Фантастика, космонавтика и приказки за бъдещето от 23 май до 15 юни

Изложбата "Космодрум" (23 май-15 юни) е част от антропологично изследване, което се занимава с ролята на бъдещето в нашето близко минало - най-вече космическото бъдеще и надеждите за междузвездни пътешествия.

Проектът се занимава със съпреживяването на Космическата ера и надпреварата за Космоса у нас, анонсират кураторите на изложбата и обясняват: 

"Позаровени в емоционалната история на отминалия режим, участието на България и отзвукът от световната космическа експлорация* са теми, които превземат културния живот на страната по много начини. Още от 60-те години символичното присъствие на космонавти, звездолети, и планове за галактическо бъдеще се промъкват в политическите речи, популярната литература и научните директиви (напр. прогностика).

Световните космически програми се развиват бързо и с кацането на Луната глобалното присъствие на космическата тема дава отзвук в архитектурата, музиката, модата и изобщо популярната култура. В България през 70-те и 80-те години, колонизацията на Космоса и приказките за извънземни са централна тема в детските книжки, младежки комикси и списания, а научната фантастика достига феноменална популярност - най-вече с флаг-проекта "Библиотека Галактика".

Освен в популярната култура, космическото бъдеще е заложено и в пропагандния дискурс, където светлото бъдеще е неизбежно. Едва ли не - гарантирано продължение на комунистическия строй. Ръководството на тогавашния режим се понася към Космоса не само на думи: България е единствената държава в програмата "Интеркосмос", която изпраща не един, а двама космонавти.

През 80-те години България става третата страна, след САЩ и Русия, производител на храна за космонавти. Междувременно произвеждаме техническо оборудване за руската космическа агенция, а освен това сме водещ производител на роботи за Източния блок (около 45% от общото производство).

България е космическа нация!

А вие спомняте ли си ли кога беше това? Когато "Седморката на Блейк" беше най-гледаният сериал, а всяко дете си мечтаеше да бъде космонавт?

Изложбата "Космодрум" е опит да се разгледа културното наследство на космическата eра** в България. Аполитичен прочит на "политиките на бъдещето" от нашето минало. Разказ за космическата ни история. И демонстрация на огромната популярност на темата "космическо бъдеще" в българската култура."

Изложбата в столичната One Monev Gallery (улица "Иван Вазов" 14, на ъгъла с ул. "Шести септември") има амбицията да покаже космическото в най-известните му проявления в масовата култура у нас, както и в по-неизвестните - плюс селекция творби на съвременни артисти "космонавти, защото ние може да не сме все още в Космоса, но Космосът е вече в нас": Станислав Беловски, Ясен Згурвоски, Красимир Терзиев, Иван Костолов, Кокимото, Трендафила Трендафилова и др.

* Надпреварата за Космоса е част от общото технологично състезание между Източния и Западния блок ве по време на Студената война. Надпреварата се води открито в публичния и медийния дискурс и оставя дълбоки следи в културата на народите от двете страни на Желязната завеса. Въпреки че Съветският съюз повежда в началото, Западният блок е пълен победител с кацането на Луната, което слага край и на самата надпревара.

** Космическата ера е период от съвременната история, който бележи присъствието на човека в Космоса. Тя започва с изстрелването на първия сателит "Спутник" през 1957 г. и продължава до днес. В културно отношение обаче периодът се смята за отминал поради затихване на отзвука от космическите програми в световен мащаб. От културна гледна точка Космическата ера е ретро.