Кои са следващите герои в документалната поредица на журналиста Христо Христов по БНТ, която се завръща с още епизоди, режисирани от Ралица Петрова, Павел Веснаков и Димитър Коцев-Шошо

Цонка Букурова и Дора Бобева, Стефан Сираков, Тодор Цанев, Христо Куличев, проф. Зейнеп Зафер и Цветава Джерманова са герои във втория сезон на "Отворени досиета". Започнала през 2014 г., когато се навърши четвърт век от идването на демокрацията у нас, документалната поредица по БНТ за репресирани от тоталитарната система, се завръща с шест нови епизода всяка неделя в 13 ч. от 1 октомври.

Виж още: Политически затворници - герои в поредица по БНТ

Документалните филми, заснети от нашумели млади кинорежисьори (Ралица Петрова, Димитър Коцев-Шошо и Павел Г. Веснаков), са фокусирани върху личните спомени на своите персонажи: въдворената в женски лагер Цветана Джерманова, един от най-младите горяни Тодор Цанев; очевидката - и жертва - на  "възродителния процес" проф. Зейнеп Зафер; политическият затворник пастор Христо Куличев, майките от Русе Цонка Букурова и Дора Бобева, организирали първия граждански протест срещу обгазяването на дунавския град.

Известната писателка и драматург Рада Москова, сценаристка на любими детски филми като "Куче в чекмедже" и "Горе на черешата", пък разказва за своя баща, търговеца Стефан Сираков, причислен от тоталитарния режим към "бившите хора".

Оператори са Венцислав Нешев, Крум Родригес и Мартин Балкански, а сценарист на поредицата отново е журналистът Христо Христов, автор на книга за покушението над Георги Марков и основател на сайта DeSe.Bg. Графикът за излъчване на епизодите:

- 1 октомври, "Цветана Джерманова. Женският лагер "Босна" при комунизма" (еп.1, реж. Димитър Коцев-Шошо, оп. Венцислав Нешев)

Цветана Джерманова е арестувана при голямата акция срещу Федерацията на анархистите през 1948 г. Над 20 дни тя е държана в килиите на ДС в Перник, а през 1949 г. е въдворена в женския лагер "Босна" в Тутраканско, сред чиито обитатели по онова време са Леа Иванова, сестрите на Райко Алексиев, оперните певици Милена Баръмова и Цветана Михайлова, които се озовават в ареста, защото пеели в деня на смъртта на Георги Димитров.

По-късно историята на Цветана я отвежда в лагера "Белене", в женската му част на остров Щурчето, където я прехвърлят. Оцелява и в двата лагера, а след промените е единствената жена, която описва преживяното в книга.

8 октомври, "Тодор Цанев. Съпротивата на горяните" (еп.2, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес)

Тодор Цанев е един от най-младите горяни и автор на клетвата на горяните в Русенско. Заради своята обществена дейност е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, вкл. в "Белене". Травматичните му спомени връщат лентата към България в началото на 50-те години. Той описва хората, които решават да се противопоставят на режима, и тяхното усещане за несвобода и ограничаване на мисълта. След 10 ноември 1989 г. е сред основателите на СДС-Русе и първи кмет на града след демократичните промени (1990-91).

15 октомври, "Стефан Сираков. Преследването на "бившите хора" и техните семейства" (еп.3, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)

Съдбата на Стефан Сираков, а и на неговите наследници, е пример за отношението на тоталитарната власт към т.нар. "бивши хора". Чрез разказа на дъщеря му Рада Москова авторите на поредицата търсят обобщение за антихуманната идеология на режима, за съсипването на родове, семейства и хора, които са градили България и работили за нея.

Виж още: Кои са обречените "бивши хора" в социалистическия рай

Безпартийният търговец на вино е роден през 1901 г. в габровското село Янтра. Преди 9 септември 1944 г. е общински съветник и един от най-уважаваните представители на търговското съсловие в Габрово. След национализацията през 1947 г. е разработван от Държавна сигурност като "враг на народа", настроен против "народната власт".

През 1950 г. той е въдворен в концлагера "Белене", където прекарва три години. Още като ученичка дъщеря му Рада Москова, майка на театралния режисьор Стефан "Теди" Москов, бива обявена за "класов враг" и понася несгоди и унижения.

22 октомври, "Христо Куличев. Режимът на БКП срещу християнската вяра" (еп.4, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)

Евангелистът Христо Куличев става жертва на процесите срещу протестантските пастори в годините, когато БКП предприема кръстоносен поход срещу църквата и християнството, а новите богове са вождовете и учителите на народа Сталин и Георги Димитров.

Въпреки че е роден в пещерското с. Розово, Христо Куличев от малък живее в София и заема църковния амвон едва 18-годишен. Завършва Факултета по славянски филологии на СУ "Климент Охридски" през 1952 г. Става учител, но само за няколко месеца, защото е уволнен заради верските си убеждения. Започва работа в строителството, но е уволнен и оттам.

Следва арест и изпращане в затвора. След като изтърпява присъдата си, е заселен принудително в силистренското с. Ножарево и освободен след международен натиск. От 1983 г. е пастор на Първа евангелска църква на Съюза на евангелските съборни църкви в България.

През 1994 г. получава почетното звание "доктор по богословие" от университета "Норд парк" в Чикаго, щата Илинойс. Основател на сдружение Гражданска инициатива "Справедливост", днес той оценява преживяното като изпитание на вярата. Автор е на книгата "Процесите: партията срещу църквата", издадена и в САЩ.

29 октомври, "Цонка Букурова и Дора Бобева. Гражданският протест срещу обгазяването на Русе"
(еп.5, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес)

Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова са майките, които през септември 1987 организират първия граждански мирен протест срещу обгазяването на Русе. Жените повеждат 500 свои съграждани към Партийния дом, когато там заседава Окръжният комитет на БКП.

Днес заводът за хлор на отсрещния бряг в Гюргево не съществува, но филмът показва какво е останало от него. Имената на жените, които първи се осмеляват да тръгнат на поход срещу равнодушието на властта, също са почти забравени. Заради обида или от скромност те мълчат и искат да останат анонимни - 30 години след първия екопротест в България.

Майките от Русе са сред учредителите на Движението за самозащита на Русе и Обществения комитет за екологична защита на Русе. През 2014 г., четвърт век след Десети ноември, те са наградени от президента Росен Плевнелиев с орден за граждански заслуги.

5 ноември, "Проф. Зейнеп Зафер. Насилствената смяна на имената на мюсюлманите" (еп.6, реж. Димитър Коцев-Шошо, оп. Венцислав Нешев)

На 15-годишна възраст Зейнеп Зафер и семейството й са изселени от родното им село Корница, област Благоевград. През 1982 г., когато е студентка в Шумен, баща й е убит, самото убийство е маскирано като "трудова злополука", а тя е изключена от университета.

Малко по-късно е осъдена на две години затвор и две години изселване заради опит да разкрие факти за тоталитарния режим. Това се случва в Румъния, където отива нелегално, за да даде гласност за "възродителния процес".

През 1988 г. става член на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев и координатор за Варненска област. Експулсирана е от НРБ през февруари 1989.

След промените се посвещава на събирането на свидетелства за насилствените действия над българските турци в годините на социализма. Живяла дълги години в преследване и изгнание, в момента Зейнеп Зафер е професор в университета на Анкара.