България се изкачи до 54-та позиция сред 144 страни в доклада на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност, непосредствено след Русия и пред Барбадос

И тази година няма промяна във водещите страни в света, класирани от организацията "Световен икономически форум" (СИФ) по различни показатели, обединени в "Глобалния индекс за конкурентноспособност" (The Global Competitiveness Report). 

България

Индексът на страната ни е 4,37. С този резултат България изпреварва няколко държави от ЕС - Румъния (59-а позиция), Унгария (60), Словения (70), Словакия (75), Хърватска (77), Гърция (81).

За трета поредна година България подобрява позициите си по отношение на националната конкурентоспособност. През 2011 г. тя е била на 74-то място в общата класация, през 2012 г. заема 62-ро място, а миналата година е 57-а.

Глобалният индекс е разделен в три класации: базисни предпоставки, ефективност на икономиката и иновативност на икономиката.

България има най-добри позиции по отношение ефективността на икономиката, което включва: висше образование и квалификация, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, развитие на финансовите пазари, технологична готовност, размер на пазара. Тук България е 52-ра. 

В класацията за базисни предпоставки, включващи институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, здравеопазване и начално образование, стойността е 4,71, а позицията - 59-а.

Негативни са резултатите ни за иновативност на икономиката с фактори иновации и зрелост на бизнеса - 3,27% и 106-о място.

По отношение на макроикономическата стабилност през миналата година България е била на 30-о място, но сега отстъпва до 36-о. Това обаче продължава да бъде най-благоприятният резултат в сравнение с всички останали фактори. 

Позициите са свързани с добрите показатели за държавния дълг (17,6% като процент от БВП); ниския бюджетен дефицит (1,9%); нивото на националните спестявания (23,2% от БВП), както и ниската инфлация (0,4%).

Другият фактор, който придвижва страната напред, е технологичната готовност. През миналата година България е била на 44-то място по този показател, сега е 41-ва. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: индивидуални интернет потребители (53,1% от населението); брой абонати на широколентов интернет (19 на всеки 100 души и 39-о място); висока скорост на интернет, брой мобилни абонати (58,3 на 100 души от населението).

Обезпокоителни са резултатите по отношение на институциите и в тази област страната ни отстъпва от 107-о на 112-о място. Негативни са данните за съдебната система и нейната независимост - 126-о място, фаворизиране на определени фирми при взимане на правителствени решения - 134-то място, ниско обществено доверие в политиците - 130-о позиция, липса на прозрачност на правителствените решения - 124-то място, бюрократична тежест - 102-ро място.

Подобряването на работата на институциите трябва да бъде основен приоритет за правителствата, пише в доклада. Там се препоръчва бързото въвеждане на електронното правителство и много по-голяма прозрачност, реален диалог с гражданското общество и бизнеса, дискусии и съвместно решаване на проблемите. 

България продължава да отстъпва и по фактора пазар на труда - сега е на 67-о място след 61-во през миналата година. В документа се отчитат сериозните проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Най-слабо оценени са възможностите на страната да привлича и задържа талантливи млади хора - 142-ро място. Друг слаб индикатор е използването на професионален мениджмънт - 113-о място.

В доклада се посочва, че по капацитет за иновации сме на 108-о място, в сътрудничеството между университетите и бизнеса - 113-и, а разходите на бизнеса за изследвания и иновации ни отреждат да сме номер 100. 

В България все още слабо развити са клъстерите (страната е на 129-о място). Естеството на българските конкурентни предимства произтича преди всичко от евтината работна ръка, а не от иновации и диверсификация на продуктите, пише в документа.

Основните трудности за предприемачите в България според доклада са: разпространение на корупционни практики, неефективна държавна администрация и затруднен достъп до финансиране. През последната година сред основните бариери за бизнеса се появяват и политическата и правителствената нестабилност. Проблем остава и липсата на квалифицирана работна ръка.

Класацията

Швейцария продължава да води класацията за най-конкурентоспособна икономика в света, откакто измести САЩ през 2009-2010 от първото място заради финансовата криза от 2007-2010.

Следват Сингапур, САЩ, Финландия и Германия. В първата десетка са още Япония, Хонконг, Холандия, Великобритания и Швеция. От страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., най-добре позиционирана е Естония, на 29-о място.

Глобалният индекс за конкурентоспособност

Индексът показва възможностите на страните да осигурят просперитет за своите граждани. Докладът "прави оценка на способността на страните да предоставят високи нива на просперитет за своите граждани. Това, от своя страна, зависи от това колко продуктивно дадена страна използва наличните ресурси. 

Това означава, че "Глобалният индекс за конкурентоспособност" измерва структурата от институциите, политиките и факторите, които определят устойчивите тенденции и средносрочни нива за икономически просперитет.

Според доклада "Най-големият стълб на конкурентоспособността са технологичните иновации, чрез които в дългосрочен план може да се измени стандартът на живот. Това изисква среда, която благоприятства иновационните дейности, подкрепени както от публичния, така и от частния сектор.

Световният икономически форум (World Economic Forum, WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария.

Първият годишен доклад на СИФ е направен през 1979 г. и оттогава ежегодно обхваща все повече икономики.