Големият френски философ и интелектуалец от български произход си отиде малко преди да навърши 78

Големият френски интелектуалец от български произход Цветан Тодоров, когото светът приемаше като един от най-значимите умове в историята на философията и литературата, почина в Париж, броени дни преди 78-ия си рожден ден на 1 март.

Философ и литературовед, лингвист, семиотик, историк на философската мисъл и културолог, той е известен най-вече като литературен критик, припомнят българските му издатели и изтъкват, че философските му рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за световната антропология и социология.

Като изследовател на човешките проявления и вечните морални ценности него го занимава проблемът "Ние и другите", споровете на хуманистите в Европа, откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Тодоров е категоричен:

общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика

Френската преса го определя като блестящ ум, свободен дух и скромен човек. От половин век насам той живееше във Франция, където ръководеше Центъра за изследвания на изкуствата и езиците, като преподаваше и зад Океана, в Йейл и Харвард.

Емигрира от България на 23-годишна възраст, през 60-те, когато с Юлия Кръстева стават част от френския интелектуален елит. Именно там, на френски език, публикува прочутите си трудове "Завладяването на Америка. Въпросът за другия", "На чужда земя" и "Недовършената градина", в които си дават среща историята на философската мисъл, идеята за диалог между културите и размисълът за бъдещето на демокрацията.

За първи път се съгласи да бъде сниман от български медии преди две години, когато дойде да участва в открита дискусия за демокрацията, когато беше посрещнат като рокзвезда, припомня БНТ. На 23 септември 2014 г. той представи във Френския културен институт в София "Недовършената градина", преиздадена от издателството на Нов български университет.

Днес идеята за демокрация не изглежда заплашена открито, но има вътрешни врагове,

каквото е месианството, каза тогава Цветан Тодоров:

"Всъщност ние добре знаем един такъв месианизъм - това беше комунизмът. Но в съвременната епоха, т.е. след падането на Берлинската стена, се формира един друг месианизъм, по-парадоксален, който иска да внесе човешки права и демокрация с военни средства, забравяйки, че демокрация насила не може да се настани... Вярвам повече в традиционна ценност, която е образованието, възпитанието."

Други негови трудове като "Гоя в сянката на Просвещението", "Завладяването на Америка", "Страхът от варварите", "Новият световен безпорядък" и "Интимните неприятели на демокрацията" излязоха на български през последните години от ИК "Изток-Запад".

Първият том от "Човешкият отпечатък", озаглавен "Тоталитарният опит", съдържа очерци и етюди, като проследява и съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори: Роман Якобсон, Михаил Бахтин, Реймон Арон, Примо Леви и Жермен Тийон.

Вторият том, "Сами заедно" включва есета от последните две десетилетия - духовни портрети на писатели, философи, мислители на социалното - от Йохан Волфганг Гьоте и Волфганг Амадеус Моцарт до Анри Стендал, Самюъл Бекет, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко.

Източник: БНТ, ИК "Изток-Запад"