Причината да се занимавам с научнопопулярни филми е една - да наблюдаваш природата е една от най-големите радости, които животът може да предостави, казва знаменитият британски естественик и телевизионер, който навърши 90

Ако във Великобритания има мъж, който да е връстник на кралица Елизабет Втора и не по-малко популярен от нея, това е сър Дейвид Атънбъро. А ако и вие сте чували за него, вероятно има поне няколко причини за това:

1. Бъркате го с брат му - покойния Ричард Атънбъро, актьор и кинорежисьор, който е с три години по-възрастен от него. Той се е снимал в "Джурасик парк" в ролята на предприемача Джон Хамънд и като Дядо Коледа в "Чудото на 34-та улица", но е спечелил и два "Оскара" с биографичния "Ганди" (1982) - за режисура и филм на годината

2. Почитател сте на някой негов клип от сайтовете за видеосподеляне - например с птицата лира, която имитира всевъзможни звуци.

3. Чели сте на български книгата му "Животът на Земята" по неговия едноименен сериал от 1979 г. Life on Earth, последван от "Живата планета" / The Living Planet (1984), "Изпитанията на живота" / The Trials of Life (1990) и "Живот във фризера" / Life in the Freezer (1993), издадени и у нас на DVD.

4. Гледали сте "Животът на птиците" (The Life of Birds, 1998 г.), "Синята планета" (The Blue Planet, 2001), "Животът на бозайниците" (The Life of Mammals, 2001 г.), "Живот в храсталака" (Life in the Undergrowth, 2005), "Планетата Земя" (Planet Earth, 2006), "Животът на студенокръвните" (Life in Cold Blood, 2008), "Животните от А до Я", "Микрочудовища" или друга от документалните му поредици по "Анимал планет", "Дискавъри", "Нашънъл джеографик ченъл" и Viasat Nature, където довечера - всеки понеделник от 21 ч. до края на месеца - започват епизодите на "Големият бариерен риф".

Атънбъро се връща отново там 60 години по-късно, за да разбере защо акули, китове джуджета и зелени костенурки са превърнали този природен рай в свой дом. Поредицата обаче е много повече от лична история, тъй като заплахата кораловият риф да бъде унищожен е напълно реална...

Дори на преклонните 90, които навърши на 8 май, сър Дейвид Атънбъро продължава да е лице и задкадров глас на научнопопулярни сериали, в които увлекателно разказва за най-интересните животни по света.

Макар да е естественик по образование, той е отдал целия си живот на телевизията,

основно Би Би Си, които честват кръглата му годишнина с минисайт и хаштага #Attenborough90. Затова и автобиографията му е озаглавена Life on Air: Memoirs of a Broadcaster (Живот в ефира: Мемоарите на един телевизионер).

Въпреки конкуренцията на по-млади от него водещи в този жанр (Джеф Коруин, покойния Стив Ъруин, Найджъл Марвин) той си остава най-известният - и най-харизматичен - водещ на научнопопулярни предавания и филми в света.

Макар че през 60-те съдейства за основаването на Световния фонд за дивата природа WWF, той години наред не се ангажираше с конкретни кампании, но напоследък застана с авторитета си зад редица акции като петицията до ООН за специален статут на Хималаите, противопоставянето на проекта за жп линия между Галапагоските острови и умъртвяването на британските язовци, подкрепата за проект, целящ да върне видрите обратно в река Темза, патронажа над инициативата Population Matters, която разглежда проблеми с числеността на населението.

През 2000 г. води поредицата State of the Planet (За състоянието на планетата), която разглежда хипотезата за ново масово измиране на видове като следствие от човешката дейност, по-мащабно от изчезването на динозаврите.

Заради непринуденото  му поведение пред камерата го мислят за актьор,

но той никога не се е изкушавал от професията на брат си Ричард (двамата имат още един брат - Джон, а през Втората световна война родителите им осиновяват и две германски еврейки).

Така през 1947 г. завършва естествени науки в Кеймбридж и след двегодишна служба в Кралските ВМС и неуспешно кандидатстване за работа в радиото, му предлагат да отиде в най-новата медия - телевизията.

Кариерата му в Би Би Си започва през 1952 г., а две години по-късно тръгва поредицата му Zoo Quest, благодарение на която в продължение на цяло едно десетилетие посещава най-дивите кътчета на земното кълбо.

