Проучването "Българската младеж 2018/2019" е осъществено сред хората на възраст между 15 и 29 години от "Галъп интернешънъл" по поръчка на бюрото на фондация "Фридрих Еберт" у нас

Младото поколение в България показва нарастваща европейска идентичност и заедно с това растящи признаци на национализъм.

Намерението за емиграция не е толкова силно, както в предишни години, но отчуждението сред ромите например се задълбочава.

Като че ли за пръв път страхът от социални несправедливости изпъква и това е още един симптом на преодоляване на известния индивидуализъм, който младото поколение в предишни периоди споделяше.

Днешните млади са по-социални, може би по-прагматични, по-оптимистични, по-отдалечени от гражданска и политическа активност - и все повече отлагат напускането на родителския дом.

Това са част от изводите от младежко изследване, което беше представено тази седмица от експертите от Института по социология "Иван Хаджийски", социологическа агенция "Галъп интернешънъл" и фондация "Фридрих Еберт" проф. д-р Петър-Емил Митев, доц. Борис Попиванов, Първан Симеонов, доц. Сийка Ковачева, д-р Хелене Кортлендер и Мария Петрова.

Проучването "Българската младеж 2018/2019" е осъществено от "Галъп интернешънъл" по поръчка на бюрото на фондация "Фридрих Еберт" у нас в рамките на международния изследователски проект "Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019", който обхваща 10 страни от региона.

Целта му е да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество. Участниците са на възраст между 15 и 29 години.

Сред страховете на младежта се откроява социалната несправедливост, която посочват 45% от анкетираните. Сериозни са бедността и усещането за корупция (по 42% от отговорите).

Изобщо, социалното сред младите хора започва да се уравновесява с господстващия в предходните години индивидуализъм, заключават социолозите. Според тях това се доказва и от факта, че сред младото поколение социалните мрежи изместват телевизията като основен медиен канал.

Същевременно натискът за емиграция намалява. Ако през 2002-ра 14% казваха, че нямат намерение да емигрират, през 2014 г. делът е 47%, а през изминалата 2018 година - 61%. Решението за емиграция все по-малко се възприема като повратен момент и все повече като мобилност, улеснена от европейските програми за младежки пътувания.

Наред с европейското чувство расте и национализмът, като по проявление на патриотизъм и национализъм българските младежи застават в челото на региона.

Расте декларативната привързаност към брака и двудетния модел, но статистиката показва, че бракът все повече се отлага, както и напускането на родителския дом.

Сексуалната разкрепостеност се разпространява. Ако през 2014 г. 42% намираха въздържанието преди сватбата за остаряло схващане, сега този дял е 66%.

Смартфоните, автомобилите и компютрите се смятат за задължителни, независимо какъв жизнен стандарт имат младите хора.

За банална цел се смята също така висшето образование (разбира се, с изключение на ромите). През 1987 г. 54% са искали висше образование, през 1995 г. - 62%, през 2002-ра 69%, през 2014 г. 73%, а сега 59%, т.е. тенденцията за ръст се пречупва.

Младежите, от друга страна, масово споделят разминавания в изискванията на пазара на труда и онова, което получават в университета. Като водещ критерий за намиране на работа се сочи... късметът. А близо 60% са съгласни, че у нас е вероятно или по-скоро възможно оценките да се купуват.

Като цяло поколението е настроено по-оптимистично, като че ли по-прагматично, но в същото време все по-дистанцирано от политиката и формите на гражданско участие. Минимални са желанията за участие в различни форми на активизъм.

Източник: "Галъп интернешънъл"