Челопеч е лидер по този показател заради добива на злато; малки населени места изпреварват големите градове, София е едва на осмо място с 1433 лв. средно трудово възнаграждение

Общината с най-висока средна заплата у нас е Челопеч, в Софийска област. Заради наличието на голяма добивна компания и златните залежи средната заплата там е 2178 лв., показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) по предоставените им специално от НСИ статистически данни за наемния труд и регионалните неравенства.

Всъщност най-високите възнаграждения у нас се получават не в големите областни центрове, а  сравнително малки общини, където има много големи работодатели - обикновено в енергетиката или добивната промишленост.

Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, т.е. голяма част от работната ръка на територията на общината работят именно в тях. Това е толкова силно изразено в община Мирково, че това е единствената община, в която данните за средната заплата са конфиденциални, отбелязват от ИПИ.

Виж още: Къде са най-високите и най-ниските средни заплати у нас - инфографика

След Челопеч се нареждат Козлодуй, с ядрената централа и 1790 лв. средна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, където заради големите компании в енергетиката, получават средно, съответно, 1657 и 1610 лева, Пирдоп със средно трудово възнаграждение 1562 лв. (и отново наличие на голяма добивна компания) и Девня, където силно изразеният индустриален профил носи 1442 лв. средна заплата.

София заема едва осмо място за 2017 г. със средна заплата 1433 лв. Фактът, че Столичната община не е лидер, както в редица други икономически класации, се обяснява с разнообразния икономически профил. 

Веднага след столицата е Панагюрище (9-о място) със средна заплата 1285 лв. - отново пример за община с голяма добивна компания. Другите примери в Топ 20 вече включват общини с индустриален профил - обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона: Костинброд, Елин Пелин и Божурище (в близост до София), Суворово, Аксаково и Белослав (до Варна) и Марица (до Пловдив). Всички тези общини са били през 2017 г. със средна месечна заплата в рамките на 1000-1200 лв.

Виж още: КНСБ: 70% от българите получават под средната работна заплата

Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности, коментират още от ИПИ. Лесно могат да се видят и разликите между Северна и Южна България.

На юг, около София и Пловдив, се формират центрове с по-високи заплати, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. На следващо ниво такива центрове се обособяват също така около Стара Загора и Бургас. Към тези големи градове се присъединява и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.

На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница, не могат да повлияят в по-голям мащаб върху картата на Северна България.

Оттам следва и изводът, че проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север, например Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати. 

Виж още: Само в 7 сектора средните заплати минават над 1000 лв.

По-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде намерен и на юг, особено около Благоевград, изтъкват от ИПИ, като припомнят дискусията отпреди година защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними със заплатите в област Видин.

Отговорът на експертите е в общинската карта - в община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. Под 1/3 от заетите в област Благоевград работят в областния център - всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.

Интерактивната карта на България е изготвена на база наличната информация за възнагражденията по общини през 2017 г. В анализа си Петър Ганев от ИПИ заключава, че тази карта е само пример как наличието и ясното представяне на данни на ниво "община" могат да обяснят множество процеси на регионално ниво.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)