Новият рекламен клип на Виваком не е смешен, а безочлив

Този път далеч не е толкова забавно - няма мъже, къпещи се по гащи, няма служители, които подражават на анимационните миниони по ниво на интелект и поведение, няма селски смешки и "Брааааво бе, мойто момче!".

Сюжетът е коледен... Майката се прибира от работа и хвърля обезпокоен поглед на... детска книга (по наблюдателните ще разчетат и заглавието - "Мечо Пух"). Леко разтревожена тя влиза в детската стая, където малкият ѝ син... пуши? Боде се с игла? Самонаранява се? Гледа порнография?

Не, скъпи зрители, детето върши нещо много по-обезпокоително от изброените, то чете. Книга. По всичко личи, че е пристрастено, около него е пълно с книги. А сега де? Къде сбъркахме? Какво стана?

Ама моля ви, Коледа е, стават чудеса! Можеш да имаш таблет  за левче. Финал: майка и син са щастливи. Той ще остави книгите и ще си разцъква на воля таблета. Няма да е странен, няма да създава тревоги на мама.

Да оставим настрана данните за нивата на функционална неграмотност сред децата, за броя на отпадащите и на тези, които завършват, без да придобият каквито и да е умения.

Да оставим и предупрежденията, че прекаленото излагане на технологии от ранна възраст не е полезно.

Да представяш начетеността като проблем по принцип е нелепо. Нелепо е и предвид огромния глад за кадърни и образовани специалисти на трудовия пазар. Да не говорим колко е нелепо предвид, че огромна част от световното културно наследство все още е под форма на на книги, чието усвояване е въпрос на навик и тренинг. Да не говорим пък за детската книжовна класика, която не просто не уврежда, а може неимоверно да обогати едно детство.

Този клип е като сочна храчка, изплюта върху усилията на различни кампании, отделни учители, издатели, библиотекари, автори, родители да насърчават това толкова важно и изграждащо качества умение - четенето.

Да си неук и простодушен само по себе си не е грях, но когато безочливо налагаш собствената си интелектуална и духовна беднотия като норма и приемаш, че тя се споделя от всички - това вече е арогантност.

Не можем да искаме от рекламистите да са начетени, още по-малко пък от поръчващите реклами, но все пак е желателно да са възпитани, да не се занимават с неща, които не разбират и да не превръщат собствената си простота в норма.