Книгата му "Как да създадем ум", вече и на български, разкрива безграничните възможности на човешкия мозък. Предлагаме ви откъс от нея, посветен на творчеството

Реймънд (Рей) Кърцуайл е учен, изобретател и футуролог, роден на 12 февруари 1948 г. в Куинс, Ню Йорк. Завършва Масачусетския технологичен институт. Носител е на множество престижни награди и отличия, сред които Национален медал в областта на технологиите и иновациите, както и "Грами" за технически постижения.

Приет е в Националната зала на славата на изобретателите, има 19 почетни доктората, както и отличия от трима президенти на САЩ. Новатор, изобретател и теоретик, той е може би най-влиятелният визионер в днешно време.

"Как да създадем ум" (с подзаглавие "Разкритата тайна на човешкото мислене") излиза в САЩ през ноември 2012 г. и се превръща в бестселър. В книгата Кърцуайл прави огромен пробив в изследването на човешкия мозък. Ученият описва своята теория относно това как работи неокортексът (областта в мозъка, отговорна за възприятието, паметта и критичното мислене), като организира йерархична система за разпознаване на шаблони. 

Човешкият мозък може да осмисли една структура, която е съставена от разнородни елементи, подредени в конфигурация, да представи тази подредба с някакъв символ, а след това да използва този символ като елемент на по-сложна конструкция.

Виж още: Любопитни факти за човешкия мозък

Кърцуайл поставя за основна цел на своя труд да разбере как работи мозъка ни, а направените открития да бъдат използвани в две насоки: подобряване на мозъчния капацитет и използването му за създаване на развит изкуствен интелект.

Като се опира върху най-новите постижения на науката и собствените си проучвания, Кърцуайл твърди, че сме в състояние да създадем небиологичен интелект, който може да обогати и разшири човешките възможности.

Като най-значимо явление във Вселената, интелектът е в състояние да надхвърли собствените с ограничения и да преобразува света по свой образ, пише той в увода към своето изследване.

Предлагаме ви откъс от книгата, издавана на български от "Изток-Запад".

Творчество

Творчеството е наркотик, без който не мога да живея.
Сесил Б. Демил

Проблемът никога не е как да вкараш нови, иновативни идеи в ума си, а как да изкараш старите оттам. Всеки ум е сграда, пълна с остарели мебели. Разчисти един кът от ума си и творчеството моментално ще го запълни.
Дий Хок

Човечеството може да бъде доста студено към онези, чиито очи виждат света по-различно.
Ерик А. Бърнс

Творчеството може да реши почти всеки проблем. Творческият акт, победата на оригиналността над навика, преодолява всичко.
Джордж Лоуис


Ключов аспект от творчеството е процесът на намиране на добри метафори - символи, които представляват нещо друго. Неокортексът е отлична машина за метафори, което обяснява

защо ние сме единствен по рода си творчески вид

Всеки от приблизително 300 млн. разпознавателя на шаблони в нашия неокортекс разпознава и определя един шаблон и му дава име - в случая с шаблоноразпознавателните модули на неокортекса това е просто аксонът, който излиза от разпознавателя и се активира, когато бъде срещнат шаблонът.

Този символ след това на свой ред става част от друг шаблон. Всеки от тези шаблони е по същество една метафора. Разпознавателите могат да изпращат сигнали до 100 пъти в секунда, така че ние имаме потенциала да разпознаваме до 30 млрд. метафори в секунда.

Разбира се, не всеки модул се активира при всеки цикъл - но с основание може да се каже, че ние наистина разпознаваме милиони метафори в секунда.

Разбира се, някои метафори са по-важни от други. Дарвин е усетил, че прозрението на Чарлс Лайъл за бавните постепенни промени, чрез които струйката вода е способна да издълбае огромни каньони, е могъща метафора за струйката малки еволюционни промени, способни в течение на хиляди поколения да издълбаят огромни изменения в обособяването на видовете.

Мисловните експерименти, като онзи, който направил Айнщайн, за да изясни истинския смисъл на експеримента на Майкълсън-Морли, са все метафори, в смисъл на „нещо, разглеждано като представител или символ на нещо друго“, ако цитираме речниковата дефиниция.

Забелязвате ли метафори в сонет 73 на Шекспир?

Аз зная, есента ти виждаш в мен,
която брули листи пожълтели
от клона гол - храм, сякаш разрушен,
във който звънки хорове са пели.
Ти виждаш в мен деня, когато той
след залез слънце с мрак се чер намята
и бързо нощ, изпълнена с покой,
отнася сякаш в нищото земята.
Ти виждаш в мен мъждеещия плам,
когато вече с пепел се загръща,
във смъртното си ложе свил се там,
където с младост е бучал могъща.
И знам: затуй по-скъп за теб съм аз,
защото е раздялата пред нас.

