Разделението между Южна и Северна България в икономически план се запазва

Разликата между София и останалите области в страната продължава да расте. Столицата е най-добре развитата икономически област, със сравнително най-добри демографски показатели и най-добър социално-икономически профил.

Това показва четвъртото издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2015". Проучването на Института за пазарна икономика (ИПИ) проследява икономическото и социално развитие на 28-те области в България.

В момента единствено столицата се отърсва по-сериозно от кризата, докато всички други градове и области у нас продължават да са засегнати. 

Все пак според данните от изследването възстановяването на областите в България от икономическата криза през 2009 г. се ускорява, като през 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната достига предкризисното си ниво. 

Северна срещу Южна България

Могат да се направят изводи, че се запазва разделението между Северна и Южна България в редица направления, включително възстановяването от кризата, а София продължава да бъде много по-напред от останалите области в страната. 

"През последните две години (2013-2014 г.) като цяло възстановяването от кризата продължава да се ускорява, но с различен темп за различните области", обясни Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.

По-голямата част от страната е засегната от кризата, като единствено областите София, Пловдив и Стара Загора не отчитат свиване на БВП през 2009 г. Само девет области са достигнали предкризисното си ниво на БВП до 2012 г. Освен София, Пловдив и Стара Загора, в тази група влизат още София (столица), Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград.

Южна България като цяло се справя по-добре в редица направления, включително възстановяване от кризата, заяви Десислава Николова.

Бедните места в страната

За разлика от съвкупното производство доходите на домакинствата се възстановяват до нивата преди кризата в повечето области до 2012 г. Въпреки това те продължават да страдат от бавния икономически растеж, като през последната година средногодишните доходи на лице за страната остават без промяна, а в 10 области дори се свиват, става ясно още от изследването.

И след кризата разликата между областите с най-ниски и най-високи средногодишни доходи остава над два пъти. Това съотношение се запазва с предкризисните нива, обясни Николова.

Делът на лицата в бедност остава стабилен в годините между 2007 г. до 2013 г., които включват както години на висок икономически растеж, така и такива в криза, заяви главният икономист в ИПИ. 

Виж още: Най-бедни са хората в областите Пазарджик и Кърджали

Към 2012 г. в някои от областите с най-лоши пазари на труда делът на домакинствата с ниска заетост, също е най-голям. Примери са областите Смолян, Видин, Монтана и Пазарджик. Пазарджик като цяло се характеризира с едни от най-неблагоприятните показатели за бедност и условия на живот. 

Освен Пазарджик с близо една трета от местното население под областната линия на бедност се открояват и областите Видин и Сливен, посочват от ИПИ.

Въпреки общото възстановяване на заетостта в по-голямата част от страната през миналата година, няколко области в Северна България продължават да запазват критично ниски нива на заетост - под 40% - Видин, Враца, Ловеч и Силистра. Там се наблюдават много високи коефициенти на безработица - 18,1% за Враца и над 22% за Видин и Силистра за 2014 г., което е близо два пъти по-висок коефициент от средния за страната (11,4%), се казва в анализа.

Източник: "Клуб Z", Институт за пазарна икономика