Три заглавия са обединени в програмата "Психоанализа и кино" на София филм фест 2015: донеслият "Оскар" на Джулиан Мур "Все още Алис", чийто режисьор се спомина тези дни, шведският хит "Форсмажор" и "Два дни, една нощ" с Марион Котияр

За пета поредна година в рамките на София филм фест се показва тематичната програма "Психоанализа и кино". Подбраните филми са "носители на неосъзнавани теми, които могат да бъдат осъзнати чрез средствата на психоанализата". В 19-ото издание на фестивала са включени три заглавия с дискусии след тях.

"Форсмажор" (2014), реж. Рубен Йостлунд - Дом на киното, 16 март, 20 ч.

"Форсмажор", популярен и със заглавието "Турист", стана фаворит на кинофестивала в Кан, където получи наградата на журито в секцията "Особен поглед". Описван като "ужасно забавна" и "смешно-страховита" психодрама, той разказва за едно образцово шведско семейство: красивия бизнесмен Томас, стройната му съпруга Ебба и двете им руси деца, всички на ваканция във френските Алпи.

Слънцето грее, пистите са страхотни, но по време на вечеря в планински ресторант изведнъж върху щастливо похапващите туристи връхлита лавина. Докато около него хвърчат хора, а жена му и децата му са в паника, Томас взeма решение, което ще разтърси брака му и ще го затрудни да поеме отново ролята си като глава на семейството...

"Два дни, една нощ" (2014), режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден, Дом на киното, 20 март, 18 ч.

"Два дни, една нощ" на белгийските братя Дарден е оценена високо от критиката, а сред отличията й е наградата на Европейската филмова академия за най-добра актриса, връчена на Марион Котияр. Това е и нейната втора френскоезична роля с номинация за "Оскар" - след "Едит Пиаф: Животът в розово" (2007), с който спечели статуетката.

Тук нейната героиня Сара е млада съпруга и майка на две деца, която се възстановява след тежка депресия. Тя е на път да изгуби работата си, след като нейните колеги са изправени пред възможността да не получат бонус от 1000 евро, ако началникът й не я уволни.

Тежкото финансово състояние на семейството й не оставя друг избор на Сара - тя решава да посети всичките си колеги и да ги убеди да се откажат от бонуса си, за да не бъде уволнена...

"Все още Алис" (2014), режисьори Ричард Глацър и Уош Уестморленд - Дом на киното, 21 март, 17 ч.

С "Все още Алис" Джулиан Мур спечели "Златен глобус" и БАФТА, наградата на актьорската гилдия и още 10 отличия от различни филмови форуми, вкл. първия си "Оскар" за главна женска роля. 

Тук тя умело представя историята на д-р Алис Хауланд - изтъкната преподавателка по лингвистика в университета на Кълъмбия, която се разболява от Алцхаймер. Партнират й Алек Болдуин, Кристен Стюарт и Кейт Босуърт.

Световната филмова критика определя изпълнението на 54-годишната американска актриса за "повече от зашеметяващо". Биографичната драма е създадена по едноименния роман от Лиса Дженоува, който вече излезе и на български.

Паралелно с нея обаче се разгръща и личната драма на режисьорите, които са двойка не само в работата, но и в живота. Преди броени дни Ричард Глацър почина на 63-годишна възраст след усложнения на своето собствено заболяване - амиотрофична латерална склероза.

Групата "Кино и психоанализа" е създадена през януари 2010 г. и организира прожекции и дискусии със зрители в столичния Дом на киното. В състава й влизат:
- Надя Кожухарова, психотерапевт към фондация "Анимус",
- Камелия Ханчева,  психотерапевт и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
- Светлозар Василев, психоаналитик и преподавател към НБУ
- Тома Томов, психоаналитик и професор към НБУ

Групата "Психоанализа и кино" прилага психоаналитичния метод към явление на културата - в случая за интерпретация на филми и тяхното въздействие върху зрителите, обясняват организаторите. Същината на метода се състои в изучаване на емоционалното въздействие от филма и генериране на хипотези, породени съвместно от публиката и членовете на групата.

За целта групата подбира филми, които позволяват психоаналитична интерпретация и след всяка прожекция провежда дискусия, която дава възможност за свързване с личния опит на зрителите.

Крайната цел е постигане на по-добро разбиране на дадения филм през призмата на индивидуалното развитие, психичния живот и несъзнаваните процеси. Или, казано с други думи - това е възможност да разберем по-добре себе си чрез срещата на психоанализата и киното.