Една от най-големите звезди на киното, театъра и телевизията у нас си отиде броени дни преди 77-ия си рожден ден и скоро след премиерата на новия филм на Ники Илиев "Завръщане", където бе последната му роля (видео)

Стефан Данаилов, един от най-обичаните актьори на българската филмова и театрална сцена, професор и уважаван преподавател в НАТФИЗ, наричан от студентите си "Мастъра", бивш министър на културата и депутат в няколко Народни събрания, почина след продължително боледувани, броени дни преди да отбележи на 9 декември 77-ия си рожден ден.

Поклонението пред тленните му останки е в понеделник, 2 декември, в Народния театър "Иван Вазов", където в началото на юни той постави комедията от Питър Куилтър "Актрисата", където бе и последната му изява на сцената, в партньорство с Аня Пенчева.

Някои от емблематичните му роли, общо над 150 - в киното, театъра и телевизията: бате Серго / майор Деянов в сериала "На всеки километър", княз Борис I, автомобилния инструктор Яким Донев от кинокомедията "Дами канят", дон Нуцо и детектив Вирджилио в италианските сериали "Октопод" и "По съвест", Димитър Касабов в сериала "Стъклен дом", Дон Жуан, Хамлет, Дон Кихот, татко Дулитъл в "Пигмалион" - за Стефан Данаилов поредните образи на сцената, големия и малкия екран не са просто работа, те са "право да мечтаеш и може би средство, чрез което да се реализират някои от мечтите ти".

Бившите му подчинени в културното министерство, което ръководи при управлението на тройната коалиция (2005-2009 г.), припомнят, че от него експертите в администрацията са се учили да възприемат правилото му да казва първо "Да" и чак тогава "Не" в полза на гражданите, а самият той се е определял като "честен, открит и весел".

Независимо дали всички винаги са били съгласни с позициите, заемани от Стефан Данаилов, едва ли е имало две мнения по отношение на блестящия му талант да владее публиката, било то изправен на парламентарната трибуна, на театралната сцена или пред камера, се казва още в некролога от Министерството на културата.

Цитират се думите му: "Мисля, че съм успешен човек. Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой" - и изтъкват, че тъкмо постигането на този крехък баланс между света на славата и битието на всекидневието отличава големите артисти.

Вероятно не е случайно, че първият филм, в който се снима едва на 14, е детският "Следите остават" по Павел Вежинов. Във важни моменти порасналият вече Стефан Данаилов винаги е споделял една мисъл - че културата е това, което остава, когато всичко друго отдавна е вече забравено. И с целия си живот той доказа, че следите наистина остават, заключават от Министерството на културата.

Роден в края на 1942 г. в София, той завършва актьорско майсторство в Театралната академия през 1966 г. и десетилетия наред е сред водещите актьори на Народния театър "Иван Вазов", като е играл в другите водещи театри у нас.

На сцената е пресъздал над 60 централни роли, сред които са още: Стайло от “Сизве Банзи е мъртъв” (Атол Фъгард), Шейлок от "Венецианският търговец" (Шекспир); Едмънд от “Дългият път на деня към нощта” (Юджин О'Нийл), Чацки от “От ума си тегли” (Грибоедов), Ставрогин от “Бесове” (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Виктор Франц от “Цената” (Артър Милър), Алесандро Медици от “Лоренцачо” (Алфред дьо Мюсе), Дантон от “Смъртта на една революция” (Бюхнер), Тригорин от “Чайка” (Чехов).

За особено вълнуващи в творческата му биография се смятат неговите срещи с московската театрална публика при гостуванията на сцените на МХАТ и ЦТСА със спектаклите “Напразни усилия на любовта” и “Албена”.

Голямата му популярност в киното, заради която го определят като "българския Ален Делон", идва след филми като “Инспекторът и нощта” (1963) на Рангел Вълчанов, "С дъх на бадеми" (1967) на Любомир Шарланджиев, “Черните ангели” (1969) на Въло Радев, донесъл му наградата за най-добър актьор от фестивала на българското кино "Златна роза" заедно с превъплъщението като Светослав Тертер в "Князът" (1970)...

... но най-вече след 26-те серии от “На всеки километър“ (1970-71), излъчени по единствената тогава Българска телевизия. Славата го спохожда едва на 27 - и то не само в България, а и в целия социалистически лагер.

Следват екранни роли в “Иван Кондарев” (1972) на Никола Корабов, “Търновската царица” на Янко Янков (1980), “24 часа дъжд” (1982) на Владислав Икономов, двусерийната историческа драма “Борис I” (1984) на Борислав Шаралиев, смятана за връх във филмовата му кариера, "След края на света" (1998) на Иван Ничев. 

През 1975 г. е вече заслужил артист, а през 1983-та получава и званието "народен артист". През 2002-ра, за своята 60-годишнина, е удостоен с орден "Стара планина" и националната награда "Паисий Хилендарски".

Комедийния си талант проявява в любими на целия народ кинокомедии като “Топло” (1978) на Владимир Янчев, “От нищо нещо” (1979) на Никола Рударов и “Дами канят” (1980) на Иван Андонов, а също така в множество телевизионни шоупрограми. 

Записва дори естрадни песни: дует с френската актриса Вероник Жано (кавър на хита Comment ça va на "Шортс" от 1984-та) за новогодишната програма на БНТ, "Без сълзи" по стихотворението на Любомир Левчев и "Моето мъжко момиче", с текст на Недялко Йорданов и вокала на Маргарита Хранова.

Участвал е в седем копродукции с “Мосфилм” и става популярен сред руската публика с филмите “Първият куриер” (1966), където играе Иван Загубански, “Войникът от обоза” (1975), “Юлия Вревска” (1977).

В началото на 90-те, когато влиза активно политиката като член на ръководството на БСП, се снима и в западни продукции, например американските филми “Берлинската конспирация” (1991) и “Криза в Кремъл” (1992), седмия сезон на "Октопод" (1995) и други продукции на италианската телевизия RAI като “Рекет“ (1997) и “След края на века” (1999).

През есента на 2011 г. в тандем с бившия външен министър Ивайло Калфин участва в президентските избори като кандидат за вицепрезидент. На 24 май 2015 г. получава почетна награда "Аскеер" за цялостния си принос към театралното изкуство.

Автобиографичната му книга "Романът на моя живот", написана в съавторство с журналиста Георги Тошев, излезе през 2017 г. за неговата 75-годишнина, отбелязана тържествено в Народния театър.

През 2006 г. влиза в ролята на патриарх на Българската православна църква в серийната комедийна драма "Столичани в повече", след като преди години играл и бъдещия патриарх митрополит Кирил в игралния филм за спасяването на българските евреи "Ешелоните" (1986).

Последната му роля за телевизията бе в сериала на Би Ти Ви "Фамилията" (2013-2014), а на големия екран - в новия филм на Ники Илиев "Завръщане", сниман това лято в Пловдив и пуснат в кината през октомври.