Ветеран във ВиК сектора у нас коментира и на какво може да се дължат трагичните водни стихии у нас напоследък

"След 20 или 50 години може да нямаме море. Писал съм до различни институции и съм информирал за това", казва в интервю за в. "Монитор" инж. Аврам Радев, експерт по водите. Сред причините, които посочва той, е заустването на води. Въпреки че се пречистват, в тях имало съставки, които нарушават морфологията на солената вода.

"В морето се вливат Дунав и други реки. Дъждовните води, които носят, имат голямо количество азот, който е вследствие на наторяването на земеделските култури. Резултатът е образуване на домоечна киселина в крайбрежната вода, която заедно с остатъчния фосфор от пречистените отпадни води създават условия за интензивно размножаване на водорасли", казва той. 

Виж още: Има поне 15 причини да не стъпваме на плажа

На горната сателитна снимка от май 2004, разпространена от НАКА, крайбрежните участъци от Черно море, оцветени в по-светло, илюстрират вливането на речните утайки. Цъфтежът на фитопланктона се подхранва и от отпадните води със селскостопански торове, които навлизат откъм Дунава. Растежът и гниенето му поглъщат всичкия кислород от водата и създават мъртви зони, където не може да живее морска фауна.

Виж още: 7 причини да обичаме Черно море

82-годишният ветеран коментира и дали климатичните промени са причини за трагичните водни стихии напоследък. Според него построените през 1985-90 г. 2000 микроязовира с цел напояване на земеделските култури са превърнати в рибарници и за да не избяга рибата, преливниците им биват затваряни.

"Така водата започва да прелива през стената. Само че това са земно-насипни стени. Този микроязовир не е изчисляван да служи за задържане на такива големи количества вода. Не са планирани и за стопански цели. Когато дойде високата вълна и събере 2-3 хил. куб. м вода, стеничката рухва и идва залп. Няма как да се получи залп от дъжд. Оттам се получава голямата приливна вълна, която залива всичко, което е пред нея. Става потоп", обяснява експертът.

Според него микроязовирите трябва да се стопанисват така, че през лятото да бъдат като ретензионни басейни и с водата в тях да се напояват земеделски култури, а през останалото време нивото им трябва да се освобождава от определено количество вода, за да са в състояние да поемат извънредните дъждовни води. Проблемът е, че при някои от тях не се знае чия собственост са.

Въпросът не се решава, защото се подценява се въпросът с кадрите, смята той и заключава: "Липсата на интелигентност е бъдеща бомба за държавата."

Инж. Аврам Радев е сред доайените на ВиК сектора у нас. Възпитаник е на ВИАС, който завършва през 1957 г. със специалност ВиК.  Бил е генерален директор на института "Водоканал-инженеринг" (1989-91 г.) и зам.-министър на околната среда в служебното правителство на Димитър Попов.