Българското издание на сборника от Алвин Шварц излиза с оригиналните илюстрации на Стивън Гемъл в навечерието на екранизацията, продуцирана от Гийермо дел Торо

"Страшни приказки за мрачни вечери" е детска трилогия в хорър жанра от американския писател и фолклорист Алвин Шварц, публикувана през 80-те години с илюстрациите на изтъкнатия художник Стивън Гемъл.

Авторът събира на едно място разкази, предания, стихотворения, хуморески и градски легенди, като първото издание през 1981-ва е предшествано от цяла година проучвания и чернови. След излизането си заглавието се превръща в бестселър, а следващите два тома се появяват през 1984 и 1991 г., като допълват културното и митологичното наследство на своя първообраз по шокиращ, но и развлекателен начин.

Виж още: 15 страшни истории, описани в две изречения

Въпреки своя семпъл вид и структура, съдържанието се опира на сериозно ровене из архивите и не се ограничава само с традициите на съвременната Северна Америка, а намесва също Древна Гърция, Уилям Шекспир и старите индиански предания за тайнствения Уендиго (познат и от наскоро екранизирания отново роман на Стивън Кинг "Гробище за домашни любимци").

Още в края на ХХ век поради мрачното естество на илюстрациите в САЩ започват ожесточени спорове и възражения дали такива книги имат място в щатските библиотеки и училища, припомнят още българските издатели, които са запазили всяка рисунка към записаните от Шварц сюжети.

И родители, и преподаватели настояват, че този тип естетика може да се окаже морално подривна, но скандалът само популяризира поредицата, а работата на Гемъл придобива култов статут.

Екранизацията, по кината по-късно това лято, е режисирана от норвежеца Андре Овредал (Trollhunter, 2010 г.) и осъществена с участието на носителя на "Оскар" Гийермо дел Торо.

Сюжетът на филма: 

Америка през 1968 г. Духа вятърът на промяната... но далеч от размириците в големите градове се намира Мил Вали, където от поколения насам се издига сянката на семейство Белоуз. Именно в тяхното имение в края на градчето Сара, девойка с ужасяващи тайни, превръща измъчения си живот в поредица страшни истории, които имат начин да станат твърде реални за група тийнейджъри, открили ужасяващият сборник на Сара.

Предлагаме ви и откъс от книгата - предговора на автора, предоставен от издателство "Сиела":

Някога пионерите в Дивия запад се забавлявали, като си разказвали страшни истории. Нощем те може би се събирали в нечия хижа или край лагерния огън, за да видят кой ще изплаши най-много останалите.

Някои момичета и момчета от родния ми град и днес правят същото. Събират се в нечия къща, гасят лампите, похапват пуканки и се опитват да се изплашат взаимно почти до смърт.

Хората си разказват страшни истории от хиляди години, защото на повечето от нас ни харесва да бъдем плашени по този начин. Тъй като всъщност няма никаква опасност, смятаме, че това е забавно.

Има много невероятни страшни истории, които си струва да се разказват. Има истории за призраци. Има истории за вещици, дяволи, таласъми, зомбита и вампири. Има истории за чудовищни създания и други видове опасности. Има дори истории, които ни разсмиват въпреки цялата си страховитост.

Някои от тях са много стари и се разказват по целия свят. Повечето имат един и същи произход. Основават се на неща, които хората са видели, чули или преживели – или поне така са смятали.

Преди много години един млад принц става прочут със страшната история, която започва да разказва, но не успява да довърши. Името му е Мамилий и вероятно е бил на девет или десет години. Уилям Шекспир ни разказва за него в „Зимна приказка“.

Бил мрачен зимен ден, когато майка му, кралицата, го помолила да є разкаже приказка.

„За зимно време подхождат тъжни приказки - казал той. - Аз зная една за духове, ужасно страшна!“

„Да видим как ще ме накараш да се разтреперя със свойта приказка -казала майка му. - Ти много страшно разказваш, знам!“

„Ще я казвам тихо, не искам тез’ бъбривки да я чуят!“

И той започнал: „Един човек живеел... край гробищата...“

Но принцът успява да стигне само дотук. Защото в този момент влиза кралят и заповядва да арестуват кралицата и да я отведат. А скоро след това Мамилий умира. Никой не знае как би завършил приказката си. Ако вие започнехте като него, какво щяхте да ни разкажете?

Целта на повечето страшни истории, разбира се, е да бъдат разказани. Само така могат да ни изплашат, нали? Но всъщност е по-важно как ги разказваме.

Мамилий е знаел, че най-добрият начин да го направиш, е като говориш тихо, така че слушателите ти да са принудени да се наведат към теб, за да чуват думите ти. Трябва да говориш и бавно, за да звучи гласът ти плашещо.

А най-подходящото време за разказване на тези истории е през нощта. В мрака, в тъмното, на човека, който слуша, му е по-лесно да си представи всякакви странни и страховити неща.

Алвин Шварц
Принстън, Ню Джърси

Източник: ИК "Сиела" / Си Би Ес филмс