Приказки като "Красавицата и звяра" и "Румпелщилцхен" са отпреди 4000 години, а за "Ковача и дявола" се смята, че е на поне 6000 години и произлиза от бронзовата епоха.

"Имало едно време" - така започват повечето приказки, но се оказва, че това време е доста по-отдалечено назад, отколкото сме си мислели.

Произходът на приказки като "Красавицата и звяра" и "Румпелщилцхен" може да се проследи хиляди години назад, чак до бронзовата ера, установиха учени.

Използвайки методи, близки до методите на биолозите, учените са открили общите корени на над 270 индоевропейски приказки и са стигнали до извода, че те са съществували дълги години преди да бъдат записани.

Историята на някои приказки може да се проследи чак до появата на големите индоевропейски подезици, между 2500 и 6000 години.

Сара Гарсия да Силва от университета в Лисабон разкрива пред в. "Гардиън", че произходът на приказките е сред най-големите мистерии на фолклористките изследвания. Реконструкцията им е много трудна. Част от приказните сюжети се появяват в гръцки и римски текстове, но се смята, че са много по-древни.

Приказки като "Красавицата и звяра" и "Румпелщилцхен" са отпреди 4000 години, а за "Ковача и дявола" се смята, че е на поне 6000 години и произлиза от бронзовата епоха. Тази приказка е за един ковач, който продал душата си на дявола в замяна на свръхестествени способности, а после успял да го измами. Под формата на приказка тя е малко популярна, но пък всеки знае историята за доктор Фауст.

"Забележително е, че тези истории са оцелели толкова дълго, без да бъдат записани. Те са били разказвани още преди френският, английският и италианският да съществуват. Вероятно са били предавани на изчезнал индоевропейски език", споделя д-р Джейми Терани, един от учените, работили по проекта.

Според Да Силва тези приказки са оцелели, "заради силата на разказването и магията от незапомнени времена". Освен това:

"Мотивите в приказките са безсмъртни и универсални, те съдържат вечните дихотомии като добро и зло, правилно и грешно, наказание и награда, морално и неморално, мъжко и женско. Макар че са често подценявани, приказките са идеален извор за изучаване на културните връзки, както и на човешкото поведение, на способността за коопериране, вземане на решения и пр."

Марина Уорнър казва, че изследването я впечатлява, тъй като показва колко дълбоко креативното въображение е залегнало в човека и колко древна се оказва способността да изразиш в думи заобикалящия те свят, при това с думи, които имат силата да устояват на трудностите и времето.

Източник: "Гардиън"