Алекс Гибни (61) е американски режисьор документалист, печелил "Оскар" с филма си от 2007 г. Taxi to the Dark Side. Автор на филми за Ланс Армстронг, Франк Синатра, Джеймс Браун, сциентоложката църква, "Енрон", "Уикилийкс", Кен Киси, Хънтър С. Томсън, Елиът Спицър.

Интервюто с него, предоставено от "Магнолия пикчърс" (MagPictures.com), е по повод най-новата му кинотворба - Steve Jobs: The Man In The Machine. Филмът му за Стив Джобс (1955-2011) и наследството, което ни е завещал, е създаден без задръжки, с непоколебимостта, присъща само за един независим, неоторизиран от роднини и съратници проект.

Основателят на "Епъл" вече е обект и на игрални филми - не толкова успешния "Джобс" с Аштън Къчър и тазгодишния "Стив Джобс", с Майкъл Фасбендър, от носителя на "Оскар" за режисура Дани Бойл ("Беднякът милионер").

Гибни прави над 2-часов портрет на този смел, гениален и на моменти безскрупулен циник, като с изследователска упоритост търси отговор защо толкова много хора потънаха в траур, когато той почина. Steve Jobs: The Man In The Machine (Стив Джобс: Човекът в машината) се стреми да проникне в същността на легендата и ценностите, които продължават да формират бизнес културата на Силиконовата долина и до днес.

- Защо избрахте да не разказвате историята на Steve Jobs: The Man in the Machine в линейна последователност?

- Филмът е приблизително хронологичен, но по същество нелинейно. Защо? Защото в него става дума за продължаващите ни отношения с Джобс и машините, за чието изобретяване е помогнал. Тези взаимоотношения се развиват както в настоящето, така и в миналото, чрез мимолетните спомени на хората, които сме интервюирали - а в тях има емоционален, но невинаги времеви смисъл. Исках филмът да се съсредоточи върху ценностите, изповядвани от Джобс. Да бъде нещо повече от списък на събитията в живота му.

Първоначално си представях филма като своеобразна версия на "Гражданинът Кейн" - "Гражданинът Джобс", заимствайки криволичещата структура от шедьовъра на Орсън Уелс, в който разследващ журналист разпитва различни свидетели, опитвайки да сглоби смисъла на репликата от смъртния одър на Кейн: "Rosebud".

Резултатът е пътуване с посещаване на различни хора - някои централни, други по-несъществени, за да може публиката да вникне по-добре в личността на Джобс и наследството му.

- Страстите, които той поражда у хората, като че разкриват не толкова него, колкото потребността на обществото да вярва, че успешните бизнесмени и политици са истинските герои на нашето време; че идолите ни не са колоси на глинени крака. Защо това е особено валидно за Стив Джобс?

- Балзак казва, че зад всяко голямо богатство стои едно голямо престъпление. Макар да е вярно, че Джобс не е бил склонен да се подчинява на законите - човешките или на физиката, той не е обикновен престъпник. Неговото голямо престъпление беше, че присвои морални ценности, за да подхранва с тях състоянието си, което ние неправилно тълкуваме като доказателство за добродетелите му.

Американците винаги са били по-склонни да виждат света в черно-бяло. Искаме нашите герои да са идеални, докато престанат да са такива. Както пее Синатра: "Всичко или нищо."

В случая с Джобс не е достатъчно да се каже, че той не беше съвършен. Никой не е. Джобс е разказвач, задкадров глас, който изплита една приказка за любовните отношения между нас и нашите машини. И той я разказа убедително.

Както казва маркетинг гуруто от Силиконовата долина Реджис Макккена, цитирайки мюзикъла "Цигулар на покрива": "Ако сте богат, хората смятат, че знаете."

Животът на Джобс, преминал по пътя от бедността към богатството, потвърждава нашия най-съществен мит: че всеки, който има идея и гараж, може да стане милиардер. А американците вярват, че успехът и добродетелта са едно и също нещо. Но това разбиране е опасно - и неминуемо води до разочарование.

