Българското висше образование олеква - студентите намаляват за сметка на университетите

Който не е поискал да влезе в университет, той не е влязъл. Тази позната максима за българското образование се потвърждава за пореден път, след като стана ясно, че почти 80% от зрелостниците ни впоследствие стават студенти, но въпреки това вузовете у нас не могат да запълнят капацитета си.

Това става ясно от анализ на данните за броя на завършващите средно образование, броя на първокурсниците и заминаващите в чужбина, на просветното министерство, цитиран от в. "Сега".

Анализът показва, че демографската криза, огромният брой заминаващи в чужбина студенти и многото висши учебни заведения у нас създават все по-неблагоприятна картина на висшето образование в България. 

Демография, следване в чужбина и скъсани на матурите

Един от основните проблеми в сферата е демографската криза, която с годините се засилва. За четири години броят на зрелостниците се е стопил с около 10 хил. души. Така от около 68 хил. зрелостника през учебната 2010/2011 г. те се стопяват на 58 654 души през миналата учебна година - 2014/2015 г.

Другият голям проблем е все по-големият брой ученици, които желаят да изкарат образованието си в чужбина. Броят на зрелостниците, които заминават да учат зад граница, се е увеличил през изминалите две години с близо 2000. 

За цялата 2013 г. издадените от МОН удостоверения апостил на документи за средно образование, с които се легализират дипломите, са били 7150. Година по-късно, през 2014 г., броят им нараства до 9037. За тази година все още не е ясен окончателният брой на легализираните дипломи, но само до края на септември т.г. в просветното ведомство са постъпили 7703 заявления за заверка на документи, издадени от родни средни училища. Очакванията са броят да надвиши миналогодишния.

Виж още: Българското висше - на бой за студенти

Друг голям червен флаг е и фактът, че нараства и броят на дванадесетокласниците, които получават двойки на матурите и следователно отпадат поне за въпросната година от възможността за следване в университет. 
Тази година например слабите оценки на държавните зрелостни изпити по български и литература и математика бяха малко над 8000 при 6442 през миналата година. Отделно от това не всички завършили се явяват на матура. Н

а тазгодишната майска сесия например от 58 хил. души на държавни изпити се явиха около 52 хил. зрелостници. Ако от тази бройка извадим 8-те хиляди двойки и близо 8-те хиляди заминаващи в чужбина, кандидатите за вуз стават 36 хил. 

При 28 000 приети първокурсници през 2014/2015 г. това означава, че близо 80% от кандидатстващите в университет на практика са приети да следват. Т.е. випускът е максимално обхванат, достъпът няма накъде повече да се разширява, тъй като университетите са постигнали почти максималния си капацитет. Подобни са и данните за миналата година.

Показателни са и данните за броя на първокурсниците, които намаляват с всяка изминала година - ако през 2011 г. 19-годишните студенти, приети в 1-ви курс, са били 32 хил., през 2014/2015 г. броят им се свива до 28 150.

Виж още: Българското висше - масово и некачествено

По-малко студенти, повече университети

На този фон обаче има все по-разрастваща се система от вузове - преди месеци например още 4 колежа бяха преобразувани в университети, които освен това непрекъснато увеличават план-приема си. За учебната 2015/2016 г. например са одобрени 74 хил. бройки за всички студенти в университетите у нас, докато през 2013/2014 г. са били 57 хил. По-високият прием е учудващ, тъй като вузовете реално не могат да запълнят капацитета си. За 2014/2015 г. неизпълнението на приема е в рамките на 12 010 студенти.

Проблемите във висшето образование бяха остро разкритикувани от група университетски преподаватели в навечерието на академичната 2015/2016 г., които излязоха с отворено писмо. 

Според тях системата е в "неконтролируем упадък", а държавата недооценява "дълбочината на кризисните явления и неотложността на мерките, които следва да се предприемат". 

В писмото преподавателите посочват и най-спешните според тях мерки - окрупняване на университетите, усъвършенстване на следакредитационния контрол, освобождаване на преподавателите, които не са положили конкурсен изпит и не са станали доктори в указаните срокове, определяне на лимити за броя студенти, приемани по държавна поръчка, и др.

Целите на ЕС за висшето образование

Виж още: На пазара на труда се търсят стругари, шлосери и заварчици

В последните цели на ЕС до 2020 г. пък е заложено делът на завършилите висше образование лица между 30 и 34 години да стигне 36%. 

За да се случи това, от МОН планират редица мерки като разширяване на достъпа до висше образование чрез различни форми на учене през целия живот и електронни форми за дистанционно обучение, усъвършенстване на модела за кредитиране на студенти и докторанти и на приема във вузовете, повишаване качеството на висшето образование, целево финансиране на стратегически за страната направления, усъвършенстване на акредитационния модел и рейтинговата система на висшите училища, диференциране на финансирането според качеството и реализацията на завършилите във всяко професионално направление, реформиране на учебните програми и учебното съдържание, стимулиране на интернационализацията на академичните програми и др. 
Всичко това обаче е насочено по-скоро към тези, на които предстои да завършат средно образование, а за да се постигне въпросната цел, мерките трябва да са насочени към тези, които сега са между 26 и 30 години и вече са минали традиционните години за следване.

Паралелно с това от социалното министерство вече многократно посочват, че пазарът на труда има нужда от хора "със занаят в ръцете". Това са кадри на специализираното средно образование, които директно да се вписват в пазара на труда. За да се улесни това, се прокарва и т.нар. дуално образование, което да позволява на младежите, които искат да работят, а не да учат, да влизат на пазара на труда след 10-ти клас. 

Източник: в. "Сега"