Оказва се, че докато образованието все повече поскъпва и се профилира, практиката започва да цени други умения, а не само компетентността.

"Пенгуин Рандъм Хаус", едно от най-големите издателски обединения със седалище в Ню Йорк и клонове в над 20 държави, обяви, че не вижда корелация между университетската диплома и успеха в кариерата. Затова от издателската група няма да изискват академична степен от кандидатите за работа. По този начин "Пенгуин-Рандъм" се надяват да намерят "по-разнообразни" кандидати.

"Липсата на висше образование от престижен университет вече няма да е пречка за никого да се присъедини и да направи кариера в "Пенгуин Рандъм Хаус", стига да има потенциал - казва Нийл Морисън, директор на отдела по човешки ресурси към издателството пред "Хъфингтън поуст". - Този ход също така трябва да изпрати послание към онези, които търсят работа и са завършили университет, че академичната им спене не отразява шансовете им за успех."

Нашата култура е превърнала висшето образование в основна гаранция за успех. Но Ейми Къди, преподавател в Харвард и социален психолог, обръща в книгата си Presence внимание на нещо много съществено и важно. Според нея в първия миг, когато срещаме някого, подсъзданетлно се питаме две неща :

Мога ли да имам доверие на този човек?
Мога ли да уважавам този човек?

Тези въпроси се отнасят до две основни характеристики: топлина и компетентност. В идеалния случай е добра да имате и двете.

Повечето хора, особено в професионалната си практика, смятат, че компетентността е много по-важният фактор. Все пак опитват да преценят дали сте достатъчно умни или талантливи, за да се справяте с работата.

Но всъщност топлотата и възможността да ви се доверят са най-важните фактори в преценката на другите.

"Колкото и високо да се цени компетентността - обяснява Къди, - тя може да се прояви, едва след като доверието бъде изградено. И ако фокусирате представянето си само върху компетентността и начетеността, може да загубите.“

Къди дава пример със стажантите в бизнес администрацията. Често в старанието си да се покажат умни и компетентни те пропускат възможности да се социализират, не искат помощ, когато им трябва и накрая започват да минават за непристъпни и недосегаеми.
И после тези старателни кандидати преживяват шок, когато не получат работата, понеже  се оказва, че никой им няма доверие и не разчита на тях.

"Ако човек, комуто се опитвате да повлияете, ви няма доверие, няма да стигнете далече. Даже може да събудите подозрение, че се опитвате да го манипулирате", обяснява Къди.

"Едва след като събудите доверие, компетентността ви ще бъде оценена, преди това, на нея ще се гледа като на заплаха, казва още Къди.

От това няма как да извадим заключение, че е дошъл края на академичното образование и че то ще остане само за хора, решили да се посветят на научна кариера. Но е ясно, че бизнесът търси нови възможности и започва да обръща все повече внимание на т.нар. "меки умения" - способността да се разбираш с другите, да постигаш компромис, да търсиш решение на проблемите, да проявяваш емпатия.

Въпрос на време е да се разбере дали подобна промяна на нагласите ще се настани трайно, но все пак е добра новина на фона на постоянно нарастващите такси за образование, които карат много млади хора да започват професионалния си път, затънали в дългове.

Източник: "Хъфингтън поуст", "ТЕД"