Документалният му филм "Новите дрехи на царя", режисиран от Майкъл Уинтърботъм, е посветен на финансовата криза и социалното неравенство

Ръсел Бранд върви по стъпките на Майкъл Мур, който атакува едрия бизнес още от своя документален дебют "Роджър и аз" (1989), през сериала "Неудобната истина", та чак до актуалния Capitalism: A Love Story (2009).

Британският комик е звездата в новия филм на режисьора Майкъл Уинтърботъм "Новите дрехи на царя" (The Emperor's New Clothes), чиято премиера на Острова бе тези дни.

Чрез документални похвати, интервюта, архивни кадри и комедийни изпълнения, Ръсел Бранд изминава пътя от родния си град в графство Есекс до лондонското Сити и Уолстрийт в Ню Йорк, за да разкрие шокиращата истина за това как хората на дъното плащат за лукса на висшето общество, гласи анотацията за филма.

Авторите се фокусират върху зараждането на днешната икономическа политика, формулирана от Милтън Фридмън, и налагането й в западния свят при управлението на Роналд Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър във Великобритания.

Те констатират, че богатите стават все по-богати и докато някога директор на голяма британска фирма е печелил 10 пъти повече от средната заплата на подчинените си, днес разликата е 200 пъти.

Цитира се и статистиката на "Оксфам", че състоянието на 80-те най-богати личности в света се равнява на онова, което притежават най-бедните 3,5 млрд. души.

"Някога Милтън Фридмън е казал, че всяка криза е възможност. Финансовата криза от 2008 г. би трябвало да е шанс за реформиране на системата, така че всеки да извлече полза.

Вместо това обаче ограничителните мерки, налагани върху всички жители не само на Острова, а и в цяла Европа, стават цената, която трябва да се плати за поддръжка на финансовия сектор. Само британските данъкоплатци дават за това 131 млрд. лири, а американците - 30 трилиона долара...", обясняват създателите на документалния филм и дават още един пример:

Днес един служител на почистваща фирма, който почиства офисите на големия началник, трябва да работи 300 години, за да прибере сумата на годишното шефско възнаграждение.

Нещата се променят, убеден е Бранд, който взима на прицел някои от най-влиятелните и богати свои сънародници, ползващи данъчни облекчения, както и вериги гиганти като "Теско", "Сейнсбъри", "Джон Луис", "Топшоп".

На мушката му са също "Епъл", в чийто магазин в "Ковънт гардън" той отива да обяснява как живеят нископлатените им китайски работници - макар че самият той също притежава iPhone.

Напоследък той работи по темата и в своя уебсериал The Trews - от true (истина) и news (новини), - който анализира британските таблоиди и масмедиите изобщо.

Новите му политически изяви се коментират като глътка свеж въздух за британската публика, изложена на предизборната кампания за парламентарния вот през май.

Миналата година той издаде и книгата Revolution, в която призовава с обществена революция да се сложи край на "корпоративната тирания, екологичната безотговорност и икономическото неравенство".

Сборникът с негови разсъждения е вдъхновен от интервюто, което той даде пред тв водещия от Би Би Си (и автор на "Политическото животно") Джеръми Паксман през есента на 2013 г. по повод поканата да бъде гост-редактор на сп. "Ню стейтсмън".

10-минутното му революционно излияние, допълнено с признанието, че не гласува, е гледано над 10 млн. пъти в YouTube.