В този сонет поетът използва обширни метафори, за да опише настъпващата си старост. Възрастта му е като есен, "която брули листи пожълтели". Времето е студено и птиците вече не могат да стоят по клоните, които той нарича "храм, сякаш разрушен". Възрастта му е като сумрака в края на деня, който "след залез слънце с мрак се чер намята и бързо нощ, изпълнена с покой, отнася сякаш в нищото земята". Поетът е угасващ огън, който "вече с пепел се загръща". Всъщност целият език в крайна сметка е метафора, макар че някои негови изрази са по-запомнящи се от други.

Намирането на метафора е процесът на разпознаване на даден шаблон въпреки различията в подробностите и контекста - дейност, която вършим рутинно във всеки момент от живота си. Метафоричните скокове, които смятаме за значими, обикновено се случват в междините между различните дисциплини. Срещу тази същностна сила на творчеството обаче работи всеобхватната тенденция към

все по-голяма специализация в науките (и в почти всяка друга сфера)

Както пише американският математик Норберт Винер (1894-1964) в своята основополагаща книга "Кибернетика", публикувана в годината, когато съм се родил (1948):

"Има области в научната работа, както ще видим в изложението на тази книга, които са били изследвани от различни страни от чистата математика, статистиката, електроинженерството и неврофизиологията; в които всяко понятие получава различно название от всяка група, а важната работа се утроява или учетворява, докато друга важна работа изостава, защото в дадена област липсват резултатите, които вече са станали класика в друга."

Тъкмо тези гранични региони предлагат най-богатите възможности за квалифицирания изследовател. Те са същевременно и най-неподдатливите към утвърдените методи на масовата атака и разделението на труда.

Един метод, който съм използвал в собствената си работа, за да противодействам на засилващата се специализация, е да събера експертите, които съм ангажирал за даден проект (работата ми по разпознаване на реч например включваше специалисти по речта, лингвисти, психоакустици и експерти по разпознаване на шаблони, без да споменаваме компютърните учени), и да насърча всеки от тях да преподаде на групата своите методи и терминология. След това изхвърляме цялата тази терминология и създаваме своя собствена. И неизменно откриваме

метафори от една област, които решават проблемите в друга

Мишката, която намира път за бягство, когато се сблъска с домашната котка - и съумява да го направи, дори и ситуацията да е по-различна от всичко, което е срещала дотогава, - проявява творчество. Нашето собствено творчество надхвърля със степени онова на мишката - и включва много повече нива на абстракция, - защото ние имаме много по-голям неокортекс, който е способен да работи с повече йерархични нива. Така че един от начините да се постигне повече творчество е да се събере повече неокортекс.

Един способ да се разшири наличният неокортекс е посредством сътрудничеството на множество хора. То се осъществява обикновено чрез комуникация между хора, събрани в една общност за решаването на някакъв проблем. Неотдавна имаше опити да се използват средства за онлайн сътрудничество, за да се използва силата на сътрудничеството в реално време, които показаха успех в математиката и други области.

Следващата стъпка, разбира се, ще е самият неокортекс да бъде разширен със своя небиологичен еквивалент. Това ще е върховният ни акт на творчество - да създадем способността за творчество. Небиологичният неокортекс в крайна сметка ще е по-скоростен и би могъл да търси бързо метафори от вида, вдъхновил Дарвин и Айнщайн. Той би могъл систематично да изследва всички застъпващи се граници между експоненциално разширяващите се предели на знанието ни.

Някои хора изразяват загриженост какво ще се случи с онези, които не желаят подобно разширение на ума. Искам да изтъкна, че

този допълнителен интелект ще се намира всъщност в облака

(експоненциално разширяващата се мрежа от компютри, към която се свързваме чрез онлайн комуникациите), където сега се съхранява повечето от машинния ни интелект.

Когато ползвате търсачка, разпознавате реч с телефона си, консултирате се с виртуален помощник като "Сири" или използвате телефона си, за да преведете някакъв знак на друг език, интелектът не е в самото устройство, а в облака. Нашият разширен неокортекс също ще се намира там. Дали ще осъществяваме достъпа до този разширен интелект чрез директна нервна връзка, или по начина, по който го правим сега - като общуваме с него посредством устройствата си, - е условна разлика.

По мое мнение всички ние ще станем по-творчески чрез това всеобхватно подобрение, все едно дали избираме да влизаме, или да не влизаме в директна връзка с разширения интелект на човечеството. Ние вече сме предали на облака много от личната, социалната, историческата и културната си памет и в крайна сметка ще направим същото и с йерархичното си мислене.

Пробивът на Айнщайн е бил резултат не само от метафорите, които той е развил в своите мисловни експерименти, но и от куража му да повярва в силата на тези метафори. Той е бил готов да изостави традиционните обяснения, които не отговаряли на неговите експерименти, бил готов и да устои на присмеха на съвременниците си заради ексцентричните обяснения, произтичащи от неговите метафори.

Тези качества - вярата в метафората и куражът на убежденията - са нещо, което също би трябвало да можем да програмираме в нашия небиологичен неокортекс.

Виж още: Подаръци за ума

Източник: изд. "Изток-Запад"