Джобс се стремеше да накара хората да повярват, че инвестирането в "Епъл" е начин "да мислиш различно" и да промениш света. На билбордове и реклами по автобуси виждахме любимите снимки на Джобс: на Роза Паркс, Сезар Чавес и Мартин Лутър Кинг. Но дали когато отивахме и си купувахме айфони, доказвахме верността си към този човек или просто го правехме по-богат?

Младият Стив Джобс в Удсайд, Калифорния, 1984 г. Снимка: Norman Seeff / Magnolia Pictures

- Наскоро се появи снимка, на която Бийонсе носи часовник "Епъл" за 17 хил. долара, а моделът на iPhone 6 с позлатен корпус се разпродаде светкавично. Какво говори това за марката, за която Джобс е работил цял живот и която е станала символ на неговия бизнес - и как това е вмъкнато във филма?

- Джобс се справяше чудесно с това да подклажда пламъка на потребителските копнежи. И както "Сони" навремето слагаха по-високи цени на своите продукти от другите на пазара, така направиха и "Епъл". Това беше начин да изпратиш послание на хората наоколо - че това кой си ти, се определя от това какво си купуваш и колко плащаш за него. И после наслага по автобусите лика на Сезар Чавес, като един пътуващ търговец, за да ни внуши усещането, че сами сме набрали гроздето за направата на наше собствено скъпо шампанско.

Между другото, не казвам, че шампанското не беше хубаво. Айфоните са страхотни машини. Но и те си имат своите недостатъци.

Година след премиерата на iPhone 6, на 9 септември "Епъл" представиха новите модели iPhone 6s и iPhone 6s Plus с нови функции като 3D Touch и Live Photos. Снимка: Apple

- Целият филм сякаш се върти около същностното равновесие между ин и ян. Да изясним отново дал това е целенасочено или просто произтича от "агонията и екстаза" на Стив Джобс?

- Има нещо повече от "агонията и екстаза". Ин и ян - двете страни на самия Джобс, са вградени във взаимоотношенията ни с неговите машини. Бившата му приятелка Крисан Бренан каза нещо проникновено - тя твърди, че Джобс е имал проблем при взаимоотношенията с други хора, но в крайна сметка свърза всички нас чрез машините си. Характерът на Джобс и характерът на машините, за чието създаване спомага той, са едновременно ин и ян, чак до черно-белия дизайн на много от продуктите на "Епъл".

Въпреки всички критики към Джобс, не може да отречем и неговата гениалност. Не може да не се възхищаваме на способността му да мечтае в големи мащаби. Във въображението си чертаеше възможности, които другите не бяха в състояние да видят. Той не се щадеше и караше хората около себе си да постигат неща, на които никога не са си представяли, че са способни. Като предприемач беше невероятен.

Той можеше да е очарователен и харизматичен. С годините способността му да ни сближава с високите технологии стана пословична. Но прословутата му жестокост не беше необходима, за да постигне това, което е постигнал. Тя се превърна в нещо, което всички бяха склонни да пренебрегват, защото компанията му произвежда толкова красиви изделия, които направиха акционерите й много богати.

Може би е най-точно да се каже, че яростта му да успее не можеше да бъде озаптена. И че неговият непреклонен стремеж към съвършенството му гарантираше, че никога няма да намери спокойствие.

2 септември 1985 г., Ню Йорк - Стив Джобс разговаря разпалено със събеседниците си по време на делова среща. Снимка: ZUMA Press / Магнолия пикчърс

- Джобс казваше, че неговата цел била да "направят света по-добро място", което извиква в съзнанието текста на Майкъл Джексън към Man in the Mirror ("Ако искаш да направиш света по-добро място, погледни себе си и направи тази промяна.") На какво равнище вярваше той в това - и не беше ли също така това един хитър начин да открои своя продукт?

- Убеден съм наистина, че той смяташе производството на красиви машини, които увеличават производителността и улесняват креативността, за начин "да направим света по-добро място." И в тази гледна точка действително има някаква истина - но само отчасти. Дали всеки път, когато изръсим куп пари в местния магазин на "Епъл", правим света по-добро място или просто пълним трезора на "Епъл"? 

