Няколко важни "трика" на собственото ни съзнание, които ще ни помогнат да познаваме себе си по-добре

Учудващо е колко много решения, които вземаме, сякаш е било предопределено да вземем. Те се определят не от нашата собствена воля, а от подсъзнанието ни, което се захранва с различни психологически модели и ефекти. Съответно ако ги познаваме, ще можем да се абстрахираме по-лесно от тях и да вземаме логични и осмислени решения. 

Друг важен момент е, че познанието на тези лостове на мозъка би ни дало достъп до това да манипулираме или поне да отгатваме чуждото мислене - нещо, безкрайно важно в маркетинговите комуникации.

Bufferapp описва 5 психологически ефекта, които подсъзнателно ни влияят върху взимането на решения:

1. "Ефектът на провала"

Забелязвали ли сте как колегите се държат по-добре с вас, когато се провалите в нещо, отколкото, когато сте в печеливша серия и белстите с успехи? Грешките ни правят по-човечни. А съвършенството създава дистанция и дразнеща аура на непобедимост.

Това е т.нар. "Ефект на провала", проверен научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в извършен от него експеримент слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало как някои от състезателите изпускали чашите си с кафе. Участниците в изследването единодушно посочили като най-симпатични именно тези, които разливали кафето.

Виж още: Няколко трика, с които да манипулираме чуждото подсъзнание​

2. "Ефект на Пигмалиона"
 
Ако вярваш твърдо и дълбоко в нещо, то неминуемо ще се случи. "Ефект на Пигмалиона" е изследван от психолога Робърт Розентал в неговата школа.

Веднъж, в началото на учебната година, той показал на преподавателите в школата му списък на ученици с много високи резултати на тест за измерване на IQ. Но, списъкът не отговарял на реалните резултати -  Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на случаен принцип. В края на годината именно те показали значително по-високи резултатите от всички останали.

Розентал е създал очаквания към тези студенти, възприети от останалите им преподаватели. Така реално се създава нова реалност. Розентал обяснява резултатите от своя експеримент, базирайки се на това, което един човек очаква от друг, може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

3. "Парадоксът на избора"

Случвало ли ви се е да си избирате нещо в магазина, много да се колебаете и накрая да останете недоволни, мислейки си, че другата опция в крайна сметка е била по-добра? На кого не се е?

Често дори и нашето окончателно решение да е правилно, пак може да сме недоволни ако сме имали прекалено голям избор. Това е т.нар. "Парадокс на избора" - колкото е по-голям, толкова по-сложно е да се намери удовлетворяващо решение.

4. "Ефектът на свидетеля"

Ако имате нужда от помощ, не я търсете в големи тълпи, защото вероятността да сработи "Ефектът на свидетеля" е голяма.

Той е изследван и описан от психолозите Биб Латан и Джон Дарли. Накратко, когато доброволците в техния експеримент били информирани, че са единствените очевидци на нечия нужда от помощ, се отзовали 85% от тях. Когато редом с тях се намирал още един човек – процентът паднал до 65%. А когато наоколо имало още 4-ма свидетели, на помощ се отзовали само 31%.

Това е обяснението защо често свидетели на произшествия или престъпления не се опитват да помогнат на пострадалите – всеки смята, че някой друг ще повика полиция, бърза помощ и т.н.. Единственият очевидец обаче осъзнава много бързо, че само той може да помогне и действа много по-бързо и решителни.

Виж още: 11 трика как да накараме другите да правят това, което искаме

5. "Ефектът на прожектора" 

Едно от най-досадните усещания е чувството, че всичките те гледат, когато си сбъркал нещо. Реално никой почти не е забелязал. Параноята и неувереността в себе си, които чувстваме всеки път, когато допуснем грешка, не отразяват реалността.

Това е т.нар. "Ефект на прожектора", проверен от екип психолози, който помолил група доброволци цял ден да носят странна тениска, а след това да оценят колко хора са ги забелязали. Оценките на участниците в експеримента били двойно по-високи от фактическото количество. 

Изводът е категоричен: вие се намирате в центъра на внимание много по-рядко, отколкото смятате. Успокойте се и бъдете себе си, без значение къде се намирате и колко хора има около вас.

Източник: Bufferapp, "Мениджър"