Родени от женомразкото въображение, те владеят Ренесанса и последвалите епохи

Накарайте някое дете от европейска страна да ви нарисува вещица. Най-вероятно ще я направи възрастна, с крив нос, островърха шапка, метла, черна котка и котле. Но откъде идва този образ? Изложбата Witches and Wicked Bodies в Британския музей разкрива една сложна и интригуваща история.

Вещиците имат дълга история. Техните пърообрази се появяват в Библията. Там цар Саул търси съвет от Аендорската вещица. Класическата епоха също е пълна с летящи харпии, които се хранят с малки бебета и плашат всичко живо.

Цирцея, която срещаме и в "Одисея", е нещо като вещица, която омагьосва враговете си, превръщайки ги в свине. Вещица е и племенницата й Медея. Още в античността към образа на вещиците прилепват атрибути, които ще ги следват през вековете.

Така или иначе, цялостният облик на вещиците се формира през ранния Ренесанс. Тогава се изковава образът, който познаваме и до днес, а за налагането му огромно значение има един мъж - художникът Албрехт Дюрер.

Дюрер, "Четирите вещици"

В своите гравюри той предопределя онова, което ще се свързва насетне с образа на вещиците. От една страна са "Четирите вещици" (1497), които са млади и очарователни, способни да омагьосват мъжете. От друга страна е "Вещица, яздеща наобратно козел" (1500), където героинята е стара, грозна и страшна. Козелът, разбира се, символизира Сатаната.

"Вещица, яздеща наобратно козел"

Интересният въпрос за историците на изкуството е какво е осигурило на Ренесанса този образ? Според една хипотеза Дюрер е персонифицирал завистта - така както я е видял италианският художник Андрея Мантеня (1431-1506) в гравюрата "Битката на морските богове".

Мантеня изработва нещо като модел. Неговата Завист е сбръчкана, със съсухрени гърди. Тя мрази младите жени, напада бебета и пие кръвта им. Често я изобразяват със змии вместо коси.

В една разпространена италианска гравюра, Lo Stregozzo (Вещерското шествие), виждаме стара злодейка с отворена уста, която бърка голямо котле и язди ужасяващ скелет. Гравюрата се разпространява по време на "златнта епоха" на лова на вещици - тревожните XVI и XVII век, когато процесите срещу жени, обвинени в тъмно изкуство, сковават Западна Европа.

Виж още: Градът на вещиците

По това време бушуват Реформацията и Контрареформацията, както и Трийсетгодишната война, време на социални промени и ужасяваща бедност. Даже крал Джеймс в текста си "Демонология" от 1597 г. пита: "Откъде е това изобилие от вещици?" А заключението е, че светът е така полудял, че скоро ще свърши.

Като резултат женомразкото въображение избуява, а художниците се възползват от изобретяването на печатната преса и бързото разпространение на образи. Изобразяването на вещици е свързано с печатната революция, която поевтинява изкуството и го прави достъпно за масите.

До XVIII век разбирането за вещиците като за зловещи и мощни същества търпи промяна. Вместо това те се приемат за селски суеверия, което пък не спира художници като Гоя да ги рисуват.

Виж още: Дани Бойл и "Полетът на вещиците"

В прочутата си серия "Капричос" от 80 офорта Гоя рисува вещици, наред със зли духове, демони, чудовища, но той ги използва метафорично, изобразявайки чрез тях обществените недъзи - алчност, война, корупция и лицемерие, особено на клира.

Капричо 68, Франциско Гоя

Въпреки че не вярва във вещици, Гоя създава едни от най-запомнящите се образи. Офорт 68 от неговите Капричос изобразява стара вещица, която учи млада как да лети с метла. И двете са голи, а изображението е замислено като мръснишко, понеже на испански volar (летя) е жаргонна дума за оргазъм.

По същото време и английските художници се заплесват по вещерството и най-вече театралната му страна. Роденият в Швейцария художник Хенри Фузели прави няколко картини с прочутата среща на Макбет с вещиците, които му предсказват бъдещето.

Трите вещици от "Макбет"

По-нататък, през XIX век, прерафаелитите и символистите също са привлечени от образа на вещицата, на която връщат образа на фатална жена и чародейка, но тяхната мрачна съблазнителност е по-близо до сексуалните фантазии, отколкото до високото изкуство.

Прерафаелитите връщат фаталния чар на вещиците

През цялата история на изобразяването обаче женомразството си остава константа. Художниците са привлечени от образа, понеже той предлага драма. Позволява им да разперят крилете на въображението си и да му придадат странни и причудливи форми.

Но общото е, че всички изображения демонизират жената, макар понякога да представляват и социална критика. Вещиците са изкупителната жертва, върху която се излива злината, таяща се в обществото.

Източник: Би Би Си