Двама яки мъжкари, които се блъскат по главите и по този начин подпомагат пълзящото затъпяване - така Александър Андреев от "Дойче веле" коментира предстоящия боксов мач между Кубрат Пулев и Владимир Кличко.
"Кубрат Пулев детронира Владимир Кличко!" - такова заглавие никога няма да напиша. (А още по-малко заглавие като "Кобрата размаза женчото Кличко!".)
Няма да го напиша не защото прогнозите твърдят, че украинско-германският боксьор лесно ще победи българо-германския (и двамата тренират в германски клубове). А защото цялата медийна шумотевица около двама яки мъжкари, които се блъскат по главите и така подпомагат пълзящото затъпяване, е - според мен, обида към хуманизма.
Виж още: Кубрат: За мен победата е реалистична цел!
Примитивно
Да започнем от най-безобидното: пошлостта. Репликите и жестовете, които двамата мускулести източноевропейци си размениха в навечерието на мача, са не само отчайващо безинтересни и тъпи. Те възпроизвеждат едно семпло и ужасно блудкаво светоусещане, с което голяма част от публиката им се идентифицира.
В това светоусещане на кантара тежат най-вече грубата сила, агресията, парите, а като допълнителна украса - красавица с голям бюст, която тръпне за своя любим на ринга и очаква годежен пръстен веднага след последния гонг. Тази смесица между евтин американски екшън, оперета и треторазреден любовен роман просто прелива от кич. И обижда както добрия вкус, така и здравия разум.
Но подобни естетически съображения наистина остават на втори план, когато говорим за бокс - една брутална и архаична форма на мъжка саморазправа, победителят в която продължава нагоре по стълбицата на естествения подбор. Вярно, че запалянковците привиждат в бокса някаква красота. Но откъдето и да го погледнеш, всъщност става дума за насилие.
Насилие, което се легитимира и насърчава от рекламодатели, спонсори, политици, медии и огромна публика и в крайна сметка тежко развращава особено по-младите зрители. Защото посланието му гласи: колкото повече мускули имаш, толкова по-лесно ще смажеш главата на противника.
Важни са мускулите, а не главата. Всички натрупвания на човешката цивилизация в продължение на хилядолетия се отменят, за да се върнем в изходно положение: брои се само силата и примитивното насилие.
Гордост ли?
И как при това положение бих могъл да извлека някаква национална гордост от факта, че е победил тъкмо онзи от двамата мъжкари, с когото по някакво стечение на обстоятелствата ме свързва общ териториален произход?
Тази "присвоена гордост по месторождение", впрочем, е друга и дълга тема, където централният въпрос гласи: в какъв смисъл мога да си присвоя Райна Кабаиванска, германския национален отбор по футбол или Христо Явашев, след като нямам абсолютно никакъв принос към техните успехи?
Ако се върнем при Пулев и Кличко: слава Богу, че нямам никакъв принос към тяхното мускулно натрупване и съответно нито съм длъжен да гледам побоя им, нито да се радвам или скърбя заради крайния изход. А който желае - нека се гордее, но все пак да помисли с какво точно се гордее.
Пошлост, насилие и присвоена гордост - така звучи най-краткото описание на един предстоящ боксов мач, след който организаторите отново ще преразпределят няколко милиона. Платени от публиката.
Източник: Българската редакция на "Дойче веле"
6 Коментара
Кубрат имаше смелостта да се изправи срещу този звяр, само това е повод за гордост. А това, че издържа и пет рунда, е героизъм и показва силата на духа. Сигурна съм, че един българин с тези качества ще защити по същия начин и родината си, ако се налага..
Мнението на един английски математик по темата
A Mathematician’s Apology
G. H. Hardy
A man who sets out to justify his existence and his activities has to distinguish two questions. The first is whether the work which he does is worth doing; and the second is why he does it, whatever its value may be. The first question is often very difficult, and the answer very discouraging, but most people will find the second easy enough even then.
‘I do what I do because it is the one and only thing that I can do at all well. I am a lawyer, or a stockbroker, or a professional cricketer, because I have some real talent for that particular job. I am a lawyer because I have a fluent tongue, and am interested in legal subtleties; I am a stockbroker because my judgment of the markets is quick and
sound; I am a professional cricketer because I can bat unusually well. I agree that it might be better to be a poet or
a mathematician, but unfortunately I have no talent for such pursuits.’
I am not suggesting that this is a defence which can be made by most people, si nce most people can do nothing at all well. But if a man has any genuine talent he should be ready to make almost any sacrifice in order to cultivate it to the full.
This view was endorsed by Dr Johnson. When I told him that I had been to see [his namesake] Johnson ride upon three horses, he said ‘Such a man, sir, should be encouraged, for his performances show the extent of the human powers ...’—
and similarly he would have applauded mountain climbers, channel swimmers, and blindfold chess-players. For my own part, I am entirely in sympathy with all such attempts at remarkable achievement. I feel some sympathy even with conjurors and ventriloquists and when Alekhine and Bradman set out to beat records, I am quite bitterly disappointed if they fail. And here both Dr Johnson and I find ourselves in agreement with the public. As W. J. Turner has said so truly, it is only the ‘highbrows’ (in the unpleasant sense) who do not admire the ‘real swells’.
