Това не е заглавието на предстоящия му филм, а 216-годишната картина от Гоя, която режисьорът избрал за своя нов трилър "Транс", вече по кината

През 2011 г. Дани Бойл поставя "Франкенщайн" на театралната сцена, снима "Транс" и подготвя спектакъла по откриването на олимпийските игри Лондон 2012.

Режисьорът сравнява този период с приказката за Пепеляшка - шоуто на Олимпийския стадион е забавление за цялото семейство и в сравнение с останалите два му проекта стои като прелестна принцеса с две грозни доведени сестри. 

Виж още: Лондон 2012: Звездите на откриването

"Транс" е заснет, но довършен по-късно и излезе по кината едва тази пролет (у нас - от 19 април).

Описват го като "стилен трилър" за търговеца с произведения на изкуството Саймън (Джеймс Макавой), който се съюзява с престъпна банда, за да открадне творба на стойност милиони долари...

Именно картината е най-голямата звезда във филма - въпреки наличието на актьори като Венсан Касел и Росарио Доусън. Избраното платно е "Полетът на вещиците" от испанския художник Франсиско Гоя.

Дизайнерът на продукцията Марк Тилдъсли обяснява: "Дани искаше класическа живопис, не Хокни или Бейкън, а нещо от рода на Караваджо, но с елемент на свръхестественост. А Франсиско Гоя определено е изпреварил времето, в което живее (1746-1828 г.), и това е отразено в изключителните му картини."

Екипът се спира на "Полетът на вещиците", защото е "екзотична, странна творба:

три вещици с високи шапки, издигнати във въздуха, като в някакъв сън, а под тях - три символични фигури. Магаре, което вероятно представлява лудостта или глупостта. Човек, когото не виждаме, бягащ с бял плащ над главата си, и още едно лице, което лежи в агония, с ръце, запушили ушите му".

"Полетът на вещиците" е в колекцията на музея "Прадо" в Мадрид

"Гоя е смятан за баща на модерното изкуство, защото е прекрачил прага на човешкото съзнание - казва самият Дани Бойл. - Някои художници изобразяват какво виждаме, а други рисуват начина, по който виждаме света. В "Полетът на вещиците" е показан човек, който се крие под чаршаф... и аз почувствах, че това е именно героят на Джеймс Макавой."

"В творбите на Гоя има много насилие и затова той така пасна на сюжета - отбелязва и сценаристът на "Транс" Джон Ходж, с когото Бойл е работил в "Трейнспотинг" и "Плитък гроб". - Понякога имаме чувството, че и тримата персонажи в определени моменти действат извън собствената си воля. Всички са уловени в ситуации, в които над тях сякаш витаят духове."

Продуцентът Крисчън Колсън добавя: "Гоя бе много интересен за нас и заради новаторския подход към женската голота и човешките тела, които дотогава са били идеализирани, без несъвършенства. Той е първият художник, който рисува голите тела така, както ги вижда..."

Французинът Венсан Касел в кадър от "Транс"

Екипът на филма проучва и какви картини най-често са били обект на кражба.

Мнозина, включително и аз, остават изумени колко много пари се превъртат на пазара за произведения на изкуството, коментира художникът Чарли Коб, който

за целите на филма изготвил няколко копия от "Полетът на вещиците",

тъй като използването на оригинала от музея "Прадо" в Мадрид (MuseoDelPrado.es) било немислимо, а режисьорът искал максимална правдоподобност.

"Някои картини стават скъпи просто защото са постигнали висока цена и са се появили в заглавия по вестниците - смята той. - Една скулптура от Джакомети неотдавна се продаде за 100 млн. долара, но това не я прави най-значимата или важна част от изкуството. Просто е влязла в кръга на хората, които по този начин си извоюват някаква репутация."

Според кописта "винаги съществува образът на д-р Но, който стои в бърлогата си, заобиколен от откраднати произведения на изкуството, но, разбира се, обикновено това не е така - понякога след обир творбите просто биват укривани на безопасно място".

"В крайна сметка - заключава Бойл - стойността на картината във филма е относителна. За Саймън, който се занимава с история на изкуството и разпознава истинската й стойност, тя е буквално безценна. За Франк (Венсан Касел) тя е една много голяма банкнота, а за Елизабет (Росарио Доусън) представлява нещо още по-лично..."

Режисьорът Бойл (вляво) с Макавой и Касел на снимачната площадка на "Транс"

"Беше ми ясно - добавя Ходж, -  че амбицията на Дани за филма е да разкаже за крайностите в човешкото поведение чрез тези три персонажа, които

демонстрират безгранично желание, насилие и алчност."

... След като Саймън бива ударен по главата по време на обира, той се събужда и разбира, че няма спомен къде е скрил картината. След като физическите заплахи и изтезанията не дават резултат, главатарят на бандата (Венсан Касел) наема хипнотерапевт (Росарио Доусън) да се порови в най-потайните кътчета от ума на Саймън. Докато тя копае все по-дълбоко в повреденото му подсъзнание, залозите се вдигат и границите между желание, реалност, хипнотично внушение се замъгляват и изчезват...

Самият режисьор обяснява, че "Транс" в началото е филм за открадната картина, но се превръща във филм за откраднати спомени.

"Хареса ми, че филмът започва като нещо стандартно. Той е от онези истории, които на 25-ата страница се превръщат в нещо коренно различно - казва и Венсан Касел. - Не е докрай ясно кой е добър или лош. Отначало си мислиш едно, после става друго, а на финала се оказва нещо трето. Героите се развиват. Започваш да ги съдиш, а с развитие на действието си даваш сметка, че вероятно си прибързал с изводите и не е точно така, както си го мислил."