Джо Ейксън за градския живот, музикалните експерименти, Шотландия, българския кавал и хората, които го вдъхновяват

Hidden Orchestra са у нас за второто издание на NightLive тази събота, 21 ноември, когато се присъединявят към Sofa Surfers, за да представят на живо новия си албум Reorchestrations.

Вечерта в столичния клуб "Микстейп 5", която тази година е в рамките на Нощта на театрите (с подкрепата на Австрийското посолство у нас и ирландското уиски "Бушмилс"), включва и спектакъла "Концерт за френски ключ", даващ начало на музикалния маратон в 22,30 ч.

Шотландците Hidden Orchestra излизат на сцената в полунощ в пълен състав: Джо Ейксън (електроника, баскитара), Попи Акройд (пиано, цигулка), Тим Лейн (ударни, тромбон) и Джейми Греъм (ударни). Електроджаз формацията идва не само с нов албум, но и с прясно аудио-визуално шоу - плод на творческото сътрудничество между техния визуален артист Том Лумън и Ейксън, който е ядрото на целия проект.

Ето какво отговори самият Джо на въпросите, които му изпратихме преди гастрола им в София по повод NightLive-2:

- Какво знаете за България? Били ли сте тук преди, слушали ли сте българска музика, например фолклорна?

- Знам малко неща. Бил съм тук за много кратко - за един концерт преди две-три години. Обичам да откривам всякаква музика от цял свят и определено съм слушал образци както на съвременна, така и на традиционна музика от България - и в двата ми първи албума звучеше кавалът. На него свиреше един шотландец, мой приятел, който беше открил този инструмент при съвместната си работа с български музиканти.

- Ако не бяхте станали музикант, по какъв професионален път щяхте да поемете?

- Трудно е да се каже. Изявявам се като професионален музикант от 8-годишна възраст, а още от 6-годишен някак си знаех, че ще бъда композитор. Родителите ми ме подкрепяха много, музиката се превърна в мой живот.

Мисля, че ако престана да правя музика, бих опитал да стана нещо като кулинарен консултант - обичам да готвя, да пека тестени изделия, но не мисля, че бих понесъл стреса, който носи поддържането на ресторант или пекарна.

- Концертите ли предпочитате или студийната работа? Кои са най-големите предизвикателства - или предимства - при музицирането на живо?

- И двете ми доставят удоволствие по свой начин, не мога да ги сравнявам. А предизвикателството на живо - вероятно намиране на точното стечение на обстоятелствата: място, повод, организатор, пътуването дотам и т.н.

- Имате ли си модел за подражание в живота или кариерата? Кои са вашите музикални идоли?

- Вдъхновяват ме всякакви хора, които работят усърдно, с педантично внимание към детайла, независимо какво поприще са си избрали. Онези, които отиват извън преките си задължения, за да осъществят нещо както трябва - и влагат най-доброто от способностите си.

Героите ми в музиката са точно този тип хора - онези, които уважавам най-много, са вложили време и усилия да постигнат желания резултат, независимо дали са композитори, инструменталисти, диджеи или продуценти.

- Разкажете ни повече за класическото си музикално образование.

- В началото пеех в хорове, после усвоих някои инструменти (пиано, фагот, цигулка, орган). Свирил съм в много различни формации - от камерни състави и джаз групи през цели оркестри - и продължих музикалното си образование в университета (със специализация по композиция и оркестрация).

Докато се усъвършенствах в класическата музика, се учех да свиря и на други инструменти, както и да използвам компютрите за музициране, което ме отведе в най-различни групи (рок, инди, фънк, джаз, метъл, дръм енд бейс), диджействане, продуциране на хип-хоп и разни стилове в денсмузиката. И също така прекарвах много време навън, за да записвам всякакви звуци.

Всички тези различни направления и влияния доведоха до създаването на Hidden Orchestra - въображаем оркестър, който да е лицето на моите солови студийни експерименти.

- Как бихте определили стила си?

- Спокоен.

- Вашият най-запомнящ се проект или колаборация?

- Прекарах интересно и необичайно на едно турне с двама арфисти и двама гайдари, чиято музика семплирах и "продуцирах" на живо, на самата сцена. Научих много неща.

- Чували сме, че шотландците имат голямо чувство за хумор. Разкажете ни някой виц.

- Не съм шотландец, макар че съм живял доста дълго в Шотландия, допреди две години. Чувството за хумор всъщност не е в разказването на вицове - същността му е да откриваш хумора във всекидневието и ситуациите, в които попадаш.

- Кой според вас е най-известният шотландец? Подкрепихте ли независимостта? Ангажиран ли сте политически?

- Може би Шон Конъри или Робърт Бърнс? Напуснах Шотландия преди референдума за независимостта, а и не съм шотландец, така че нямах усещането, че имам право да се меся. Много от моите шотландски приятели подкрепиха независимостта - и според мен дебатите покрай това ще доведат до някои положителни резултати.

Лично аз обаче смятам, че цялото това упражнение беше донякъде ненужно - имам чувството, че идеята за нациите става все по-незначителна. Политиката придобива или все по-големи мащаби (група държави като Европа), или все по-малки, общностни - истинската промяна често е най-ефективна, когато се прилага на градско равнище.

Но не съм ангажиран в политиката.

- Bulevard.bg е сайт за градски живот. Кой е вашият любим град - и любимото ви място там?

- Лондон е вероятно моят фаворит. Много харесвам още Брайтън, Прага, Берлин, Амстердам, Истанбул, Глазгоу и Единбург - едно от страхотните предимства на работата ми е възможността да пътувам и да посещавам различни градове по света, обикновено в компанията на интересни местни хора, които ми показват своите любими места.

Като че ли най-много обичам да се разхождам късно вечер, когато по улиците са останали малко минувачи - тогава мога да слушам музика или да записвам звуци... По този начин придобиваш коренно различна представа за един град - въздействието на архитектурата му и откритите пространства.

Най-хубавото нещо в градовете е концентрацията на различни типажи хора и достъпа до огромно културно многообразие.

- Какво бихте искали да кажете на българската публика, която ви очаква?

- Очакваме да се върнем отново да свирим в София, две години след последното ни идване. Миналия път публиката беше приятелски настроена и ентусиазирана.




0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook