Новата премиера в Софийската опера и балет, чийто сюжет е вдъхновен от българските народни песни, представя страната ни в московския Болшой театър през май

"Янините девет братя", най-новата премиера на Софийската опера и балет, е българската опера, с която националната ни трупа се представя през май на една от най-престижните сцени в света - московския Болшой театър.

Дебютната опера от Любомир Пипков (1904-1974) е в репертоара за гастрола заедно с тетралогията на Рихард Вагнер "Пръстенът на нибелунга", също постановка на акад. Пламен Карталов, и балета "Корсар".

Композиторът създава тази творба съвсем млад - едва 26-годишен, още като студент в Париж. Вдъхновява го не само едноименният разказ на Никола Веселинов, но също така кървавите събития в обществено-политическия живот у нас през 1923-25 г.: Деветоюнския преврат, септемврийските погроми и последвалия терор.

"В операта исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции,  да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето... Противопоставих светлия образ на резбаря Ангел срещу образа на Георги Грозника. Помъчих се да отправя укор към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах съвременни задачи", обяснява Любомир Пипков за "Янините девет братя".

Първата премиера е през 1937 г., но тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското нашествие от средата на XIV в. предизвиква противоречиви реакции най-вече заради потискащия сюжет.

Някои критици например са на мнение, че подобна ужасяваща драма не е в традициите на оперния жанр. Пипков, който е син на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото заедно с автора на разказа, заимствал сюжетните линии от народни песни като "Песен за Георги Грозника" и "Яна жали девет братя жетвари". 

Акад. Пламен Карталов, поставял "Янините девет братя" през 1984 г. в Русе, сега надгражда режисьорските си идеи с помощта на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда, с които миналата година осъществява за първи път у нас и операта "Парсифал" от Рихард Вагнер.

В основата на сценичния им замисъл е идеята за космическата роля на дървото като символ на живота, медиатор на светове, хранител и пазител на ценности, родова памет и традиции. Подът на сцената пък носи идеята за земята - "земьо ле, черна неверна" с визия за "черната пръст", която заравя грешника, а на праведника помага.

Всички събития и конфликти между героите водят към изсъхване на дървото и разруха на общността, обяснява маестро Карталов в режисьорските си бележки и допълва: 

"На финала на спектакъла главният герой Георги Грозника сам ще види къщата си почерняла и снишена, изсъхналото насред двора дърво. Така и неговият род, издигнал се като мощно плодно дърво, ще бъде разяден от неговата братова завист, злонамерени действия и морално безсилие и ще падне саморазрушен в неравната борба между Доброто и Злото."

В ролята на заглавната героиня Яна влизат оперните певици Габриела Георгиева и Лилия Кехайова, а най-големият брат, Георги Грозника, се играе от басите Петър Бучков и Светозар Рангелов.

Тенорите Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов се превъплъщават в резбаря Ангел, а останалите седмина братя се изпълняват от младите попълнения в трупата: Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров. Мецосопраните Иванка Нинова и Румяна Петрова се редуват като Майката.

Част от постановката са автентични костюми и маски на кукери и бабугери, които на оперната сцена се интерпретират като символи и образи на народната съдба и борбата с историческото зло.

По думите на режисьора тук те играят роля не на етнографски повърхностен спомен от миналото за народностно съживяване на фолклорното песенно богатство, а са въображение в трагичен сюжет, отекващ днес като тъмен камбанен звън - актуален и идващ от най-дълбоки извори на народното ни песенно творчество, легенди и митове, с посланията си в съвремието.

Така хорът играе ролята на коментатор, оплаквач, покровител и съдник на съдбите на героите, събитията и процесите на действието - изразител на протеста, скръбта, радостта и плача на земята и родината, която върви "в тъмен път и тоя път е на съдбата".

Премиерата на 22 март съвпадна с откриването на международния форум "Опера Европа", на който Софийската опера и балет беше домакин миналата седмица. Гости от 87 оперни театри по света дадоха висока оценка на постановката. 

Директорът на "Опера Европа" Никълъс Пейн изтъква, че "Янините девет братя“ е не само чисто българска опера, която може да се роди само в този регион, но и че музиката, също така играта на артистите са уникални и неповторими.

Главният редактор на английското сп. "Опера" Джон Алисън споделя, че този спектакъл се родее с най-големите оперни трагедии в света, а директорът на италианското сп. "Опера" Андреа Мерли препоръчва "Янините девет братя" искрено заради страхотната постановка и много добрата актьорска игра.

Австрийският музикален критик д-р Клаус Биланд, член на Асоциациата на музикалните критици на Северна Америка, коментира пред БНР, че за първи път гледа българска опера, а музиката му е непозната, но допълва: 

"Намирам я за много интересна творба, с акцент върху речитативния тип пеене. В основата на сюжета всъщност е библейската история за братята Каин и Авел. Музиката отразява динамиката на действието и емоциите на главните действащи лица. Сценографията е много красива! Действието е много динамично! Намирам за много добро режисьорско решение въвеждането на двамата диктори в началото на творбата."

Следващите спектакли са на 28, 29 и 30 март, а зрителките, които носят името на главната героиня, могат да закупят билети на преференциални цени за себе си и своите партньори.