Лауреатът на Нобеловата награда за литература не отиде да я получи лично в Стокхолм - словото му пред Нобеловия банкет прочете американската посланичка в Швеция, а вместо него на церемонията пя пънк иконата Пати Смит (видео)

Макар да беше упрекнат, че с първоначалното си мълчание е проявил неуважение към онези, които са му присъдили Нобеловата награда за литература, Боб Дилън се реваншира на Шведската академия в своята Нобелова реч.

В събота тя беше прочетена на Нобеловия банкет в Стокхолм от посланичката на САЩ Азита Раджи.

Виж още: Защо Боб Дилън заслужава Нобеловата награда за литература

Ден по-рано в Осло президентът на Колумбия беше удостоен с Нобела за мир, а на съботната церемония в шведската столица Дилън беше представляван от колежката си Пати Смит.

69-годишната пънк икона изпя на живо песента му A Hard Rain's A-Gonna Fall, като на втория куплет прекъсна от вълнение, но се съвзе бързо, извини се и продължи, съпътствана от аплодисменти.

Виж още: 13 песни на Боб Дилън в кавърверсиите на други звезди (видео)

Ето цялото й изпълнение плюс пълния текст на речта, с която Дилън благодари за наградата:

Съжалявам, че не мога да бъда с вас лично, но моля, знайте, че духом съм изцяло с вас и за мен е чест да получа такава престижна награда. Да бъда удостоен с Нобелова награда за литература е нещо, което никога не съм могъл да си представя или да очаквам. От най-ранна възраст съм се запознал, чел и усвоявал творбите на онези, сметнати за достойни да получат подобно отличие:

Киплинг, Шоу, Томас Ман, Пърл Бък, Албер Камю, Хемингуей

Тези литературни великани, чиито произведения се преподават в класните стаи, приютени са в библиотеките по цял свят и за които се говори с благоговеен тон, винаги са правили силно впечатление. Присъединяването ми сега към имената в подобен списък наистина ме оставя без думи.

Не знам дали тези мъже и жени някога са си мислели за честта да получат Нобел, но предполагам, че всеки, който пише книга или стихотворение, или пиеса, където и да било по света, може би таи дълбоко в себе си тази тайна и съкровена мечта. Тя вероятно е заровена дълбоко и те дори не знаят, че е там. Ако някой някога ми беше казал, че имам и най-малък шанс да спечеля Нобелова награда, щях да си помисля, че е

горе-долу толкова вероятно да стъпя на Луната

И всъщност, в годината, когато съм се родил, и няколко години след това никой на ​​света не е смятан за достатъчно добър да спечели тази Нобелова награда. Така че, признавам, съм в отбрана компания, най-меко казано.

Бях на турне, когато получих тази изненадваща новина, и ми отне повече от няколко минути, за да я осмисля както трябва. Започнах да си мисля за Уилям Шекспир, велика литературна фигура. Бих предположил, че е смятал себе си за драматург. Идеята, че пише литература, не би могла да се появи в главата му. Неговите думи са били писани за сцената. Писани да се произнасят, не да бъдат четени.

Когато е писал "Хамлет",

съм сигурен, че си е мислил за много и най-различни неща: "Кои са точните актьори за тези роли?", "Как би трябвало да се постави на сцената?", "Наистина ли искам действието да се развива в Дания?". Неговото творческо виждане и амбиции без никакво съмнение са били главното в съзнанието му, но е имало също така и много по-прозаични дела, които е трябвало да се вземат предвид и разрешат. "Осигурено ли е финансиране?", "Има ли достатъчно хубави места за моите покровители?", "Откъде ще набавя човешки череп?" Бих се обзаложил, че най-далеч от съзнанието на Шекспир е бил въпросът "Това литература ли е?"

Когато започнах да пиша песни като тийнейджър и дори след като започнах да постигам някаква известност със своите способности, амбициите ми за тези песни не се простираха много далеч. Надявах се, че биха могли да се слушат в кафенета или барове, може би по-късно да звучат на места като "Карнеги хол", лондонския "Паладиум". Ако мечтите ми бяха наистина големи, вероятно бих могъл да си представя как издавам плоча и после чувам песните си по радиото. Именно това в представите ми беше наистина

най-голямата награда

Да записваш плочи и да слушаш песните си по радиото означаваше, че достигаш до голяма публика и може да продължаваш да се занимаваш с онова, с което си се захванал.

Е, днес аз правя това, с което съм се захванал, от доста отдавна. Издал съм десетки албуми и съм изнесъл хиляди концерти по целия свят. Но в същината на почти всичко, което правя, стоят моите песни. Те изглежда са намерили място в живота на много хора в множество различни култури и съм благодарен за това.

Има обаче нещо, което съм длъжен да кажа. Като изпълнител съм свирил пред 50 хил. души, но съм свирил и пред 50 - и мога да ви кажа, че е по-трудно да се свири за 50 души. 50 000 души се сливат в едно цяло, което не се случва с 50-те. Всеки човек има своя, отделна самоличност, цял един свят вътре в себе си. Те възприемат нещата по-ясно. На изпитание са подложени твоята искреност и как тя се отнася към дълбочината на твоя талант. Фактът, че Нобеловият комитет е толкова малоброен, има огромно значение за мен.

Но подобно на Шекспир, аз също съм твърде често ангажиран

с осъществяването на своите творчески начинания и се занимавам с всякакви аспекти на прозаичната страна на живота. "Кои са най-добрите музиканти за тези песни?", "Дали записвам в точното студио?", "Тази песен в правилната тоналност ли е?" Някои неща никога не се променят, дори и след 400 години.

Нито веднъж не съм имал време да се запитам: "Литература ли са моите песни?"

Така че благодаря на Шведската академия - както че е отделила време да обмисли точно този въпрос, така и че, в крайна сметка, му даде такъв прекрасен отговор.

Източник: The Nobel Foundation 2016