Алекс е носител на идеята за създаването на Happy Escape, което не би трябвало да изненадва предвид факта, че неговото хоби е некомерсиалният туризъм. Самият той често споделя, че едно от нещата, които най-много го удивляват и вдъхновяват, е българската природа. Поради тази причина той става водач на групи и се занимава с това вече пет години.

Happy Escape, или "Щастливо бягство" е съвсем нов проект, който обаче заслужава вниманието ни. Защото напомня колко прекрасна е България и колко малко знаем за нея. Също така предизвиква да я (пре)открием по един забавен и интересен начин.

"Бягствата", на които се отправят "ескейпърите", целят да разкрият нова страна на необятната и красива българска природа. Именно Алекс ще се погрижи да я усетите, като ви прекарва през тайнствени и чудати маршрути, придружени с много изненади, приключения и смях. Ето какво сподели той за Bulevard.bg:

- Как решихте да създадете Happy Escape?

- Happy Escape е идея, която винаги е била тук, откакто човекът е открил пътешествията. Преди няколко години и нашият екип - приятели, които пътуват заедно и преоткриват непознатите и красиви кътчета на България, - осъзнахме, че можем да включим в нашите приключения още и още приятели и да им покажем прекрасната природа на страната ни и емоциите на споделеното пътуване. И стъпка по стъпка стигнахме дотук - да създаваме "бягства" и да ги предлагаме на хората с приключенски дух, които искат през уикенда да избягат от града.

- Как решавате какъв да бъде маршрутът? Целият екип ли обикаля местата преди самото "бягство" или и за вас има изненади?

- Да водиш група из природата е отговорно начинание и се стремим да се подготвим максимално за маршрута, който ни предстои, за да сведем неприятните изненади до минимум. И все пак никога не можеш да предвидиш всичко, но хубавото е, че за всяко предизвикателство имаш още 15-ина души зад теб и с общи усилия можем да се справим лесно и бързо.

Когато решаваме какъв да бъде маршрутът, се водим най-вече от нашата визия, че един ден всеки човек трябва да има лесен достъп до алтернативни форми на туризъм и споделени преживявания сред природата. И така избираме тези отбивки от пътя, които са известни само на познавачите, на хората, които четат много и се подготвят, преди да пътешестват в някой край на България. Избягваме популярните дестинации. А красиви и непознати кътчета в България не липсват.

- Често в сайта споменавате "приключения".  Сподели ни някое…

- Представете си как с група от 20 души сме поели по Трънската екопътека, която минава на метри от държавната ни граница със Сърбия, и трябва да излезем в едно китно селце, наречено Банкя (Трънска Банкя). И точно преди селото минава река, стигаме и… мостът го няма.

Преди няколко дни реката придошла и части от моста се виждат на стотина метра по-надолу по течението… Тук решението беше групово - връщаме се или… И най-хубавото беше да видиш как всички започват да се събуват, навиват панталоните и преминават реката с обувки в ръка и усмивки, защото бонусът от всичко беше едно хубаво разхлаждане в реката насред юлската жега…

- Доколкото разбирам всички пътувания тръгват от София. Как би могъл някой извън столицата да се присъедини?

- Най-лесно е да намери няколко свои приятели и да тръгнат заедно към началната точка на нашия маршрут, която може да е и в Северна, и в Южна България. Подготвяме бягства навсякъде, защото има какво да се види и на 50 км и на 500 км от София…

Разбира се, остават и вариантите, ако маршрутът ни преминава до населеното място, където живеете, да ви вземем оттам или да се придвижите до София с друг транспорт…

- А как предпочитат да пътуват участниците - със собствени автомобили или…

- Определено със собствени автомобили. И това е един от най-приятните моменти от бягствата - споделеното пътуване, при което в събота сутрин можеш да се возиш с непознати, а в неделя следобед се разделяте като приятели.

- Предполагам, че местата са ограничени. Каква е "допустимата" големина на групата?

- Тъй като подготвяме индивидуална приключенска методология за всяко бягство - а това значи да подбираме групови активности, да преценим кога, къде и как да развием груповата динамика, за да могат участниците да преживеят истинско бягство през уикенда - от града, от задачите в работата. Лимитът на групата е 15 души, за да сме сигурни, че ще постигнем този ефект.

Разбира се, съобразяваме се и с дестинациите - неразумно е по маршрут, който изисква повече внимание, да тръгнеш с голяма група.

- Какво правите, ако времето в избраните дати се окаже неподходящо?

- Да, трудно е да предвидиш времето, когато планираш бягство два месеца по-рано. И все пак спираме да наричаме времето "неподходящо", а създаваме собствена прогноза как искаме да се чувстваме.

Дъждът никак не е задължително да ни кара да се чувстваме зле и да проваля плановете ни - нашите бягства помнят и дъждовна гора, и капки, които се стичат по листата, и група "хепи ескейпъри", седнали под един дървен навес и залисани в медитативните звуци на този прекрасен дъжд. Помни и група сгушени хора под един дъждобран, които играят на камък-ножица-хартия кой ще отпие от манерката и ще се стопли с малко джин…

- Какви са плановете за зимата, ще има ли бягства?

- Да, няма да предложим дълги бягства заради специфичните метеорологични условия, но и зимата ни дава достатъчно възможности да сме навън, на въздух, да се зареждаме от природата в нейната бяла премяна и това да не изисква скъпа екипировка и далечно пътуване до Алпите.

Така че, може да очаквате и зимни бягства.

- Разкажи ни някоя забавна история от пътуванията…

- Ще се върна отново на бягството ни "От трън, та на глог" из планините на Краището и качването към Ябланишкото ждрело, поредното красиво и непознато кътче - тази година Природата беше в разцвета си от хубавите пролетни дъждове и копривата беше стигнала до нивото на ханша…

И въпреки всички мои предупреждения преди бягството, част от групата беше дошла по къси панталони. Последва едно комично "опаковане" с шалове, блузи и всичко налично, което групата можеше да осигури, за да минем всички през пътеката с копривата без болезнени последствия. Тази случка е още един пример за груповия дух на нашите бягства.

- Какво послание би отправил към хората, които само кроят планове за бягство, но така и не ги осъществяват?

- Нашето послание е да пробват, да излязат замалко от зоната си на комфорт, да направят съзнателното първо усилие и… после вече ще е лесно, защото ще усетят колко е хубаво да бягаш закратко и да презареждаш батериите, докато преоткриваш България с приятели.