Народният артист, наричан "руския Франк Синатра", почина на 80-годишна възраст. Нека си припомним биографията на Кобзон, някои от най-известните съветски песни в репертоара му - и неговата версия на "Моя страна, моя България"

Отиде си една епоха - и в този случай това не звучи преувеличено, коментира руският обществен Първи канал по повод кончината на звездата на руската популярна музика Йосиф Кобзон. Той си отиде в Москва на 30 август след дълга битка с рака, малко преди да навърши 81.

Народен артист, обществен деятел, музикален педагог, дългогодишен депутат и член на партията на властта "Единна Русия", Йосиф Давидович беше определян като "руския Франк Синатра" (и заради връзките си подземния свят) и "гласа на СССР".

Роден в еврейско семейство в украинския град Часов Яр, неговата певческа кариера като лирико-драматичен баритон обхваща повече от шест десетилетия, без него не минаваше концерт в Кремъл. След началото на конфликта в Източна Украйна през 2014 г. и анексирането на Крим той взима страната на Москва, а опонентите му го обвиняват, че е предал родината си.

Музикалните му емблеми са двете песни от сериала "Седемнайсет мига от пролетта" (1973) "Мгновенья" и "Где-то далеко". Първоначално не му давали да ги запише, тъй като гласът му вече бил прекалено известен, а зрителите трябвало да "чуват" главния герой Щирлиц... След 50-ина дубъла обаче Кобзон успял да ги изпее по-различно от Кобзон...

С песента на Емил Димитров "Моя страна, моя България", която на юбилейния си концерт през 2012 г. изпълнява в дует с Филип Киркоров, той си припомня своето първо излизане зад граница, именно в България.

Естраден певец, но встрани от типичния естраден стил, той е записал над 3000 песни. В репертоара му до последно бяха патриотични, военни и лирични класики от съветската епоха като "С чего начинается Родина", "Я люблю тебя, жизнь", "Темная ноч", "Журавли", "Песня о тревожной молодости", детската "Пусть всегда будет солнце", "Подмосковные вечера", "За того парня"...