Ще те запознаем накратко с впечатляващата му биография. 

Завършил е Държавното Хореографско Училище в София, след което Института за Музикални и Хореографски Кадри – София. Започва професионалното си развитие като солист на Ансамбъл "Филип Кутев". След пет годишна работа с ансамбъла продължава образованието си в американския Държавен Танцов Институт в Ню Йорк, където работи в тясно сътрудничество с един от гурутата на американския танц – Жак Дамбоа. 

В последствие Илиев става помощник-артистичен директор на ансамбъл в Остин, Тексас, където в продължение на четири години обучава над хиляда млади танцьори. Премествайки се в Калифорния, той продължава работата си в американската образователна система, преподавайки танц на стотици деца в специализирано училище по изкуствата. 

Година по-късно е назначен за артистичен директор на Уестуинд – една от първите танцови компании в САЩ, чиято мисия е запознаването на американската публика с богатството на етническия танц. 

Едновременно с това Илиев води и майсторски класове по характерни танци и български народни танци в десетки колежи и университети в различни части на САЩ, и поставя оригинални хореографии за професонални и аматьорски танцови компании в САЩ и Канада.

Можете ли да познаете добрия танцьор по походката му?

Да, мисля, че мога. Определено, когато видя как един човек се движи или върви по улицата, ми е лесно да разпозная дали е танцьор. 

Лесно е да позная и основния стил на танцьора. Балетистите се познават само по начина, по който стоят. Някак инстинктивно застават в една от основните балетни позиции.

Как се получи съотношението между труд и талант при Вас?

Когато един млад танцьор е талантлив, той обикновено го знае още от съвсем малък. Често обаче той разчита само на таланта си и не полага особени усилия да го развива. А това с времето го дърпа назад. Талантът трябва да се развива ежедневно. Иначе губиш форма.
Най-лошият вариант са талантливите, но мързеливи танцьори. Те са кошмарът на хореографа. 

За предпочитане са дори не чак толкова талантливите хора, които обаче работят упорито и последователно. И в крайна сметка те постигат много повече от мързеливите таланти, които просто пропиляват своята дарба.

Необходими са няколко години докато творецът се усъвършенства технически, за да се научи как да предава емоцията през движението. Но през цялото време чувството и техниката вървят ръка за ръка. Няма как да си кажеш "Сега ще упражнявам само техниката" и да оставиш емоцията настрана.

Танцът е любов. Това, което правиш, трябва да те радва. Радостта от движението, от техниката, от това, че се учиш те завладява, съпътства те през цялото време, докато танцуваш. 

И до ден днешен продължавам да работя упорито и последователно. Постоянно се уча на нови неща. Танцът не е само талант и техника. Той е проявление на мирогледа, на цялата философия на артиста. Преди всичко е необходимо да вярвате в себе си.

Кога става късно да започнеш да се занимаваш с танци, ако искаш професионално развитие?

Наистина е важно да уточим дали говорим за професианално развитие, или за танци за удоволствие. 

Ако един млад човек иска да стане професионалист, трябва да започне съвсем рано. И със сигурност това трябва да се случи преди тийнейджърска възраст. Най-късно на 11-12 години. Като за балетистите тази граница е още по-ниска, клони дори към предучилищна възраст. 

Тук обаче се различават българската и американската танцова школа. Докато в България е изключително важно да започнеш от съвсем малък, в Щатите дори има хора, достигнали пълнолетие, които искат да се занимават професионално с танци и се отдават изцяло на своята страст. И всъщност успяват да станат доста добри с много упоритост и много часове ежедневна работа.

Но за един хореограф е много лесно да разбере, откога танцьорът пред него се занимава с танци. Разбирам го само от стойката.

Кой Ви запозна с танца? Беше ли любов от пръв поглед?

Да. Връзката ми с танца безспорно е любов от пръв поглед. Влюбих се в танцовото изкуство съвсем малък и тази любов продължава и до днес. Бях 4-5 годишен, когато започнах да танцувам със състава на баща ми. И след това съвсем ествено завърших Хореографското училище в София. Танцът е моят живот.

Как танцувате, когато никой не ви гледа?

Отдавна не ми се е случвало да танцувам само за себе си. Обикновено работя по някоя хореография. Но ми харесва да танцувам в клубове например. Просто да усещам ритъма и да се оставя на музиката да ме води и да скулптурира движенията ми.

Отдавна не съм бил на курс по танци в непознат за мен стил. Последният такъв курс беше по салса. Беше много интересно преживяване. Свикнал съм всичко да е логично, когато танцувам и някак си търсех логиката през цялото време. Но още преди да започнем тренировката инструкторката буквално нахлу в пространството ми, притисна се към мен и започна да ми показва стъпките. 