Междувременно води тематични предавания за политика, археология, къси разкази, градинарство, религия... и дори за плетива.
През 1962 г. оглавява Би Би Си 2 и отговаря за въвеждането на цветната телевизия в Обединеното кралство, а в края на 60-те вече е

програмен директор и на двата тв канала на Би Би Си

По негово време са направени сериали, които и днес се смятат за крайъгълни камъни в телевизионната документалистика - "Цивилизацията" на Кенет Кларк и The Ascent of Man (Възходът на човека); той дава зелена светлина и на сатиричната поредица "Летящият цирк на Монти Пайтън".

През 1973 г. обаче изненадващо напуска поста, за да има възможност отново да снима. Аргументът му: "Още не съм ходил на Галапагоските острови". Там, в родината на гигантските костенурки, по-късно е заснет един от епизодите на 13-серийната му поредица "Животът на Земята" (Life o­n Earth), на която е сценарист и водещ. По онова време това е най-амбициозният проект на Би Би Си в областта на природните науки и естествената история, гледан от 500 млн. зрители по целия свят.

"Атънбъроу в рая" (Attenborough in Paradise) от 1996 г. изпълни друга негова отдавнашна мечта - да заснеме невероятната окраска на райските птици в периода на ухажване. "Бях впечатлен от тях още като ученик, когато се запознах с пътеписите на големите британски учени натуралисти от XIX век. Те са първите европейци, които са имали възможност да наблюдават тези толкова романтични птици", разказва той.

Напомня обаче, че обикновено дори не се намира на мястото, където е заснета дадена сцена - освен ако не е в кадър. "Хората смятат, че аз върша цялата работа. А аз им казвам: "Беше операторът, не аз", обяснява сър Дейвид и допълва:

"Операторите са сред най-способните и компетентни хора,

които познавам, изключителни са. Налага им се да притежават усет за естествената история, което им дава възможност да предугаждат какво ще направи съществото, което снимат, за да са готови да го последват. Трябва да имат окото на художник, както и достатъчно увереност, за да убедят режисьора, че разполага с кадрите, които е пожелал.".

И наистина има опит с представителите на тази гилдия - само по 10-те епизода от "Животът на птиците" са работили 42-ма оператори, които заснемат над 300 км филмова лента в 42 държави на петте континента.

Колкото до различни куриозни случки, такива има достатъчно за разказване, дори не съвсем приятни - например когато го оставят в една пещера във Венецуела, където снимат птици от вида Steatornis caripensis. Екипът използва инфрачервени камери, но водещият е оставен в пълна тъмнина, без да е в състояние да вижда плъховете, мишките, прилепите и насекомите, които лазят по краката му или летят на милиметри от лицето му.

Друга подобна история, която често се припомня, но така и не е заснета, датира още от 70-те, когато снимат епизод от "Животът на Земята" при планинските горили в Руанда. Тогава един от женските примати поставя ръка върху главата му - като огромна черна боксова ръкавица - и той се принуждава да остане така часове, без да смее да помръдне, за да не предизвика гнева й.

Иначе се страхува само от две неща -

плъховете и местата (например пещери), където може да има плъхове. В часовете за почивка се усамотява в палатката си, където слуша класическа музика, а вечер се присъединява към филмовия екип със своя богат запас от истории за пътуванията си по света.

Когато не снима зад граница, живее в Ричмънд, графство Съри, и гледа твърде малко телевизия. Съпругата му Джейн беше до него в продължение на 40 години, но почина през 1997 г., като му остави син - преподавател по биоантропология, и дъщеря, която се грижи за бизнесделата на баща си.

Не че не му се е случвало да убие животно - веднъж застрелял крокодил, но оттогава не е вършил нещо подобно. Не е вегетарианец обаче ("Мисля, че формата на нашите зъби и устройството на храносмилателната ни система доказват, че сме еволюирали като месоядни") и дори признава, че залага капани за мишки в къщата си.

В заника на живота си се гордее най-много, че филмите и книгите му намират приложение в образованието. Баща му е бил университетски преподавател и е предал на децата си много от академичния дух.

Предполагам, че и аз съм такъв - учител,

казва сър Дейвид, но настоява, че в работата му не се съдържа послание - тя просто е съобразена с ценностите на Би Би Си, формулирани още от основателя й лорд Райт - "да развлича, образова и информира".

"В никой от нашите филми няма послания, нито поуки, нито поглед към човека през очите на дивите обитатели. Причината да се занимавам с научнопопулярни филми е една - да наблюдаваш природата е една от най-големите радости, които животът може да предостави."