Класиката на братя Стругацки ни кара да се замислим за смисъла на силата и властта, за бунта срещу цензурата и порядките

"Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде." 

Тези думи на гениалния сър Тери Пратчет важат в пълна степен за творчеството на братя Стругацки - едни от най-известните представители на социалната научна фантастика, която те кара да мислиш и да имаш мнение. 

"Трудно е да бъдеш бог", издавана на български от изд. "Сиела", е сред шедьоврите на двамата руски фантасти. В период, когато творците са преследвани и цензурата властва в Съветския съюз, пророческата алегория "Трудно е да бъдеш бог" успява да се наложи като знакова за времето си творба, оформяйки облика на фантастиката - такава, каквато я познаваме днес.

Това е един роман за бунта. Бунт срещу цензурата, срещу фалшивите порядки, бунт на съвестта срещу правилата. 

"Трудно е да бъдеш бог" е вдъхновител на много творци, сред които е и режисьорът Алексей Герман, автор на едноименния филм по романа. Именно за тази лента Умберто Еко пише: "Приятно пътешествие в Ада. В сравнение с Герман филмите на Куентин Тарантино са анимации от "Уолт Дисни"."

"Трудно е да бъдеш бог" ни представя едно далечно бъдеще, когато на Земята вече съществува съвършеното общество. Главният герой Антон той е изпратен на планета, където технологичното и социалното равнище са на нивото на Средновековието. 

В сравнение с местните хора, той е невъзможно силен, непобедим, божествен, но инструкциите му са ясни: няма право да се меси, няма право да влияе, няма право да убива. Мисията му е да предава развитието на това общество и да го изследва в сянка. Въпреки неправдите, на които става свидетел. Той е един бог без власт, живеещ сред хората.

Самият Антон обаче води своя борба. Предрешен като дон Румата - изискан и леко странен благородник, той влияе - чрез мода, чрез пример, чрез помощ за местните учени и интелектуалци, които са преследвани от местен феодал. Но всеки опит за спасение води до пагубни последствия. 

Сякаш хората са си спретнали заговор срещу самите себе си и нищо не се е изменило. Когато си свидетел на страданието на невиннитеобриваш невинни на страдание и светът се срива пред очите ти, когато сивотата засмуква все по-безвъзратно всяка капчица надежда, тогава осъзнаваш колко трудно е да бъдеш бог.

Романът е горчив прочит на легендата за Прометей, само дето тук хората сами отказват дадения им даром огън.