Както казвам във филма, аз харесвам устройствата на "Епъл". Но също така си давам сметка, че iPhone потиска моята креативност толкова, колкото я засилва.

"Епъл" ни насърчиха да "мислим различно" с плакат на Айнщайн. Но щеше ли той да има време да формулира теорията на относителността, ако беше постоянно бомбардиран от банери, оповестяващи новопристигнали имейли, текстове и реплики в "Туитър"?

На един от хората, които интервюирахме за филма, репортера Евгений Морозов, му се наложи да заключи смартфона си за определено време в шкафчето, за да може да се съсредоточи върху работата и да не се разсейва. За всичко това не е виновен Джобс. Но тези машини, които "променят света", невинаги са "велосипедите на ума" - понякога те са просто лули за пушене на кокаин, които изсмукват времето ни. Те невинаги са ни променяли към по-добро.

И когато мислим за тях като за нещо повече от машини, ние се поддаваме на приказките за лека нощ, които ни разказва Джобс.

- Което повдига важния въпрос: Наистина ли технологични компании като Apple и Google "променят света" - и дали го променят към по-добро?

- Зависи от това дали смятате покупко-продажбата на продукти за всичко, което е необходимо, за да се промени светът. И още по-фундаменталният въпрос е дали е достатъчно тези технологични компании, обхванали целия свят, да се възприемат като абстрактни финансови инструменти, чиято единствена функция е да се осигуряват дивиденти на своите акционери?

За да се промени светът към по-добро, не трябва ли Джобс и "Епъл" да са също така мотивирани да "мислят различно" за заплащането на работниците им и отношението към тях, за плячкосването на околната среда и как парите може да помогнат за облекчаване на проблемите с бедността и болестите? Бил Гейтс, човекът, когото Джобс хулеше, е сторил много повече, за да промени света, отколкото изобщо някога Джобс е правил.

Много ме заинтригува например, че във финансовите издания и тв канали коментаторите не спират да говорят колко прекрасно било как Стив Джобс е настоявал за невъзможното, когато е ставало въпрос за характеристиките на плоските екрани в неговите устройства - а когато наяве излезе проблемът с третирането на работниците в Китай, той очевидно не е сметнал за възможно да стори нещо по-различно от всяка друга световна корпорация. (Всъщност "Епъл" често са постъпвали далеч по-зле по този показател.) Иновацията е фокусирана изцяло върху генерирането на печалби, но не в превръщането на света в по-добро място за всички, с изключение на онзи 1% свръхбогати.

Ако бях икономист, щях да се чудя какъв е подтикът да се "мисли различно" като Ганди, Кинг и Чавес? И тук се намесва потребителят / гражданинът. Точно сега, когато се изправяме пред аморално поведение от страна на "Епъл", нашата реакция напомня дигиталния глас в компютърната анмация: "Не ми пука, искам да си купя iPhone." 

В същината си геният на Джобс се състоеше в това, че караше хората да смятат "Епъл" за образец на най-големите морални ценности на света, докато често тя представляваше възможно най-лошото. Като млад той се потапя изцяло в ценностите на контракултурата, но вече като зрял човек Джобс загърбва всичко това с изключение на външния облик. Той замени вратовръзките с поло яки, напълни своя iPod с рокмузика и се обърна за духовни съвети към дзен учител.

Но когато става дума за морални ценности, Джобс прилича по-скоро на Айн Ранд, отколкото на Роза Паркс, повече на Милтън Фридман, отколкото на Мартин Лутър Кинг, повече на Макиавели, отколкото на Ганди. Той последва пътя на борсовия пазар, не на Буда.

Вместо да намери у себе си съпричастие чрез дзен, Джобс откри аморална готовност да приеме своята собствена жестокост като житейски факт.

Вместо да приеме, че всички ние сме "едно цяло", Стив изглеждаше по-заинтересован да търси кой е Номер 1.

Магазинът на "Епъл" на Пето авеню в Ню Йорк. Компанията, основана от покойния Стив Джобс, оглави списъка на сп. "Форчън" за 2014 г. на фирмите с най-много почитатели. Снимка: Apple

- За Джобс просветлението се проявява като почти самовлюбена вяра, че работата му го издига до по-високо ниво на съзнанието. Възможно ли е той да е гледал навън, за да се избегне взирането в самия себе си?

