Хоризонтът на събитията на свръхмасивна черна дупка, заснет за първи път в историята на човечеството с помощта на осем радиотелескопа по цял свят, беше показан в навечерието на международния ден на космонавтиката 12 април

Сигурно сте виждали черна дупка поне веднъж в някой научнофантастичен филм като "Стар трек".

Това, което виждате на горната снимка, обаче не е фантастика, а историческа първа снимка на материя, въртяща се в орбита около свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката M87. Ускорявайки се, тя се нажежава до неимоверни температури и излъчва светлина в радиодиапазона на електромагнитния спектър, след което пада в черната дупка.

В центъра на кадъра е т.нар. "сянка" на черната дупка. Там не виждаме нищо, тъй като огромното гравитационно притегляне не позволява дори на светлината да избяга - всичко, преминало отвъд хоризонта на събитията, бива изгубено завинаги, обясняват от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.

Многократно сме виждали симулации на това как трябва да изглеждат черните дупки, но досега не сме имали възможност да видим такава в целия й "блясък", защото черните дупки са страшно далеч от нас и самите те не излъчват светлина, коментират още астрономите.

За да видим светещата материя около хоризонта на събитията при свръхмасивната черна дупка в M87, са правени продължителни наблюдения в рамките на една седмица преди две години, през април 2017. Те стават възможни благодарение на мрежа от осем радиотелескопа по цялата планета, работещи като един. С тях се постига достатъчно голяма резолюция - все едно да четете вестник, който се намира в Ню Йорк, докато вие сте в Париж.

Благодарение на тези наблюдения, учените от Event Horizon Telescope (телескопа "Хоризонт на събитията") са успели да изчислят с голяма точност масата на свръхмасивната черна дупка - цели 6,5 млрд. пъти масата на Слънцето. Диаметърът й пък е по-голям от орбитата на Нептун - 38 млрд. километра! Самата M87 се намира на 55 млн. светлинни години от Земята.

Черните дупки и начинът, по който те изглеждат, са предсказани от уравненията на теорията на относителността на Алберт Айнщайн преди повече от 100 години. А през 2019 г. е 100-годишнината от първото наблюдение, послужило като емпиричен тест на теорията на относителността - слънчевото затъмнение, наблюдавано от сър Артър Едингтън през 1919 г.

Точно един век по-късно теорията на относителността се потвърждава за пореден път, и то благодарение наблюдения на гребена на модерната наука, коментират астрономите от БАН,

Би Би Си съобщава, че заради своите размери (3 млн. пъти по-голяма от Земята) черната дупка, отдалечена на 500 млн. трилиона км, е определена от учените като "чудовище". Подробности за историческото постижение, реализирано с международни усилия, са поместени в астрофизическия бюлетин Astrophysical Journal Letters.

Идеята за експеримента идва от проф. Хайно Фалке от университета Радбауд, в холандския град Неймеген, който изтъква пред Би Би Си, че гледката надхвърля по мащаби цялата Слънчева система: "Това е една от най-тежките черни дупки, които вярваме, че съществуват; абсолютно чудовище; шампион в тежката категория на черните дупки във Вселената."

Ядрото на галактиката M87 в близък план, видяно през рентгеновата обсерватория на НАСА "Чандра". Снимка: NASA/CXC/Villanova University/J. Neilsen

Новината беше коментирана дори от британската рокгрупа "Мюз", която има хит със заглавие Supermassive Black Hole в албума си Black Holes and Revelations (2006).

Песен с подобно заглавие (Black Hole Sun), изпята от Крис Корнел, вече покойник, имат и класиците на грънджа "Саундгардън" в албума от 1994 г. Superunknown.