Ивелина Момчева представя първата си самостоятелна изложба, озаглавена "Равносметка", в столичната ONE Gallery (ул. "Иван Вазов" 14, вход откъм ул. "6 септември") от 5 до 30 август.

Експозицията включва живописни произведения и обекти, които разглеждат темата за социализма и демокрацията през погледа на младия човек, роден и израснал в периода на прехода. Според анонса изложбата прави опит да отговори на един от най-съществените въпроси за културата ни по времето на комунистическия режим - свободата.

Съвременната позиция на авторката до известна степен дава възможност за независим и безпристрастен сравнителен анализ на ценностите от социалистическия реализъм и сегашната пазарна демокрация, но разбира се, субективизмът не може да бъде избегнат, обяснява в представянето на "Равносметка" Десислава Зафирова.

Ивелина Момчева, "Демокрация-Социализъм", 2020 г., акрил на платно, 80х100 см

Трите десетилетия на преход са достатъчни за рекапитулация на този период и сравнение между плюсовете и минусите на епохата преди 1989 г. (социализма или т.нар. "соц"), - и предимствата и недостатъците на прехода, който условно може да определим като "времето на демокрацията". Такава рекапитулация е необходима, защото няма как да оценим плодовете на демокрацията, ако не я сравним с предшестващия 45-годишен период.

Ивелина Момчева, "Равносметка", 2020 г., акрил на платно, 100х120 см

Изложбата е изпълнена в стил, който чрез директни символи съпоставя или по-скоро задава едни от основните ценности на двата периода: темата за мъжеството, семейството, навлизането на технологиите и контрола над групите хора. Това са актуални въпроси и днес, които все още ни вълнуват и карат да задаваме въпроси в търсене на истината.

Ивелина Момчева, "Уважение", 2020 г., акрил на платно, 100х100 см

"Равносметка" на Ивелина Момчева задава гледни точки чрез всяко от произведенията, които могат да предизвикат отделни дискусии между зрителите. Темите са безкрайни и едва ли скоро някой би могъл да даде еднозначен отговор кое е правилно като посока на мислене и кое не, кое е ново и кое - старо! Дали ходенето в казармата преди демокрацията е изграждало мъжа или сегашният култ към помпането на мускули?!

Ивелина Момчева, "Преди и сега", 2020 г., акрил на платно, 60х80 см

Авторката неслучайно избира директните символи, които имат за цел да провокират "разглезените" от изобилната интернет информация съвременни хора. Тези хора нямат време да развиват асоциативно мислене - те търсят информацията сега, на момента, и преминават към следващата тема мигновено, заключава Десислава Зафирова в представянето на изложбата "Равносметка".

Ивелина Момчева (р. 1988 г.) е новоизгряваща художничка, базирана в София. В творчеството си тя поставя като водещ акцент теми със социална значимост: идентичност, ценности, консуматорство, екология. Определя себе си като бунтарка.

Живяла е в Англия и Обединените арабски емирства, което обогатява нейния мироглед на творец по специфичен начин и й дава възможност за обмен със значими имена от съвременното изкуство и световната артсцена. Завръща се в България, за да сподели опита, който получава от своите артистични посоки.

За нея казват, че работи в комиксова стилистика. В интервюто си самата тя споделя: "Моят модел е моята душа - душа на бунтар!"

- Кое те мотивира да работиш в сферата на изкуството? Кога беше началото?

- Мотивира ме свободата, която дава изкуството. Възможността да докоснеш хората и техния вътрешен свят чрез въздействието на дадена творба.

Всичко започва от душата! Това е моята мотивация - да докосна човечността за един още по-добър свят. Началото беше, когато бях малка - в четвърти клас, и оттогава до днес следвам този път!

- Какво е за теб изкуството?

- Свобода, морал, любов... надграждане, мост към един различен свят!!!

- Как избра стила, в който в момента твориш?

- Тук няма избор - има съдба! Той сам ме намери.

Целият живот е низ от знаци, ние само трябва да се научим, да ги разчитаме.

- Кои са художниците, чийто модел следваш или би следвала?

- Нямам желание да вляза в точно определена норма, стил, рамка или модел на подражание. Винаги съм избягвала този модел (от малка съм бунтар).

За мен артистът е извор на индивидуално творческо вдъхновение.

Моят модел е моята душа!

В интерес на истината чрез социалните мрежи мога да се докосна до различни световни и новоизгряващи артисти, но следвам хора, които чрез творчеството си засягат социални теми и по този начин помагат на обществата.

Фен съм на Банкси (за мен той е гений), изпитвам огромен респект към хората, които имат свободата да изразят своята гледна точка за заобикалящия ни свят.

Там където първо се обръщаме към душевните ценности, мислите са насочени към другите, а не егоистично към себе си единствено. Това е днешната борба за съхранение!

- Какво е за теб свободата?

- Това е индивидуален избор на твоя вътрешен свят,  мироглед, усещане, благодарност към живота и всички съпътстващи малки неща, които те изграждат и ти дават криле. Изборът е личен и е въпрос на морал!

- Какви са според теб ценностите на времето, в което живеем, и кои са ценностите, които смяташ, че сме изгубили?

- Ако погледнем масово, в световен мащаб, някак с всяка изминала година ценностите се размиват.

Ставаме като едно бурно и яростно море, помитаме всичко без всякакви скрупули. За мен масово хората се превръщат в егоистични същества, загърбват се семейните ценности.

Живеем във виртуален свят, забравяме да погледнем навън, да съзрем величието, което ни заобикаля, близките ни хора, традициите, изградени през вековете. За сметка на това новите ценности са материалистични, повърхностни... и така "бурното море" ни отнема душевността... Това е днешната борба - как да съхраниш себе!

Изгубихме с демокрацията ценностната система на обществото ни и я заместихме с виртуална, показно-изкуствена реалност!