- Точно така! Чрез дзен той иска да насочи ума си върху създаването на съвършени продукти. И тук мисля, че съсредоточаването и дисциплината при медитацията го кара да изисква повече както от себе си, така и от другите. Но това е само половината от дзен будизма.

За Джобс "Просветлението" беше да имаш страхотна идея, не да откриеш вътрешен мир или по-добро разбиране за взаимоотношенията с другите хора. В действителност стремежът към съвършенство никога не може да донесе мир, защото съвършенството е непостижимо. Парадоксално е, че Джобс е харесвал мълчанието, но е имал толкова малко търпение за самовглъбяване.

Всъщност основният начин, по който той използва мълчанието, е като инструмент за въздействие при преговори! Установил е, че когато създава обстановка на мълчание, хората се чувстват некомфортно и стават по-склонни да запълнят тишината с информация - която той после да използва срещу тях.

- Подобно на мнозина умствено надарени личности, неговото съзнание се движи с бързината на компютърен процесор, което би могло да бъде доста хаотично. Може ли това да обясни защо изглеждаше вечно търсещ тишина и ред?

- Както казах по-горе, той се е чувствал много комфортно в обстановка на мълчание. Вероятно е било така, защото е гений и се е чувствал добре да пътува със свръхсветлинната скорост на своя собствен ум. Но той освен това е обичал да използва мълчанието за насърчаване на хаоса, който му е позволявал да вземе властта в свои ръце.
 
Един от любимите ми откъси от филма е, когато някой пита Стив за властта. "Власт - пита Стив. - Какво е това? Звучи толкова дзен." И все пак, той очевидно знае какво е властта - и силата, която идва с нея. Темата на биографичната книга от Брент Шлендър и Рич Тецели Becoming Steve Jobs (Да станеш Стив Джобс) е, че с течение на годините Стив се променя и става по-зрял - и именно това прави завръщането му през 1997 г. успешно.

Но аз не вярвам, че той се е променил много по отношение на ценностната си система. Той просто е научил как да завземе и контролира властта много по-ефективно. При първия му период в "Епъл" управителният съвет го принуждава да се оттегли. При втория си опит той си гарантира, че членовете на борда са податлива групичка от негови приятели и хора, които не могат да му кажат "Не". Това му дава власт да осъществява нещата, но и го защитава от прекомерен надзор, когато прекоси морални или юридически граници.

От една страна, точно това се изисква за пълноценното лидерство. Властта може да е полезна, когато трябва нещо да се осъществи. От друга страна, когато властта не се обуздава, често се стига до злоупотреби с нея. Ето защо включих във филма епизода с Gizmodo. Може да е само бележка под линия в историята за успеха на "Епъл", но като илюстрация на ценностите, които Стив изповядва - подбуждане на полицията да разбие вратата на репортер и да конфискува личното му имущество, - това има своята дълбока символика.

Стив е вярвал в собствената си добродетел, затова си е представял, че може да използва властта си и да злоупотребява с нея, когато му хрумне. Впечатляващо е, че причинявайки това на Gizmodo, е бил убеден, че налага "достойнствата" на "Епъл", в добрия смисъл на думата.

Но какво достойнство е да разбиеш входната врата на репортер просто защото те е обидил?

- Разрушителният елемент в егото на талантлив човек минава като нишка през цялото Ви творчество. Смятате ли това съчетание за неизбежно?

- Много трудно е да направиш велики неща, ако не разполагаш с голямо его. И понякога голямото его прави великите неща възможни. Стив обичаше да цитира Уейн Грецки (хокейна звезда, известен като Големия): "Не се пързаляш до мястото, където е шайбата, а отиваш там, където се очаква да бъде." 

Вероятно това, което отчасти е направило Грецки велик - независимо от бързината му върху кънките, точната му стрелба и способността му да предугажда ставащото на леда, - беше неговото лично убеждение и вярата на съперниците му, че е велик. С това самочувствие той можеше да сплашва опонентите си и полага усилия да стигне, без да изпитва съмнения, до мястото, където се очаква да бъде шайбата.

