В началото на 1878 г. в град Бяла умира руската баронеса Юлия Вревска, доброволка в Освободителната война. Днес на мястото на гроба й се издига паметник

Сред забележителностите на град Бяла, Русенска област (Byala.bg), е паметникът на Юлия Вревска. Той се намира близо до часовниковата кула, където до 1907 г. е бил гробът й.

Руската баронеса пристига в България като доброволка и работи като милосърдна сестра в местната военновременна болница, където умира от тиф в началото на 1878 г., ненавършила 40.

Френският писател Виктор Юго я нарича "розата на Русия, откъсната на българска земя", а И.С. Тургенев пише стихотворението в проза "В памет на Юлия Вревска".

През 1977 г. е заснет биографичният игрален филм "Юлия Вревска", на който Стефан Цанев е съсценарист. Той ще бъде показан на фестивала "Любовта е лудост 2013" във Варна (31 август, зала "Пленарна" на община Варна, 18 ч.) след церемонията по удостояване на режисьора Никола Корабов с награда за цялостен принос към българското кино.

Паметникът е издигнат през 1965 г., а негов автор е Джока Радивоевич. (Снимка: RuskiPametnici.com, по двутомника "Руски паметници от Освободителната война", издаден от студио "Витамин Арт" през 2009 и 2010 г.)

Оригиналният надгробен паметник и тленните й останки са пренесени в двора на музея "Освободителна война" в града (на ул. "Юлия Вревская" 1), а уредничката и директор на музея Татяна Йорданова е разказала повече за нея в това есе, което препечатваме:

В град Бяла остават костите на една изключителна руска жена -

баронеса Юлия Петровна Вревска. Родена да бъде муза на художници, музиканти, "царица" на балове и приеми, избрала пътя на човешкия дълг.

Какво знаем за нея? Всички нейни лични вещи и документи са били изгорени след смъртта й. Останали са писмата й до Тургенев, спомените на хората, които са я обичали и боготворели, стихотворения на поети като Виктор Юго и Полонски.

Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал. Родена е през 1841 г. Твърде млада, на 16, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, умни и храбри мъже на Русия.

Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си.

За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.

Силно впечатлена от романа на Тургенев "В навечерието",

започва да следи освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.

Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в румънския град Яш. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48-а военновременна болница, където пет сестри се грижат за 400 ранени войници.

Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи... Наричали са я

Ангелът на милосърдието

Крехка и нежна, Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично боледуване умира на 5 февруари 1878 г. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 г. костите й са преместени в двора на музея "Освободителна война", където се намират и до днес.