Откъде идва работната седмица от пет дни по осем часа и какви са опциите за намаляването й

След като шведите приеха работният им ден да е дълъг шест часа, много от нас се размечтаха за същото - или поне за някаква алтернатива. Можем ли обаче да се надяваме скоро това да се случи? И откъде всъщност идва петдневната, 40-часова работна седмица?

История на петдневната работна седмица

През XIX век индустриалната революция вече тече с пълна сила, като по това време традиционният работен ден за служителите във фабриките е бил със средна продължителност между 12 и 18 часа, и то при тежки жизнени условия, често - седем дни в седмицата. 

Непосилните условия карат работниците да се обединят в социални движения за съставяне на правила за урегулиране на наемния труд.

Революция в правата на трудещите се за пръв път през 1888 г. прави предприемачът Ернст Карл Аббе в своята компания "Карл Цайс". Неговите служители получават 8-часов работен ден, пенсионно осигуряване, премии от печалбата, 12-дневен годишен отпуск и други привилегии.

На 5 януари 1914 г. пръв в САЩ Хенри Форд по частен път, в ролята си на предприемач, въвежда за пръв път петдневната работна седмица и увеличава над два пъти, до 5 долара, минималната дневна надница за квалифицирани работници.

Комунистическата партия в Русия, чиято основна задача била да даде властта на работниците, с идването си на власт въвела с декрет 8часовия работен ден. Там обаче работната седмица била шест дни.

Виж още: По-кратка работна седмица ще реши проблемите на света

У нас петдневната работна седмица от 8 часа се въвежда постепенно. На 30 декември 1967 г. е издаден указ от Президиума на Народното събрание, с който ръководената от Тодор Живков държава започва постепенното въвеждане на петдневната работна седмица. 

С постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. "за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-75 г.)", процесът приключва и през 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.

Какви са възможностите за намаляването на работната седмица?

При условие че някои сектори масово се роботизират, идеята за работното време стои някак висяща. 

С последната икономическа криза, постоянно повишаващата се бедност и фалитите на редица финансови институции, намаляването на работните часове на седмица е лукс, който малцина могат да си позволят. 

Виж още: За и против 4-дневната работна седмица

Масово прогнозите за България са, че преминаването към 35-часова работна седмица (по седем часа на ден) би било затруднено. Основен фактор е влошаващата се демографска ситуация в страната. Реално намаляват хората, които работят. Това означава, че все по-малко хора трябва да изработват брутния вътрешен продукт на страната.

Един от начините за излизане от ситуацията е да се намали значително младежката безработица. Това обаче на свой ред изисква не просто на младите да се даде работа, а те самите да бъдат достатъчно образовани, че да стават за тази работа.

Единственият начин това да стане в днешните условия е много по-интензивно сътрудничество между бизнеса и университетите. Т.нар. "дуално обучение", което ще позволява младежите да влизат по-рано на пазара на труда и директно да се включват в работния процес, също е вариант. Това ще премахне онази бариера, когато имаш образованието, но не и професионалния опит, и ще улесни интегрирането в бизнес средата.

Но въпреки всички тези проблеми светът малко по малко върви именно в тази посока - по-кратка работна седмица с повече време за хората, които работят. Дотогава ни остава само да чакаме и да търсим начини как да увеличим производителността си. 

Виж още: Милионери искат 4-дневна работна седмица​