" стават първата рокгрупа от САЩ, която свири на открито там с благословията както на кубинското правителство, така и на US властите.

По ирония на съдбата концертът им е на Антиимпериалистическия площад, направен няколко години по-рано за митингите срещу официален Вашингтон, а фронтменът Крис Корнел, вече покойник, обяснява, че не ги интересуват политическите послания, а само музиката.

Днес в Куба има дори тежки формации като Zeus ("Зевс") - местните икони на трашметъла и герои на американския документален филм Hard Rock Havana. Те започнали кариерата си още през 80-те и първоначално пеели на руски, преди да преминат на испански.

В репортаж от 2013 г. пък се казва, че в страната има над 100 действащи хевиметъл групи - с англоезични имена като Escape, Combat Noise, Ancestor, Konflict, Mortuory, - които покриват различни поджанрове, от траш до грайндкор. От 2007 г. се провежда и метъл фестивалът Brutal Fest.

"Ако не свириш традиционна кубинска музика, ако не свириш салса, те смятаха за странна птица, или призрак - никой не искаше да те знае. Трудно се намираше място за репетиции, нямаше никаква подкрепа, групите трябваше едва ли не сами да изработват инструментите си", спомня си Фани Орисондо, която основава метъл групата си "Хипноза" през 2001-ва. 

Източник: Би Би Си, АП