По същия начин Ланс Армстронг е вярвал, че ще победи (но е взимал и допинг!) и това е плашело противниците му.

Така е също с Елиът Спицър, Джулиан Асанж и типовете от "Енрон". Това самочувствие им помага да сторят необикновени неща.

Но когато самочувствието се превръща в самозаблуда, идват злоупотребите. Говорих за това по-горе. Полицията обикновено нарича това ​​"корупция за благородна кауза" - илюзията, че неконтролируемата власт е нещо лошо, но за другите, не и за мен, защото аз съм добър човек.

За да пусне iPhone в продажба, на Стив със сигурност не е било нужно да паркира мерцедеса си на местата за инвалиди. Но той вероятно оправдава своето поведение, като си внушава, че собствената му важност прави прегрешението незначително на фона на грандиозните планове. (И много от журналистите и колегите му биха се съгласили с него.)

Но всяко пътуване към Тъмната страна започва с миниатюрна, бебешка крачка. Един ден шофираш в лентата за коли с повече от един пътник, както е правел той, а няколко месеца по-късно след това може да поискаш юрисконсултът да инсценира среща на управителния съвет, за да получиш по-ценни опции върху акциите със задна дата. 

И в края на краищата той е бил убеден, че заслужава повече... Но най-мотивираните хора често се оказват достатъчно далновидни, за да видят нещата в перспектива и да осъзнаят, че ако прекалят, това няма да завърши добре за тях.

- Има още една нишка във филма, според която Джобс успява отвъд най-смелите си мечти, но е безсилен да спре прилива на собствената си смърт?

- Не съм го направил умишлено. Бях по-заинтригуван от идеята, че докато "Епъл" расте", Джобс се смалява; силите му го напускат, а компанията му става все по-могъща. Той изискваше невъзможното от другите - и от себе си - и в крайна сметка плати цената.
Според мен една от причините толкова много хора да плачат при новината за смъртта му, беше фактът, че приживе беше успял да убеди всички ни, че той е "Епъл". И когато си отиде, ние се опасявахме, че красивите ни играчки също ще изчезнат.

От друга страна обаче си мисля, че преждевременната смърт на Джобс беше предпоставена от собственото му високомерие. Ако не се мислеше за по-компетентен от своите лекари - които настояваха за незабавна операция, а той започна диета със сурови зеленчуци, - можеше и до днес да е жив.

Той почина по-млад, отколкото му е било отредено, и това винаги е печално.

- Джобс беше представител на бейби-бум поколението. Дали допълнителен резултат от Вашето проучване не е изводът, че неговата изгубена битка с рака е коментар за поколението, обсебено от стремежа към младостта и материалното?

- И това не е било преднамерено. Интересувах се обаче как Джобс е поддържал своя контракултурен имидж, докато същевременно отхвърля ценностите на контракултурата. До самия си край Джобс все още си представя "Епъл" като проблематична начинаеща фирма, дълго след като тя се е превърнала в корпоративен гигант.

- Корпоративното съглашателство на "Епъл", акциите със задна дата и случаят с "Фокскон" във филма са представени като казуси, които илюстрират много по-мащабните теми за бизнес практиките в корпоративна Америка. Съзнателно ли се стремихте към това?

- Определено да, особено по отношение на технологичния сектор. Налице е силна склонност към либертарианство, характерна за технологичния свят. Предприемачите от Силиконовата долина не харесват особено много правилата, държавната намеса или ограниченията върху правомощията. Донякъде е малко плашещо, защото означава, че една шепа предприемачи създават правилата за останалата част от нас.

Както показвам чрез раболепното отношението на US сенаторите към данъчното изслушване на Джобс, дори и нашето правителство (което уж е на народа, за народа, от народа) е просто поредното дъщерно дружество на Силиконовата долина. Когато фирмите имат толкова много власт, има смисъл да се запитаме: какви са ценностите, които изповядват тези фирми? Наистина ли, както ни убеждаваше Джобс, те променят света към по-добро?

