Припомнете си невероятната драма в сектора за скок височина през 1996 г., родила една от най-паметните победи в историята на олимпийската лека атлетика и българския спорт

Точно 20 години се навършват от едно историческо за България и родния спорт събитие - олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта. Във вечерните часове на 3 август 1996 г. столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени, коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина.

Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 и Барселона 1992 тя се смята за един от най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.

"Знаех, че олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх – разказва днес председателката на Българския олимпийски комитет (БОК). - Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя.

Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна -

успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме "съхраниха" в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек."

След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива (193 см), самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история, припомнят от БОК.

Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1,96 м, пет скачат над 1,99 м, за медал са нужни минимум 2,01 м - "най-високият бронз" е за украинката Инга Бабакова.

"Сребърната" Ники Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката.

Бакояни скача 2,03 м в третия си опит -

височина, която и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см)

Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2,03 м и след това да подобри олимпийския рекорд с 2,05 м, за да триумфира със златото.

След като си осигурява титлата и постига олимпийската си мечта, българската шампионка пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд с летва пред себе си на 2,10 м.

Виж още: 10 световни рекорда, постигнати от българи

Целият свят тогава гледа как една българка, надвила вече своите съпернички, опитва да постави нова граница в човешките възможности. Умората и психическото натоварване обаче оказаха влияние - тези 2,09 оцеляват и до днес.

Височините, над които преминава Стефка за своя най-мечтан триумф:

180 см - пропуска
185 см - от първи опит
190 см - от първи опит
193 см - от първи опит
196 см - от първи опит
199 см - от първи опит
201 см - от първи опит (само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит)
203 см - от първи опит (изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит)
205 см - от втори опит (олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка)
210 см - три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд

"Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги като емблема, като символ на кариерата ти - спомня си Костадинова. - Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика."

Стефка и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки че мнозина не я брояха сред фаворитите. 

"През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да "надскочи" себе си точно на олимпиадата. С този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като всички останали приключат с опитите.

Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха

Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах й, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история.

Дори когато подобрих олимпийския рекорд, за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен, за да стигна до титлата.

Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам - ако се наложи, - дори за световен рекорд. Тъй че радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла", спомня си Костадинова.