Признавам си, че се притесних. Казах й, че е прекалено близо. Но салсата е такава — много емоционална и чувствена. Ходих на два урока и научих много. Полезно ми беше. Обаче си признавам, че не успях да се отпусна напълно. През цялото време мислех и анализирах всяко движение.

Споделете ни лесен начин да не бъдем "дърво" в дискотека?

Просто се отпуснете и следвайте ритъма, бъдете себе си. На нас, българите, ритъмът ни е в кръвта. Но обикновено ни трябват едно-две питиета, за да се отпуснем. След това ставаме неудържими. 

Но наистина да танцуваме дори само, за да се отпуснем, или да се позабавляваме, е страхотно и много зареждащо. Вярвам, че всеки може да танцува, независимо дали е професионалист, или го прави само за удоволствие.

Кой е първият съвет, които давате на учениците си?

Ще споделя някои от съветите, които давам на учениците си. Да бъдат последователни, да вярват в себе си и в изкуството, на което са се посветили. Да бъдат дисциплинирани и да се развиват постоянно. Не само в сферата на танците, но и като личности.

В работата си най-много се гордеете с...

Трудно ми е да отделя някакъв момент или успех, с който най-силно да се гордея. Смятам, че най-големите ми танцови постижения тепърва предстоят. Стремя се постоянно да се развивам и да се уча. Днес например също научих нещо ново. 

Уча се от учениците си, от младите танцьори, които участват в "Танцовата работилница" също. Затова бих искал да благодаря на всички участници в проекта. Те полагат страшно много усилия, работят здраво и успяват в рамките само на една много интензивна седмица да подготвят цял репертоар. Като накрая го представят пред публика. А това е много значимо за младите танцьори. Не само заради техниките, които научават, но и заради това, че стават по-уверени, трупат опит, стават конкурентоспособни в международна среда. 

В Америка, а и в Европа, темпото, с което се работи, е много по-голямо от това в България. Там откриват танцовия сезон с 4 или 5 готови репертоара. И това е само началото на сезона. На танцьорите в Щатите им се налага да се подготвят понякога само за 2 седмици. Освен това и репетициите им продължават до късно вечерта, понякога до 1-2 часа след полунощ. Но за тях това няма значение, защото обичат танца и са му се посветили изцяло.

Какво искате да постигнете с "Танцова работилница"?

Резлутатите вече са налице. Създадох "Танцова работилница" през 2008 г. Това е шестото поредно издание на проекта, като тази есен за пръв той се случва два пъти в рамките на една и съща година. 

През април 2012 в "Работилницата" се включиха общо 148 танцьори, професионалисти и аматьори, от цялата страна, от САЩ, от Португалия. Това е рекорден брой участници от началото на поректа до сега и смятам, че е голям успех за нас. 

Наш основен партньор е фондация "Америка за България". Ние сме им изключително благодарни, че повярваха в нас, в каузата ни и ни подкрепят. 

До момента в "Танцовата работилницата" са участвали над 500 танцьора. А стипендиантите за летни курсове в Щатите са 25, като тази година за пръв път две от нашите най-успешни стипендиантки, Росица Терзийска и Алекс A-Style Цветкова в стил хип-хоп, преподаваха наравно с утвърдените хореографи. 

Тук може би трябва да кажа и малко повече за стипендиите, които даваме през април. Всяка година избираме пет от най-талантливите участници в "Танцовата работилница" да се обучават в интензивни летни програми в едни от най-известни танцови училища и компании в Америка. Това са Pacific Northwest Ballet в Сиатъл, Ballet Chicago, Университета в Сиракуза, Debbie Reynolds Dance Studios в Северен Холивуд и др. 

Всъщност целта на "Работилницата" е да запознаем участниците с пет различни стила, които не се преподават в традиционното обучение по танци в България. Имаме балет – стил Баланчин, бродуей джаз, съвременен танц, хип-хоп, характерен танц. 

Танцьорите учат не само техника, но и подготвят репертоар. И това се случва само за една седмица. Като те творят заедно с преподавателите - американски и български хореографи на световно ниво. 

Освен това традиционната априлска "Работилница" завършва с финален спетакъл, който се поставя на сцена.

Така участниците освен че се обогатяват с нови танцови форми и учат нов танцов език, пряко участват и в творческия процес. Те натрупват международен опит, стават конкурентоспособни. Могат реално да преценят на какво ниво са, но и стават по уверени в себе си. 

И в крайна сметка дори не всички от участниците да станат професионални танцьори, те безспорно се обогатяват като личнотси, започват да гледат по нов начин на танцовото изкуство като цяло. А това безспорно помага и за изграждането на една по-грамотна, по-взискателна и по-разбираща танцова публика.

Благодарим Ви и успех!

Благодаря!