- Какво ново около теб?

- След като изнесох концерта в НДК, започвам да работя по нов албум. Последният излезе преди малко повече от месец, но за мен вече е стар.

Сега работя с Калин. Имаме един проект в комбинация с чужд диджей, който започнахме преди няколко години, когато той беше в Холандия. Съставен е от много фолклорни елементи и електронна музика, Калин свири на перкусии, имаме и кавал.

Първият видеоклип на Нина Николина и Калин Вельов, заснет от реж. Георги Тошев в полуизоставена къща на ул. "Будапеща", 2006 г.

- Винаги ли си мечтала да се занимаваш с това?

- От толкова малка се занимава с пеене, че не ми е оставало време да си помечтая, а ми е било предопределено.

- Кое най-много мразиш в професията си?

- Да мразя?! Нищо не мразя, аз съм късметлийка, защото рядко са хората, които работят това, която обичат.

- С какво се гордееш най-много в кариерата си?

- Съвсем прясно мога да кажа - с концерта в НДК на 24 май. Това е най-сериозното и най-голямото нещо, което съм правила.

Подготвях го четири месеца и много се страхувах от този концерт. Първо, защото досега не съм правила самостоятелен концерт и, второ - зала 1 е голямо предизвикателство за един български артист. Не само че трябва да я напълниш, но и трябва да представиш на хората, които си поканил, нещо интересно.

В този случай беше и много трудно, защото около 24 май имаше четири почивни дни, но въпреки това залата беше пълна. 

Камен Донев направи режисурата на концерта, участва и в него - изпя една песен с мен, а и заедно бяхме конференсиета. Имахме страхотна хореография.

Идеята беше да сме като в читалище, защото от малки сме на такива сцени. В голямата сцена на НДК бяхме построили едно малко читалище и заедно с Берковската духова музика, Лиляна Галевска и Любо Киров направихме страхотен спектакъл. Казвам страхотен, защото всички около мен го потвърдиха.

- Гледа ли европейското по футбол?

- Не. Преди дни попаднах в компания и гледахме мач, но беше случайно.

- Ще посетиш ли някой от фестивалите това лято?

- Планирам да посетя един фестивал за фолклорна музика в Сърбия, Гуча. Иначе следя редовно българските афиши и има доста интересни неща това лято, но е малко трудно да обикаляш с малко дете. Цялото семейство предпочитаме да пътуваме заедно и това е определящо за това какво ще посетим.

- Кои са любимите ти места в София?

- Те пак се определени от това, че вече имам дете - Борисовата градина и, общо взето, градинките и парковете. Живях малко в чужбина и много тъгувах за България и по-точно за зеленото на България.

Аз съм от Враца, обичам Балкана и Витоша. Столичани са късметлии, че имат такъв парк съвсем близо до себе си. Ние сме редовни там, познаваме всяка змия и всеки комар, както се казва.

- Каква е позицията ти относно протестите за горите?

- Витоша е малка част от това, с което можем да се гордеем, и колкото по-незастроена е планината, толкова по-добре.

- Готвиш ли?

- Истината е, че докато бях в чужбина, се научих. Бяхме четири месеца в Сингапур и не харесвахме тяхната кухня. Така че беше трудно прехранването и заради собствения си вкус и този на Валентина се научих да правя супи. Иначе обичам кулинарното изкуство, ям много, не спазвам диети, но не умея да готвя.

- Би ли заминала с оглед да се развиваш професионално?

- Не си представям да се развивам навън, защото това, с което се занимавам е много специфично и е познато на нас. Макар че през всички години, в които съм правила концерти навън, публиката е много по-благодатна и уважаваща изкуството от публиката в България.

Ако има нещо, което да провокира интереса ми, може би бих опитала. Заради това, че имам малко дете обаче, определено си представям, че там животът е по-добър. Бих направила компромис заради Валентина. Преди вероятно не бих отговорила така на този въпрос, но сега вече съм склонна.

- На кого се възхищаваш?

- В личен план се възхищавам най-много на майка си, защото тя е пример в моя живот на човек професионалист, който успява едновременно да постигне много неща в професията си и да бъде добра майка. Към това се стремя и аз.

В професионален план, вече споменах Камен Донев. Аз обичам много приятелите си и обичам да работя с тях. Имам късмета да работя с него още от началото на неговия спектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество" и се възхищавам много, че той може да напълни осем пъти НДК, без да се притеснява.

Не искам да пропусна и всичките си приятели, с които работя, например Любо. Според мен всички артисти в България са достойни за възхищение, няма смисъл да обяснявам защо.

- Слушаш ли музиката си в колата? Винаги съм се чудила дали музикантите го правят.

- Да! По принцип я слушам по време на работния процес, защото в колата се съсредоточавам най-добре и чувам всичко в детайли. Щом албумът е готов, приключвам и не искам повече да го чувам.

Но напоследък го слушам постоянно, защото дъщеря ми много харесва последния ми албум с Берковската духова музика.

Албумът на Нина Николина и Берковската духова музика - 12 изпълнения на автентични български народни песни в нови, нестандартни версии - излезе с вестниците "Труд" и "24 часа" в навечерието на 24 май и концерта й в зала 1 на НДК

- Колко време подготвяш албум?

- Последният ми отне две години, но понякога се е случвало и песен да отнеме толкова. Зависи скоростта, с която идва вдъхновението.

- Нямаме търпение да чуем новия. Благодарим ти!