Онези хубави моменти от студентския живот.

"Студентски живот, ах, сладък живот!" се пееше в една древна чалгия, чието име нито помним, нито желаем да си припомняме. Подтикнати от празника на студентите в България 8 декември, ние се замислихме какво, аджеба, ни липсва от дните на отминалата академичност.

Да пропуснеш лекция, за да пиеш бири в парка

Уникалното усещане, в което просто решаваш да слееш дупката между две лекции с онази приятна идея за безметежно съществуване с приятели (и бира) в парка. Колко часове са преминали в интересни спорове или в усвояване (а след това и преподаване) на изкуството на белота!

Разговори до късно със съквартирантите

В началото на следването всичко е ново и интересно, включително съквартирантите. Това е моментът, когато хигиенните им навици, склонността им да слушат чалга до дупка или маниакалната им страст по английската Висша лига не са ти опротивяли и можете да си говорите с часове за разни отвеяни неща.

Общежитията

Не самите общежития, разбира се. Идеята за хлебарки, дървеници, ограничено пространство и воня на отминал век в нито една вселена не може да бъде приятна. В случая по-скоро имаме предвид онази леко комунална атмосфера, която цари в общежитията на Студентски град. Съседката от 5-ия етаж се е прибрала и сега носи някакви пресни банички/кекс/манджа, съквартирантът пък има домашна ракия, от която не се ослепява, а пък някой комшия ще осигури озвучението. И ето ти купонче. Вярно, чалгата е в повече, но такъв е животът. Иначе пък винаги можеш да питаш някой съсед дали не може да ти услужи с малко сол/олио/хляб/отвертка/сешоар/библия и каквото още можеш да се сетиш (включително и неща, за които не можеш да си помислиш).

Виж още: Как да вербувате студентите за клиенти

Самите лекции

Щом си избрал да учиш нещо определено, се очаква, че ще ти е интересно да слушаш за него и да се учиш. Поне такава е основната идея. Вярно, че българското висше образование е известно с купищата безполезни предмети (и преподаватели), но винаги ще има нещо интересно, значимо и вдъхновяващо, което можеш да научиш между университетските стени.

Да се прибереш вкъщи

Друго си е да се завърнеш в бащината къща (когато вечерта смирено гасне), след като месец и нещо не си се вясвал, и да те посрещне ароматът на баница, мусака или каквато там домашна манджа майка ти умее да готви, а ти умееш да изяждаш безропотно. И вашите да ти повтарят колко се гордеят с теб. Трогващо е някак.

Любимият бар

Винаги ще се намери някое кафе, барче или откровена дупка, в която с колегите ти ще ходите редовно и всички бармани ще ви знаят по име. Това ще си е вашето място, на което и шестимата от "Приятели" ще ви завидят.

Ваканцията след изпитите

Онзи момент, когато професорът подписва книжката ти след последния изпит. Всичко е отминало, всичко е взето и единственото, което остава в близко бъдеще са няколко паметни излизания, още толкова безпаметни напивания и онова усещане на наскоро придобита свобода. Велико е!

Пиян на лекции

Някак все така се случва, че поне един път да се появиш на лекция, ухаещ на свежи джибри. Мирно започналите "Две бири с приятели" неусетно са се превърнали в "Абе дай да я видим тая ракия, която толкова я хвалиш" и приключват клатушкане пред залата за лекции, придружено с тъпо хилене. Никога не е най-добрия момент от следването ти, но определено е запомнящо се преживяване, което разказваш с удоволствие.

Онази яка колежка / Онзи як колега

Студентството по една случайност съвпада с онези години от живота на човек, когато му се иска като добросъвестна пчеличка да опраши цялото привлекателно съсловие на противоположния пол. Митове и легенди се разказват за някои дашни колежки или издръжливи колеги. А когато около теб е пълно със създания от другия пол, които са в разцвета на силите и красотата си, всичко ти се струва прекрасно (поне до момента, когато ти се наложи да идеш на лекар заради онова неприятно парене). По филмите много мъже крещят от щастие, че ще стават бащи. Никъде обаче не се споменава каква радост е да крещиш от балкона "Няма да ставам баща!"

Приятелите

В университета попадаш в един момент все попадаш в среда, където хората малко или много имат интереси подобни на твоите. Това са людете, които за поне 4 години ще са важна част от живота ти. На тях ще даваш пари назаем, от тях ще искаш, когато си го закъсал, с тях ще делиш последните си продоволствия, изразяващи се в буркан печени чушки, 1 хляб и бутилка ракия (или нещо от сорта). Те ще са до теб и зад теб, когато имаш нужда. Приятелствата от университета често остават и в по-нататъшния живот и винаги е адски интересно на по-късен етап да попаднеш в компанията на някои колега от ВУЗ-а и да си припомните студентските години.

София, Автобус №280 - студентската линия

Бъзикаме се, безмозъчното тъпчене в онази консервна кутия, която се зове автобус, ни най-малко няма да ни липсва. Ама никак. Но пък винаги ще си спомняме за магическия автобус 280.