Михаела Кръстева-Сакаян е сред най-талантливите български скулптори работещи с керамика. Нейното изкуство е дълбоко и докосва онези струни на душата, които са най-интимни. На поредния фестивал на съвременната керамика в София тя бе една от отличените с награда. За това, за нейната страст към изкуството и за емоцията в творбите ѝ, тя говори пред "Дарик радио". Ето какво сподели тя там:

- Скулпторът Михаела Кръстева-Сакаян участва в шестия фестивал на съвременна керамика в София. Разкажи ни малко повече за това събитие.

- Фестивал на съвременна керамика се провежда за шести път, но аз участвам едва за втори път. Откриването се състоя на 3 септември в галерия "Райко Алексиев". В момента в галерията могат да се видят страховете, молебствията, вярата, болката, сънищата, реалността, въобще гледната точка към всичко това на 46 автори. 

Изложбата продължава до 15 септември и тези, които я посетят, могат да се гмурнат в магията на керамичното изкуство и да разгледат множество идеи, създадени и визуализирани чрез глина! По време на откриването, а и ден преди това, се срещнах с много колеги, което силно ме зареди. Това наричам среща! 

Знам, че всеки от тях е работил, използвайки различни техники и похвати, и за мен бе крайно интересно и вълнуващо да наблюдавам тях и начина, по който някак ритуално излагат работите си, както и да съм част от фестивала, разбира се! Това е една от идеите на фестивала според мен.

Няма как да не спомена жената, чиято задача е организирането на всичко свързано с реализирането на този фестивал - Йоана Кемилева. Човек, който разполага с нещо много същинско и ценно - блясък в очите! Около нея се чувстваш някак спокоен и координиран, как успява не зная, но с уважение ѝ се покланям! Толкова страст и желание са достойни за поклон!

- От 46 автори четирима печелят награди и ти си една от наградените! Как се чувстваш?

- Да, за втори пореден път печеля награда във фестивал за съвременна керамика и няма как да скрия детската радост, която нахлува като ураган всеки път, когато си чуя името. Идва ми да тичам! Мисля, че дори го и правя... Не очаквах награда. Истинско веселие за тялото и душата, тя, душата, нали все търси физическа наслада. Голяма чест са тези награди за мен! 

Човек от едната си страна е осветен от прожектора на социалната среда, от другата страна е хванал себе си здраво за ръката и в тъмното задоволява субективната си вътрешна необходимост, създавайки... Когато тези две страни започнат да се сливат, настъпва тържество. Аз отпразнувах наградата, тържествувайки с най-близките си хора в полутъмна среда.

В галерията има много истински и вдъхновяващи работи от гледна точка на идея, изпълнение и техника. Немалка част от авторите са студенти и колеги от Нов български университет, които за пореден път изпълниха пространството с изключително силни работи, които подаряват състояния! На тях също искам да се поклоня! Страхотни са! Един голям поклон, че това събитие е факт!

Виж още: В изкуството си сам -  интервю на Михаела Кръстева-Сакаян за Bulevard.bg

- Участваш с пет работи в галерия "Райко Алексиев". "Болката в гръдния кош" е творбата, която спечели награда. Колко силна е болката?

- В тази болка няма степени за мен. Това е болка, която посвоему пресъздавам, и без планове да го правя, показвам. Нямах намерение да завършвам тази работа по определен начин, камо ли да я превръщам в галерия, но когато видиш насън, изведена в краен вариант, една работа, е грубо да не я изпълниш наяве. 

Работата е посветена на един парализиращ тялото период, който започна преди около година. Тогава животът с трясък отвори една тежка врата, през която бавно, танцувайки танца си, чисто гола и втренчена, влезе смъртта. Почти смъртоносен танц, който животът ти подарява. Мога да напиша книга за нейно величество и всички нейни производни, които наричам шумни бебета на токчета, или различните състояния у човек, вследствие на срещата му с нея. Тялото ми не издържа, пречупи се. 

Оттогава аз нося т.нар. витална болка в гърдите си или състояние вследствие на насилствено изтръгване на нещо, което е било част от теб и вече не е. Попаднеш ли в зоната на физическа болка, разбираш, че няма дъно и пространство, там си каквото и да правиш, каквото и да ти говорят, няма мърдане. За мен животът е прекрасен, пълен, шарен. Приемам всичко, което се случва, защото е наивно и безпредметно да се противопоставям. Съзерцавам. И просто не спирам! Това ме спасява.

- Неспирайки, какво следва?

- О да! Само напред и Под земята, но буквално! Така се казва бъдещата ми самостоятелна изложба, която ще подредя по метростанциите в софийското метро!

- Разкажи ни малко повече.

- Пространството под земята за мен е особена зона. Аз всеки ден пътувам до ателието си с метро и повечето от идеите ми се раждат по време на път и именно там. Глината също се добива от пластовете на земята, след което променя пространството посредством трансформацията, която търпи. Приела друга форма, аз отново ще я върна под земята, единствено и само в името на хората, в търсене на човешкото. 

Откриването е на 18 септември от 18 ч. на местростанция "Сердика II". Продължителността на изложбата е един месец - до 18 октомври, и ще се радвам да ви видя там!