В известно отношение вината не е на корпорациите. Нашите политици трябва да вършат по-добра работа, когато създават правила, които бизнесът да спазва. Но проблемът, както се вижда в кратък откъс от филма, е, че заради финансовите нужди на политиците за предизборните им кампании, правителството ни е протегнало ръка за подаяния от корпоративния сектор. Оттам и загрижеността за "корпоративните ценности".
    
- Въвличате себе си и публиката и в казуса с "Фокскон", които произвеждат продуктите на "Епъл" при опасни условия на труд. Дали е сравнимо с това да ядеш говеждо, без да се интересуваш какво става в кланиците?

- Да така е. Аз притежавам iPhone, iPad и Macbook Pro. (Моите монтажисти обърнаха гръб на софтуера им за монтаж Final Cut Pro, защото "Епъл" го направиха толкова прост, че вече не можеше да ходи пеш и да дъвче дъвка едновременно.) Но ние всички трябва да осъзнаем, че купуването на айфони не означава, че трябва да обърнем гръб на злоупотреби с трудовото законодателство. Трябва да намерим начини на компании като "Епъл" да държи отговорност и да престанем да раболепничим към влиятелните мениджъри само защото са богати.

- В крайна сметка вярвате ли, че сте намерили отговори на своя въпрос защо Стив Джобс се превърна в такава икона?

- Да, вярвам. Прекарах дълго време в опити да си обясня това. Помогна ми неотдавнашният ми филм за Джеймс Браун (Mr. Dynamite: The Rise of James Brown - бел.ред.). Подобно на Джобс, Браун беше велик като ръководител. Подобно на Браун, който се обграждаше с най-добрите музиканти, Джобс знаеше колко важно е да се наемат най-талантливите хора и мнозина от тях свършиха реално работата по проектирането на компютрите и софтуера. Стив Возняк беше един от тези хора в първоначалния етап на "Епъл".

Втория път, през 1997 г., Джоб имаше екип мечта, повечето от които са работили там още преди той да поеме юздите отново: Джон Рубинщайн, Ейви Теванян, Фред Андерсън, Джони Айв (който е започнал, работейки за Рубинщайн) и много други. Той разбираше колко е важно да запази тези хора в екипа си, което доведе до някои от злоупотребите в споразуменията срещу привличането на кадри от конкуренцията и случаите с фалшифицирани данни за акциите.

За разлика от г-н Браун, Джобс плащаше на ключовите си кадри много, много добре.

Джобс, също като Браун, беше динамичен изпълнител. Той правеше невероятно шоу на живо при презентациите на продукти. Друга прилика между двамата - че той можеше да бъде безмилостен и жесток, проявявайки необяснимо нежелание да признае приноса на хората, които му съдействаха да изгради репутацията си. Джобс НЕ БЕШЕ изобретател.

- Твърдите също, че той е бил страхотен разказвач и това вероятно е било решаващо за отличната му репутация.

- Умението му да разказва истории несъмнено е онази негова черта, която е направила него велик, а "Епъл" - толкова успешни. Когато учех в колежа, компютрите бяха за хлапетата, които ходеха с пластмасови протектори на джоба, пълен с химикалки и отвертки.

Сега виждаме компютър в ръцете на един Джулиан Асанж и го възприемаме като "сребърен сърфист" (интернет потребител над 50-те - бел.ред.). Джобс изигра огромна роля за превръщането на компютрите в нещо яко и, по-важното, в част от собствената ни идентичност.

Вижте кадрите с него в началото на филма, когато още учи занаята. Жестикулира като продавач на коли в шоурум. Когато настъпва времето на iPod, iPhone и iPad, той вече е нещо повече от продавач; той е филмов режисьор, който ни запленява със своите кинематографични повествования. (Когато Джобс купи "Пиксар", научи много за драматургията от майсторите на киноразказа.) Джобс можеше да продаде лед на ескимосите. Според мен когато Джобс почина, плакахме за него, защото той ни четеше за лека нощ приказки за компютрите, докато растяхме с тях. Накара ни да ги приемем като лични и съкровени машини, които са част от нас. С това той се справя блестящо.