Законопроектът за предучилищно и училищно образование предвижда още основното образование да се завършва след 7-и клас

Учениците да могат да учат и само до 10-и клас, а след това да се ориентират професионално. Това се предвижда в разглеждания законопроект за предучилищно и училищно образование.

В него е заложено основното образование да се завършва след седми клас, а гимназията ще бъде разделена на две части, като първият ще е до 10-и клас, като след него учениците ще трябва да избират дали да се готвят за университет, или да се ориентират към излизане на трудовия пазар. 

Разделяне на гимназията

След първия етап ще се получава само удостоверение за завършен 10-и клас, а вторият ще носи и диплома за завършено средно образование.

Промените предвиждат още да се въведат т. нар. обединени училища, които могат да обучават до десети клас. В последните две години от гимназията - 11-и и 12-и, учениците ще могат да профилират програмата спрямо желанията си за висше образование.

Проектозаконът беше атакуван от БСП. Според червения депутат Валери Жаблянов завършването на основно след седми клас ще доведе до отлив от учители в сегашните основни училища. Освен това така децата в малките населени райони ще прекарват по-малко време в родните си места - седем, вместо осем години. 

Според председателят на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова обаче с въвеждането на обединените училища идеята е именно в по-малките селища децата да бъдат задържани в класните стаи, без да им се налага да пътуват до друг град.

Новата структура на средното образование беше предложена още по времето, когато министър на образованието беше Даниел Вълчев, при управлението на Тройната коалиция. 

Виж още: Министър Танев: Гражданското образование от 1 до 12 клас е задължително

Приемът от пети клас в математическите и природоматематическите гимназии се запазва, гласуваха още депутатите вчера. Тази възможност обаче няма да имат езиковите гимназии, както беше обсъждано между първо и второ четене на закона.

Автономия на училищата

Освен това бе разгледана и автономията на училищата. Тя дава много по-голяма свобода на училищните директори. Те сами ще могат да определят профилите и професиите както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците. Така те ще имат възможността да определят учебните предмети и да разработват учебни програми. 

"Неуместно е автономията от висшето да се вкара и в средното образование. Да не забъркваме тази каша", коментира депутатът от БСП Валери Жаблянов. Той поиска автономия да се замени със "самоуправление". Предложението му обаче беше отхвърлено. Депутатите ще продължат да гласуват текстовете от законопроекта и през следващите парламентарни заседания.

Източник: "Монитор"