We have of course to take account of the differences in value between different activities. I would rather be a
novelist or a painter than a statesman of similar rank; and there are many roads to fame which most of us would reject as actively pernicious. Yet it is seldom that such differences of value will turn the scale in a man’s choice of a career, which will almost always be dictated by the limitations of his natural abilities. Poetry is more valuable than cricket, but Bradman would be a fool if he sacrificed his cricket in order to write second-rate minor poetry (and I suppose that it is unlikely that he could do better).
Г. Г. Харди. Апология математика
Человеку, решившему оправдать своё существование и свою деятельность, необходимо различать два вопроса. Первый вопрос состоит в том, стоит ли заниматься тем, чем он занимается; второй - в том, почему он этим занимается (какова бы ни была ценность того, чем он занимается). Первый вопрос часто оказывается очень трудным, а ответ на него - обескураживающим, но несмотря на это большинство людей находят второй вопрос достаточно лёгким.
"Я занимаюсь тем, чем занимаюсь потому, что это единственное что я умею делать хорошо. Я адвокат,
биржевой брокер или профессиональный крикетист потому, что обладаю некоторым талантом, позволяющим мне выполнять именно данную конкретную работу. Я адвокат потому, что у меня хорошо подвешен язык и меня интересуют всякого рода юридические тонкости. Я биржевой брокер потому, что могу быстро и точно оценивать ситуацию на рынке ценных бумаг. Я профессиональный крикетист потому, что могу очень хорошо играть в крикет. Я признаю, что быть поэтом или математиком возможно и лучше, но к сожалению не обладаю талантом для занятий поэзией или математикой".
Я отнюдь не утверждаю, будто большинство людей может выдвигать такие аргументы в своё оправдание,
так как большинство людей вообще не умеют ничего делать хорошо. Но если человек обладает настоящим
талантом, то ему следует без раздумий идти на почти любые жертвы, чтобы развить свой талант полностью.
Подобную точку зрения разделяет д-р Джонсон. Когда я сказал ему, что мне приходилось видеть, как [его тезка] Джонсон скакал одновременно на трёх лошадях, он ответил: "Такого человека, сэр, следовало бы поощрять, сэр, ибо то, что он делает, показывает пределы человеческих возможностей". Ясно, что д-р Джонсон аплодировал бы альпинистам, пловцам, переплывающим Ла-Манш и шахматистам, играющим вслепую. Со своей стороны я полностью одобряю все попытки такого рода, направленные на замечательные достижения. Я с большой симпатией отношусь даже к фокусникам и чревовещателям, и когда Алехин и Брэдмен идут на побитие рекорда, я испытываю глубочайшее разочарование, если они терпят неудачу. В этом и д-р Джонсон, и я полностью солидарны с широкой публикой. Как очень точно выразился У. Тёрнер, только "высоколобые" (в негативном смысле) не восхищаются настоящими "большими людьми".
Разумеется, нельзя не учитывать то, что различные виды деятельности имеют различную ценность. Я предпочёл бы быть романистом или художником, чем государственным деятелем того же ранга; существует немало дорог к известности, которые большинство из нас отвергает как совершенно неприемлемые. Однако при выборе человеком карьеры различия в ценности той или иной профессии редко служат опорной шкалой: выбор рода деятельности почти всегда диктуется ограничениями природных способностей человека. Поэзия обладает более высокой ценностью, чем крикет, но Брэдмен был бы последним дураком, если бы пожертвовал крикетом, чтобы стать автором второсортных и незначительных поэтических произведений (я считаю маловероятным, чтобы в области поэзии он был способен на большее).
http://www.jobtiger.tv/book/book/418
http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=285207&title=Апология на математика
За да се стигне до този мач и двамата са прекарали милиони часове в залата. Днес ще бъдат гледани от милиони хора, а вашата публикация ще се прочете от 5 човека. Има ли смисъл да се говори? И друго нещо- в бокса трябва и мисъл, рефлекс и концентрация. Но какво ли разбира толкоеа умен човек като Вас
Preporuchvam, da ne pishete, kakto i da ne poblikuvate kakvoto i da bilo prez jalkiq si jivotec, za da ne natovarvate mekoto si ednokletucno v koravata si glava.
Preporuchvam, da ne pishete, kakto i da ne poblikuvate kakvoto i da bilo prez jalkiq si jivotec, za da ne natovarvate mekoto si ednokletucno v koravata si glava.
Малко да ме извини главната редкация на "Дойче веле", които много уважавам, но от години не съм чел един позитивен материал на тема България. г-н Андреев доста чуждопоклонно... Философията за насилието, големите гърди, политката и т.н. са ви много правилни, но защо една дума не казвата за това, че средата, в която световния "боксов елит" днес е приютен и отглеждан от велика Германия. Доказано най- извратената нация на земята.